Вече беше вечер. Зетят беше закарал тъща си до дома им, остави двете ѝ чанти в коридора и тя отиде при дъщеря си. Вече беше вечер. Зетят беше върнал тъща си у дома, остави двете ѝ чанти в коридора, а тя отиде при Сара. Когато дъщерята видя майка си, разочарованието ѝ беше огромно. – Сега аз ли трябва да те гледам цял живот? Няма вече да искаш да се върнеш в селото си… Наскоро чух историята на моя стара приятелка, която постъпи доста неприятно със съдбата на възрастната си майка. За щастие всичко завърши добре, защото зетят се погрижи за тъщата – настани я в добра и скъпо платена клиника. Но тогава Сара изобщо не знаеше какво се случва и разбра истината чак когато майка ѝ беше изписана от клиниката. Мъжът на Сара върна тъща си вкъщи и каза на жена си: – Майка ти вече е здрава, взех ѝ всичко необходимо, но за известно време трябва да е под наблюдение, затова ще поживее при нас. Това не е проблем, нали? Разбира се, за Сара щеше да е по-логично тя да попита съпруга си тази подробност сама. Вместо да благодари на мъжа си, че се е погрижил за майка ѝ, жената реагира странно и донякъде разбираемо: – „Мамо, тъкмо се преместих в София, започнах да си подреждам живота, и ето те пак! И искаш да живееш тук с мен… Сега аз ли трябва цял живот да се грижа за теб? Нямаш ли намерение някой ден да се върнеш на село?“ Майката, разбира се, беше огорчена от думите на дъщеря си, но най-много изненада Сара за своя съпруг. За първи път жената му показа истинското си лице. Не познаваше тази страна от характера ѝ, когато ѝ предложи да се оженят. Тъщата се прибра и започна да си събира багажа, а Сара ядосано тръшна вратата и отиде при приятелка. Когато по-късно вечерта се прибра, видя куфарите си и билет за влак. Недоумявайки какво става, попита съпруга си: – Защо майка ми още е тук? Или ще пътуваш някъде? – Не, това са твоите неща и твоят билет. Може би е по-добре да поживеем разделени. Аз исках да имаме дете, но днес осъзнах, че не мога да позволя децата ми да имат такава майка. Помисли добре какво правиш. Поживей известно време на село при майка си, тя ще остане при мен. Ако размислиш, ще се върнеш,” каза ѝ мъжът. Съдбата на една майка: Как една българка прие неочаквана грижа от зет си, докато дъщеря ѝ я отхвърли след преместването си в София, и колко изненадващо се разви животът им по време на тази изпитателна вечер

Вече беше късен следобед. Зетят беше закарал тъщата си до дома им. Свали двете ѝ чанти в коридора и тя отиде при дъщеря си.

Когато Мария видя майка си, по лицето ѝ се изписа ясно разочарование.

Значи сега трябва цял живот да те гледам? Ясно, вече няма да искаш да се връщаш в родното село…

Скоро ми разказаха историята на една стара приятелка, която доста неприятно прие съдбата на своята възрастна майка. Добре е, че накрая всичко се нареди зетят прояви човечност, като се погрижи за тъщата си и я настани в хубава платена клиника. Но тогава Мария не знаеше нищо от това и разбра едва след като майка ѝ се върна от болницата.

Мъжът на Мария бе докарал тъщата у дома и каза на жена си:

Майка ти вече е добре, купих ѝ всичко необходимо, но ще трябва известно време някой да я наглежда. Ще остане за малко при нас, нали нямаш нищо против?

Разумно беше Мария сама да зададе този въпрос на своя съпруг, но вместо да му благодари, че е поел грижата за майка ѝ, тя вдигна шумна и донякъде необяснима сцена:

Мамо, едва се нанесохме в София, почвам тепърва да си нареждам живота, а ти си тука! И сега какво, да те гледам цял живот ли? Да не би повече да не искаш да се върнеш в селото ти?

Майката, естествено, се разтревожи от думите на дъщеря си, но най-изненадан остана мъжът ѝ.

Едва сега съпругът видя истинското лице на Мария. Не беше я познал такава, когато ѝ предложи брак. Притеснената тъща започна да събира багажа си, а Мария със сърдити стъпки хлопна вратата и отиде при приятелка.

Когато по-късно, вечерта, се върна вкъщи, ячакаха подготвените куфари и билетът за влака. Мари́я не разбра какво се случва и попита съпруга си:

Защо майка ми е още тук? Или ти заминаваш някъде?

Не, това са твоите неща и твоят билет. Мисля, че е по-добре известно време да поживеем отделно. Исках да имам дете с теб, но днес осъзнах, че не съм готов да имам деца с майка като теб. Помисли си добре какво правиш. Защо не поживееш малко при майка си в селото, а тя ще остане при мен засега. Когато станеш по-разумна, върни се каза й съпругът.