Остави тази кисела супа! След едно семейно ядене с тъстовете направих така, че жена ми да си събере багажа.
Миналия уикенд с жена ми Мария отидохме на вечеря у нейните родители в Пловдив. И точно там възникна едно неприятно недоразумение. Започна както обикновено седнахме на масата и си говорехме за разни неща. Но, както винаги, темата се въртя около това, че трябва да си потърся нова работа. Разбира се, тази тема беше подхваната първо от Мария.
Причината съвсем не беше случайна. Наскоро започнахме да говорим с нея дали да построим басейн в двора до нашата къща в село Бенковски. За този басейн си мечтаем отдавна, но чак тази година Мария настоя, че вече няма какво да чакаме.
Освен това искахме преди зимата да направим основен ремонт на колата. А пък за лятото вече трета година подред кроим планове за почивка на морето, но все не оставаха пари за това. И всичко това, при положение че само аз изкарвам пари вкъщи. Семейните игри в нашето семейство са като постоянна надпревара.
Честно казано, харесва ми работата ми няма да започна да се оплаквам. Ала фирмата, в която работя, започна да има сериозни финансови проблеми доста колеги бяха съкратени, а на останалите, включая мен, ни намалиха заплатата за неопределено време.
Обясних на Мариана, че макар и да имаме някакви спестявания, те биха стигнали най-много за една скромна ваканция на Черно море и то само ако няма поскъпване. За новата кола сме готови да вземем най-базовия модел, стига да не поскъпне пак всичко.
Тя обаче и този път даде приоритет за басейна на техните родители, пред нашите собствени планове. Това, естествено, не ми хареса. Спорът приключи с нейните обвинения, че съм мързеливец, който не иска да си търси по-добре платена работа, за да има достатъчно за всичко.
Тази ситуация ме засегна. В крайна сметка така и до компромис не стигнахме по въпроса.
На семейната маса се повтори драмата. Не запазих спокойствие и на повишен тон ѝ казах, че нейните родители си получават внушителна финансова помощ от нас всеки месец. В яда си споменах и че поливът на масата тази вечер сигурно е изцяло благодарение на това, че аз работя.
Това беше грешка и си го признах, но вече нямаше как да върна думите обратно. В този момент гледах купичка с таратор пред мен, а жена ми започна на висок глас своето пословично емоционално изказване. Толкова се обиди, че успях да науча доста нови неща за себе си… Не издържах и станах, излязох си мълчаливо и тръгнах за вкъщи.
Вкъщи прибрах багажа ѝ и го отнесох обратно при родителите ѝ. Според мен Мария няма право да се държи и да ми говори така за такива глупости това поведение е недопустимо за мен. Сега, когато всичко утихна и пак съм сам в дома си, ми е много трудно да мисля за нещо друго. Не знам изобщо какво да правя оттук нататък.
