Свекървата настоява да се местят в нейната тристаен
Стойко застана пред вратата, препречил пътя с децата.
Елица, успокой се каза изненадващо твърдо той. Имаме два варианта. Вземаме децата и отиваме в тристайния.
Или ти взимаш куфара и се връщаш при майка ти. Сама.
Децата ще останат при мен, имам къде да ги гледам и как да ги издържам.
Социалните ще са на моя страна, сигурен съм.
Няма да посмееш! Елица замахна да го напердаши.
Стойко хвана ръката ѝ.
Ще посмея. Днес сутринта почиствах снега пред блока и се чудех за какво точно ми е всичко това.
Аз съм инженер, мъж съм, работя като вол. За кого? За твоите нерви?
До тук беше, Ели. Избирай.
Лидия Стоянова остави връзката с ключовете върху масата, покрита с чисто нова покривка.
Е, Стойко, Елица, чувствайте се като у дома усмихна се тя. Таваните са високи, мебелите купих без излишна показност, ама здрави. Идеално за начало.
Стойко с възторг оглеждаше ламината, пробваше вратичките на шкафовете.
Той беше човек кротък и благодарен. От сърце се радваше на този щедър подарък.
Мамо, благодаря ти. Наистина прегърна я той, леко я повдигна над пода.
Елица стоеше до прозореца, скръстила ръце. Дори не се беше съблякла.
Защо гарсониера? обърна се тя, присвила очи с тежък грим. Г-жо Стоянова, казвахте, че имате три апартамента.
Двама души тук ще се чувстваме като сардини, а ако имаме дете?
Ели, това е подарък за сватбата кротко каза Лидия. Купен е от мен преди брака ви, няма кредити, всичко е чисто.
Живейте, пестете за нещо по-голямо. Апартаментите ни са пенсионният ни фонд с баща ти. Дават ни доход, от който живеем.
И без това ви даваме нещо, за което други мечтаят.
Ясно… Елица взе ключовете от масата. Значи съм тук само “на гости”.
Стойко, чу ли? Само “старт” ни дадоха.
А ще ме впишете ли в адресната регистрация?
Лидия замлъкна.
Защо ти е адресна регистрация тук? Имаш си при вашите в Пловдив, нали?
Защото тук ще живея отряза Елица. Или се боите, че ще отмъкна половината ви панелка на сина ви?
Чудна представа имате за семейство. Щом сме женени, всичко трябва да е общо. Нали, Стойко?
Стойко се попритесни, мяташе поглед между майка си и булката.
Мамо, хайде, няма страшно. Ще я впишем, по-спокойна ще е. И в поликлиниката после няма излишни въпроси.
Лидия смълча. Промъкна се лошо предчувствие, но реши да го отдаде на сватбената треска.
***
Мина година. Сватбата беше отдавна забравена. Елица беше заринала стаята с възглавнички и декоративни свещи, каквито обича.
Лидия, вярна на принципа си да не се меси, звънеше рядко.
Но като разбра, че Елица очаква първо дете, предприе решителна стъпка.
Продаде една от малките си гарсониери, добави спестяванията и купи просторен тристаен в нова кооперация до Борисовата градина.
Е, дойде време за разширяване съобщи тържествено тя на неделната трапеза, оставяйки нотариалния акт на масата. Купих ви тристайно.
Светъл, гледа към парка. Пренасяйте се, правете детска, ремонтирайте на Стойко ще го прехвърля впоследствие, ще му подаря.
Елица, която хрупаше салата, спря и бавно остави вилицата.
Какво значи “на Стойко”? каза подозрително.
Ами, семейно жилище е, за да са по-ниски данъците… обясни Лидия.
Не става така! Елица скочи от масата. Там няма да стъпя!
Стойко се задави с чая.
Ели, айде сега… Това е тристаен близо до центъра! Паркът през улица, количката ще бутаме като хората…
Казах не! изсумтя Елица. Искам СВОЕ жилище! Да пише в документите името ми.
Да знам, че утре, ако на майка ти ѝ хрумне нещо, няма да се озова на улицата бременна.
Никой няма да те изгони, Елица, стига глупости! шашна се Лидия.
О, знаем ги тези “никой няма да те гони”! намеси се майка ѝ, г-жа Жана Петрова, също поканена. Вие, г-жо Стоянова, сте хитра.
Три апартамента пазите, а моето момиче да гледа тавана в тази дупка?
Да я впишете на нейно име, тогава ще се местят. Иначе не!
Това не става отсече Лидия. Квартирата е подарък за сина ми.
Тогава си оставаме на гарсониерата заяви Елица предизвикателно и гледна към Стойко. Продай туй кучешко място, вземи заем и купи наше жилище. Да е равно! На две!
Какъв заем, Ели? Стойко хвана главата си. Имаме си жилище! На мама няколко апартамента, подарява ни тристаен!
Заем при 7% лихва? Опомни се!
Така да бъде! Или общ, или нищо! Елица изскочи от кухнята с трясък.
***
Още три години минаха. В гарсониера за един-двама, сега живееха четирима: Стойко, Елица, големият им син и бебето-дъщеря.
Към тях се присъедини и Жана Петрова, заела разтягащия се фотьойл до готварската печка.
Вкъщи миришеше на зимник и нечисто. Стойко се разнасяше с тъмни кръгове под очите.
Работеше като главен инженер, но хич не стигаше Елица искаше все нови джаджи и маркови дрехи за децата: “Та нали не може да мизерстват при такава богата баба!”
Стойко, мижитурко! викаше честичко Елица, щом Лидия пак се появеше да види внуците. Майка ти тъне в разкош, а ние тук се гърчим!
Продай гарсониерата! Вкарай детските! Вземи кредит!
Няма да продам жилището, което майка ми даде, за да тъна до гуша в заем! сопваше се Стойко.
О, айде сега, голяма беда, всички плащат заеми добавяше Жана, докато бъркаше супата. А и ще е по закон всичко.
Лидие, можеше да помогнеш повече на Стойко. Сигурно само с червен хайвер се храниш…
Помагам, намеси се Лидия, предлагам тристайния, той си стои празен. Ключовете са у Стойко. Защо не се местите?
Щото не съм приживелица! кресна Елица иззад пердето. Искам да ми е законно! Дайте половината на мен, и утре ще се преместим!
Лидия въздъхна и излезе на стълбището. Стойко тропна по петите ѝ.
Мамо, изчакай!
Стойко, виждаш какво става, нали? погледна го тя в очите. Не ѝ трябва семейство, имотите ѝ трябват. Яде те с парче!
Мамо, аз децата обичам каза кротко Стойко, гледайки плочките. Ако сега тръгна да се боря, ще ми ги вземе и ще иде при майка си. По съдилищата ще обикалям.
Ще трая. Ще ѝ мине.
***
Дойде зима. Възникна проблем с детската градина за големия син в близката нямаше места, а социални облекчения не им се полагаха.
Има един вариант отбеляза той пред майка си, когато тя остави торба с храна. Директорката каза, че ще вземе малкия, ако започна работа при тях като чистач. На 4 часа.
Ти? Чистач? Лидия едва не изпусна торбата. Стойко, ти си инженер!
Мамо, ами… Елица беснее всеки ден, че ѝ е тежко с две деца, че полудява вкъщи.
Градината ни е жизненоважна. Условието е: през цялата зима да риня снега сутрин от 5.30 до 8. После на работа.
Стойко, ще се скапеш. Работиш до осем вечерта!
Ще се справя усмихна се криво. Понякога е по-тихо вкъщи така.
Още първия як сняг Лидия не издържа. Събуди се в четири, облече стария шушляк, взе лопата от гаража и тръгна към детската градина.
Фенерите блещукаха над пустия двор. Стойко вече ринеше.
Мамо? Ти ли си? спря, опрял се на лопатата.
Айде, отдръпни се отсече тя, забивайки лопатата в преспите. Заедно ще сме по-бързи.
Мамо, остави, срамота е… промърмори той, но в очите му проблясна такава благодарност, че сърцето на Лидия се сви.
Работиха мълчаливо. Лидия усещаше как я боли кръста и как ѝ измръзват пръстите, но да спре дори не ѝ мина през ума. В 7:30 Стойко метна лопатата в складчето.
Тръгвам. Да се преоблека и към офиса. Мамо, благодаря.
Тя гледаше как се отдалечава към трошлясания Опел. След половин час забеляза пред входа Елица водеше момчето им.
Елица бе с лъскаво кожено палто на кредит, разбира се, Стойко я купи “да не е по-обидна от другите”.
О, г-жо Стоянова хвърли тя, без да спре. Решихте фитнес да правите? Полезно било на вашата възраст…
А Стойко къде е? Пак се е скатал, половината пътека не изринал!
На работа, Елица, за да угоди на твоите капризи отговори ледено Лидия.
Какви капризи! обърна се Елица с изкривено лице. Вие сте виновна, че го карате да рине!
Давате нормален апартамент с всички документи щяхме да сме като хората!
Сдавахме гарсониерата, взимахме бавачка…
Вие го мъчите, не аз!
Пъхна детето през вратата и изчезна вътре.
***
Лидия седмици наред гледаше как синът ѝ се съсипва. После го покани на гости, без булката, и му заяви:
Взех решение. Пускам гарсониерата за продан.
Стойко замря.
А къде ще живеем?
В тристайния. Но при условие влизаш само ти и децата. Елица идва само ако иска, но без адресна регистрация. Никаква.
Договор за безвъзмездно ползване на твое име. Ако не е навита пак при майка си.
Жана си тръгва също. Гарсониерата си я прибирам. Моя е.
Мамо, ще ни вдигне скандал… прошепна Стойко. Ще ми вземе децата.
Няма. Накъде ще ги вземе? При майка си в двустайния? С какво ще ги гледа, нали не работи и няма намерение.
Ти си баща, имаш добра заплата, аз съм до теб. Я се виж! На 32 си, а приличаш на 50. Чистиш снега, за да може тя да си пуска инстаграм с мним лукс.
Стойко дълго мълча.
А ако заведе дело за развод?
Да завежда. Апартаментите са мои и гарсониерата също. И сантиметър няма да ѝ дам. За децата ще помагам, но на нея не.
Живее по нашите правила или сама.
***
Минало половин година. Животът в големия апартамент се нормализира. Елица, останала без майчина помощ и разбрала, че Стойко вече не тича след нея, се кротна.
Пак мърмореше, но вече само ръмжа, не тиранизира. Наложи ѝ се да се захване с децата и дома, защото Лидия ясно каза: добавки над “стартовия пакет” няма да има.
