Наталия! Извинявай! Мога ли да се върна при теб? Съпругът ми Виктор и аз живяхме заедно повече от 20 години тихо и спокойно, всяка събота в нашата селска къща, той чистеше дома, а аз готвех. Мислех, че ще стареем така, ръка за ръка. Но един ден Виктор ми каза: – Наталия, много съжалявам. Напускам те. Срещнах друга жена и се влюбих истински! На 38 не бях наивна – знаех, че Виктор има любовница, но не драматизирах. „Доброжелатели“ често ми пращаха снимки, но търпях всичко. Изненадата бе огромна, когато Виктор внезапно ме напусна. Добре че дъщеря ни бе на почивка с приятели на морето. За да ми олекне, извиках приятелките си на женски съвет. Едната ми препоръча да отслабна и да си намеря нов мъж, друга – да отида при врачка, която да върне Виктор, трета – пак мъж… Мартина каза: – Живей си, както досега! Така е по-лесно! – Не мога – боли! – Ще мине с времето. Виж мен – три развода! Ще чистиш, ще готвиш, работа, филми, книги… – А за кого да готвя? – За нас! Всяка вечер ще идваме и ще ядем каквото сготвиш! Благодарих за съветите, но месеци се колебах. Реших първо да пробвам врачките. Занесох снимка на Виктор и любовницата. Врачката нареди карти, направи ритуал и каза, че Виктор ще се върне след две седмици. Но не се върна – нито след две седмици, нито след месец, а аз й дадох половината заплата… Много ми липсваше Виктор. Започнах да купувам огромни количества банички и пасти. След две седмици се претеглих – плюс 7 килограма! Тогава взех нещата в свои ръце – голямо чистене, подреждане, разсадих цветята, преподредих мебелите. Домът ми стана уютен и красив! Записах се на танци, за да сваля килограмите от сладкишите. Всеки ден готвех любимата супа на Виктор. Приятелките ми идваха и изяждаха всичко. После гледах “Игра на тронове”. Виктор и аз много сме слушали за този сериал, но никога не ни се събираше време за него. Гледах с истинско удоволствие! Един вечер Виктор се появи на вратата, докато бях заровена в сериала и домът ухаеше на борш. – Наталия, добър вечер! Дойдох да си взема неща, които забравих. – Разбира се! Свързалa съм ги вече! Имаш ли торба? – Не! – Имам! Подадох му торба с неговите вещи. – Направила ли си борш? – Да, направих! Гладен ли си? Искаш ли? – Да. Налях му супа. Виктор изяде две купи. – Благодаря, Наталия! Тръгвам! – Тръгвай! Аз трябва да доизгледам епизода… – Какво гледаш? – “Игра на тронове”. – Нали искахме двамата да го гледаме? – Помня! – отвърнах. Виктор си тръгна. Поплаках, довърших серията и си легнах. Две седмици по-късно той се върна с всичките си вещи. – Наталия, прости ми! Много те обичам! Обичам супата ти и топлия ти дом! Прости ми, моля те! – Значи си тъжен за моя борш? – По теб ми липсваше най-много! – Добре! Заповядай! – Срам ме е от теб и от дъщеря ни. Нали няма да й кажеш? – Няма. Искаш ли вечеря? – Да, благодаря ти!

27 юни

Скъпи дневнико,

Днес пак се ловя, че мисля за Симеон.

Двадесет години живях със Симеон. Домът ни винаги беше спокоен, уикендите прекарвахме във вилата край Трявна, той подреждаше, аз готвех вкусни манджи. Сигурна бях, че така ще е докато остареем

Докато една вечер Симеон не каза:

Станислава, прости ми. Отивам си. Срещнах друга жена, луд съм по нея!

Тогава бях на 38, достатъчно разумна, за да знам какво се случва. Подозирах от време, че има някоя доброжелателите редовно ми пращаха снимки, където се вижда техния уют заедно. Все едно, нарочно си затварях очите, мислейки си, че никога няма да ме изостави.

И после изведнъж останах сама. Добре че Мирела беше със съученици на морето. Казах на приятелките ми, че Симеон ме е напуснал беше ми тежко, но реших да не крия.

Събрахме се вечерта у нас пет жени около масата, с компот и козунак. Една от тях каза, че трябва да отслабна и да си намеря друг мъж, друга ми даде телефона на ясновидка, трета пак настоя да започна нова връзка.

А истинската ми приятелка, Петрана, само рече:

Живей си, както си живяла! Ще мине…

Не мога, много боли! признах ѝ.

Трябва да издържиш! С времето отшумява. Три пъти съм се развеждала. Чистиш, готвиш, ходиш на работа, четеш, гледаш сериали.

Но за кого да готвя?

За нас! Всяка вечер ще идваме и ще ядем всичко!

Благодарих им за съветите, но това ме замисли на кого да вярвам? Най-накрая се предадох: отидох при ясновидката в Люлин, платих 30 лева, дадох ѝ снимки на Симеон с тази жена. Разбърка картите и обяви: До две седмици ще се върне при теб!

Две седмици минаха, после цял месец, нямаше го. Пари вече нямах половината ми заплата отиде на гадателката.

Самотата беше ужасна. Започнах да купувам торти и пасти хапвах сама пред телевизора и се успокоявах. След две седмици кантарът показа плюс 7 килограма!

Тогава запретнах ръкави наведнъж изчистих, подредих, пресадих саксиите, наместих мебелите в хола. Апартаментът стана светъл и уютен! Записах се на танци, да раздвижа тялото.

Всеки ден правех супата, която Симеон обожаваше боб чорба с мащерка. Приятелките ми идваха всяка вечер изяждаха всичко, смеехме се. После превключвах на телевизия и гледах Под прикритие сериал, който дори със Симеон не бяхме имали време да гледаме.

В една от тези вечери вратата се отвори. Симеон влезе. Огледа се наоколо чисто, саксиите цъфтят, ухае на любимата му чорба, а аз кротко седя на дивана, потънала в серията.

Станислава, добър вечер, каза тихо, Дойдох да си взема вещите.

Подредила съм ти ги, имаш ли чанта?

Не

Аз ще ти дам.

Подадох му една стара торба и го попитах:

Гладен ли си, да ти сипя чорба?

Погледна ме и кимна. Сложих му две пълни купи. Яде бавно, после каза:

Благодаря Отивам

Тръгвай, сериалът ми още не е свършил.

Какво гледаш?

Под прикритие. И ти искаше да го гледаме заедно някога, нали?

Помня рече примирено и излезе.

Поплаках малко, довърших серията и си легнах.

Две седмици по-късно той пристигна с всички свои вещи.

Гледах го не разбирах какво става.

Станислава, прости ми! Толкова те обичам! Обичам твоята супа, твоя дом… Прости ми

Ти си тъгувал за чорбата ми?

За всичко. Но най-много за теб.

Добре, влизай.

Срам ме е пред теб и пред Мирела

Нищо няма да кажа. Искаш ли да вечеряш?

Да Благодаря тиСеднахме един срещу друг на масата. Мириса на мащерка се разнасяше из стаята, а тишината между нас беше лека, не онова напрегнато мълчание от преди.

Симеон пое дъх, вдигна лъжицата и загледа супата. Докато ядеше, усещах как тежестта от сърцето ми леко се вдига. Той млъкна, после прошепна:

Може ли да остана?

Погледнах го. За пръв път от много време нямах нужда от отговор знаех, че ще се справя, независимо какво реша.

Може казах, но този път оставай с истината.

Симеон кимна, очите му блеснаха като едно време в Трявна, когато хапвахме чорба на верандата.

Докато довършвах вечерята, чух ключа на вратата Мирела се прибра от морето, влиза и замръзва, когато вижда баща си.

Мамо, татко Вие?

Хапваме чорба отвърнах просто и се усмихнах.

За миг седнахме тримата на масата Симеон, Мирела и аз. За първи път от много време в дома ни се усещаше онзи стар уют, но и нова топлина, не прошарена от илюзии, а с вкус, който идва само след болка и прошка.

Вдигнах лъжицата и си помислих, че животът е като тази чорба не винаги е както го очакваш, но ако сложиш малко мащерка и открита душа, понякога на масата се случват чудеса.