С жена ми имаме само едно дете вече пораснал син. Той си създаде собствено семейство и дори ни направи баба и дядо.
Израснах през социализма, а се ожених чак след тридесетте. Тогава хората казваха, че съм стара мома. Разбираемо, всички веднага започнаха да чакат наследници. Ако нямах деца през онези години, все едно страдах от някаква ужасна болест.
Е, с жена ми имаме син и решихме, че ни стига. Като интелигентни хора осъзнавахме, че издръжката на дете е скъпа особено като се има предвид, че повече деца означава и повече разходи. Не за нищо сме решили, че едно дете стига. Така успяхме да отгледаме сина си, да му осигурим добро образование и да подредим живота си.
Синът ми обаче мисли съвсем различно. Веднага след сватбата, жена му Мария забременя и на бял свят се появи нашият първи внук. Но младото семейство нямаха собствен апартамент, затова взеха кредит. И започнахме да помагаме всеки месец с погасяването му. После разбрах, че Мария пак е бременна. Естествено, попитах ги как мислят да издържат две деца и да плащат заем за апартамента. Разсърдиха се и казаха, че ще се справят. Казах само щом ще се справите, добре.
Дълго време се оправяха сами. Но дойде момент, в който Мария не можеше да работи, а синът ми го уволниха. Какво да правят? Решиха да се нанесат в нашия апартамент, който отдавахме под наем. Съпругата ми предложи да помагаме с кредитите, за да не останат на улицата. Така цяла година двамата изплащахме техния ипотечен заем. Мислех, че върша чудесно дело като помагам на децата си. Оказа се, че не е така.
Преди малко научих, че кредитът не е изплатен имат шест месеца просрочие. Къде са отишли парите? Съпругата ми е вбесена, казва, че вече няма сили да ги търпи. Аз съм стресиран. Дори не знам какво да кажа и какво да направим. Мислех, че помагаме, а те явно просто си почиват на наш гръб. И сега какво да правя?
