Вземи ключовете от нашия апартамент от майка ми, настоя Мария
Мамо Станимир направи крачка напред. Дай ми ключовете.
Станимирчо, какво ти става? Пенка Димитрова се отдръпна назад.
Дай ми ключовете и се прибери. Мария е права. Това си е наш въпрос.
Тя ще те съсипе! изпищя майката. Тя не те уважава изобщо!
Мамо, тръгвай си, Станимир внимателно й ги взе от ръката. Ще ти се обадя по-късно.
След като затворихме вратата след майка ми, се облегнах на стената и за малко си помислих, че току-що съм разтоварил вагон с въглища. Мария се обърна към мен бавно.
Договорихме се, Станимир. Минаха точно шест месеца. Моят отпуск по майчинство изтече вчера в полунощ. Твоят започна. Добро утро, тате!
Помня, помня Просто сега на работа е ад, шефът ме гледа накриво. Ти знаеш тъкмо станах началник отдел, трябва да показвам зъби. А ти ме оставяш с детето!
Ще ги показваш след половин година. Или искаш пак да коментираме брачния договор? повдигна вежда тя. Всичко го разказахме още на плажа.
Никакви О, размислих и ти си майка. Спомняш ли си какво ти казах, преди да подадем документите?
Взех си въздух.
Че ако има развод, детето остава при мен. Ти си съботно-неделната бавачка.
***
Мария подготвяше излизането си на работа цели шест месеца. Освободи се! Най-накрая имаше своя свобода обратно.
Разбира се, че мъжът ѝ не бе във възторг от идеята да излезе в отпуск по бащинство, но Мария нямаше намерение да отстъпва. Договорът е по-важен и от парите, нали?
Първият работен ден започна със съвещание и телефонно обаждане от свекървата. Мария дигна без да поглежда, моментално съжалявайки.
Да, слушам ви, Мария придържа телефона с рамо и продължава да пише отчета с една ръка.
Мария, добре ли си? гласът на Пенка Димитрова трепери от възмущение. Звъня на Станимир, а в фона детето пищи!
Той ми обяснява, че си на работа, а той сменя пелени!? Какъв цирк е това?
Това не е цирк, Пенка. Това е спазване на договорка. Станимир е в отпуска по бащинство, отговори спокойно Мария.
Какъв бащинство за мъж на двадесет и седем години?! свекървата вече крещи. Кариерата му тепърва започва! Тъкмо го повишиха!
Ти знаеш ли, че ще му заемат мястото, докато той бърше лигите на детето? Мъжът трябва да осигурява, а ти го правиш бавачка!
Мария се отпусна назад в стола.
Осигуряващият съм вече аз, отговори Мария спокойно. А Станимир е грижовен баща. Чудесно ни е така.
Феминизъм! Тц! Пенка се дави в думите. Видели сте се по телевизията, сами си рушите семейството!
Майката трябва да е до детето, да създава уют! А ти?
Оставила си бебето на неопитен мъж. Нямаш ли сърце, Мария? Само работа ти е в главата!
Интересно да го чуя от вас, сви очи Мария. Напомнете ми, на колко месеца изпратихте Станимир при вашата майка на село? На три, може би на четири?
Настъпи тишина. Представих си как свекървата хапе въздуха с уста Мария никога досега не бе иронизирала така.
Тогава беше друго време! промълви Пенка накрая. Трябваше стаж да събирам, квартира да купувам.
И на мен ми трябва стаж. И да събирам за по-голямо жилище. Значи сме квит, Пенка.
Само че аз детето не съм изпращала на село, той е с баща си.
Всичко добро.
Мария затвори и продължи с отчета.
***
Вечерта, като се прибрах, заварих Станимир на дивана, с глава в ръцете.
До него купчина използвани салфетки. Синът ни в кошарката викаше с цяло гърло.
О, върна се той дори не вдигна глава. Никола не яде тиквички. Плюе всичко върху мен.
Трябвало е да ги стоплиш повече, знаеш, че студено не понася, казах и взех Никола на ръце.
Синът мигом се успокои, хванал ревера ми с миниатюрните си пръсти.
Мама звънна, каза хлопнато Станимир. Един час ми чете конско. Че съм мекотел.
Замръзнах.
Какво ѝ отговори?
Какво да ѝ кажа? В нещо е права, Мария. Мъжете в отдела ми се смеят. Питат дали да ми купят престилка.
Шефът ми звъня, пита поне дистанционно дали ще мога да проверявам отчети.
Каза, че ако се откъсна сега, зам. мястото при реорганизация ще ми се изплъзне.
Мария върна Никола в кошарката и седна срещу него.
Станимир, погледни ме. Когато решихме да имаме дете, ти заяви, че си модерен човек.
Че уважаваш работата ми, че искаш да участваш истински като баща.
Какво се промени? Мама ли изказа мнение?
Станимир се изправи и започна да се разхожда нервно.
Не е от мама, Мария! Аз съм мъж! Само на двадесет и седем, искам да се развивам, да внасям парите в дома!
Хайде, ти остани още половин година, а после аз обещавам ти! Като се оправи работата.
А на година и половина го даваме на ясла.
Не, казах спокойно.
Какво значи не? Станимир замръзна.
Не трябваше да приемаш моите условия преди сватбата. Знаеше, че няма да стоя затворена у дома.
Ако сега се върна в майчинството, ще дадат проекта ми на Гергана. Може и да не се върна на работа никога!
Моята кариера е толкова ценна, колкото твоята.
Ти си егоистка, процеди Станимир. Мама е права. За себе си мислиш повече, отколкото за семейството.
Започваше да ме ядосва.
Егоистка ли? изправих се. Добре. Утре е събота. Никола остава с теб, а аз съм на работа имаме доработки по проекта.
В неделя отивам при приятелка. Цял ден.
Не можеш, ококори се Станимир. Няма да се справя! Капризничи, растат му зъбите!
Ще се справиш. Ти си баща.
Спахме онази нощ поотделно карахме се до последно.
***
Седмица по-късно Пенка обяви война. Дойде без да предупреди в сряда призори.
Отвори с нейния ключ. Аз тъкмо тръгвах за важна среща.
Стой! препречи ми пътя свекървата. Къде си тръгнала? Детето реве, Станимир бърка някаква каша в кухнята, а ти се киприш за работа!
Пенка, пуснете ме, закъснявам.
Няма да те пусна! затвори вратата пред мен. Докато не обещаеш, че утре пишеш заявление за удължаване на майчинството, никъде няма да ходиш!
Стига си тормозила сина ми! От теб ми побеля!
Из кухнята се показа Станимир.
Мамо, недей така каза уморен.
Мълчи, Станимир! скастри го тя. Съвсем си изгубил духа! Тя те води за носа, а ти щастлив!
Мария, ти майка ли си какво жена си, щом кариерата ти е по-важна от люлката?
Вдишах дълбоко.
Пенка, нарушавате личното ни пространство. Ако не се отдалечите от вратата, викам полиция. И върнете ключа. Сега.
Какво?! Полиция срещу майката на мъжа ти?! Пенка се хвана за сърцето. Станимир, чуваш ли? Тя ме гони!
Погледнах го право в очите.
Станимир, или взимаш ключовете обратно и ѝ обясняваш, че сами ще решим, или аз утре подавам молба за развод.
Спомни си детето е с теб. Завинаги. Искаше да си истински мъж и да правиш кариера?
Ще я правиш с бебе на ръце, без мен. Напълно.
Как ти звучи това?
Станимир гледаше ту мен, ту майка си, в очите му се четеше абсолютен ужас знаеше ме добре.
Никога думи на вятъра не съм хвърлял.
Мамо приближи се Станимир. Дай ми ключа.
Станимирчо, какво ти става? отдръпна се Пенка.
Дай ключа и си върви. Мария е права. Наши работи са. Договорът беше ясен преди сватбата. Щом съм обещал, ще стоя с детето.
Тя ще те съсипе! изпищя майката. Тя не те уважава!
Мамо, върви си, каза тихо, взимайки ключа от ръката ѝ. Ще ти звънна по-късно.
Когато майка ми си тръгна, Станимир се опря на стената все едно бе пренесъл тежестта на света.
Радваш ли се? попита горчиво.
Не, Станимир. Не се радвам. Болно ми е, че трябваше да стигна до ултиматуми.
Това не е лесно
Ти би ли наистина с Никола? за пръв път заговори сериозно.
Поставих ръка на рамото му.
Обичам те, Станимир. Обичам и нашия син. Но няма да срина живота си само защото на шефа ти или майка ти виждането за света е старо.
Ако искаш да си с мен бъди партньор. Не помощник, не бавачка, а истински партньор.
Ако не си готов нямаме път нататък.
И да, бих си тръгнала. Защото неделната майка е по-добре от озлобена, неудовлетворена жена, която мрази себе си.
Станимир дълго мълча. После докосна тихо рамото ми.
Отивай на срещата си. Ще закъснееш.
Усмихнах се и тръгнах.
***
Три месеца минаха като миг. Бях в офиса, когато Станимир звънна и ме помоли да сляза до охраната. Притесних се веднага какво е станало?
Преживяхме бойното кръщение! Станимир бършеше пот от челото си и се усмихваше широко. Бяхме в поликлиниката.
Една баба ми обясняваше, че не държа Никола правилно.
Знаеш ли какво ѝ казах?
Мога да си представя, засмях се.
Казах ѝ, че имам висше образование по пелени и ще се оправя сам! Стоеше с отворена уста като мама.
Мария се разсмя.
А майка ти?
Звъня вчера. Пак ми повтаря, че губя най-хубавите си години.
Казах ѝ: Мамо, още веднъж да почнеш пак със същото, блокирам ти номера за месец. Не губя години, наслаждавам се на родителството!
А работата… тя няма да избяга.
Как реагира?
Както можеш да очакваш обиди се. Но май почва да разбира, че този номер вече няма да мине.
Знаеш ли, Мария, в началото ти се ядосвах, мислех, че искаш да ме счупиш. А сега като гледам колегите те децата си не ги виждат.
Вечер ги заварват да спят, сутрин още спят. Не искам така.
Стиснах му ръката.
Знаех, че ще се справиш.
Но отчетите си ги пиша нощем, намигна. Шефът каза, че отделът без мен буксува, така че ще ме изчакат за поста.
Изглежда, незаменими няма, но ценни кадри се пазят. Дори и в бащинство.
В количката Никола се размърда. Станимир веднага го взе на ръце, не се изчака да започне да плаче.
Тръгваме, Мария. Имам да пазарувам за вечеря. Чао, мила.
Целунах го, целунах и Никола, после се върнах в офиса. Май все пак не сбърках с него!
***
Пенка не прости на Станимир. Едва се чуват и то предимно по телефона.
Мария работи, скоро и Станимир ще се върне на работа.
И двамата изкараха по шест месеца родителски отпуск, а когато Никола порасна наеха бавачка.
Най-трудното вече е зад гърба ни. Справихме се.
Този период ми показа колко важно е да сме партньори, а не врагове. Времето, което споделихме с Никола, струваше повече от всяка сума в левове. Днес знам понякога трябва да отстояваш себе си дори срещу тези, които най-искрено и искат най-добро за теб. Това ни направи истинско семейство.
