Ти винаги ще бъдеш най-добрата
Сватбата премина в нашето село, Илияна и Григор се взеха. В селото сватбите са големи празници хапване, музика, веселба и дълги наздравици, сякаш животът спира за ден-два. Хората празнуват и след края на тържеството по къщите и по пейките пред домовете. Повод все се намира.
Илияна и Григор заживяха отделно от родителите, в къщата на баба му Стойна. Григор работеше шофьор на бус по линията между селото и Пловдив, караше стоки за двата магазина в селото.
Григор не се задържа дълго с Илияна, но знаеше от тази скромна и миловидна девойка ще излезе грижовна съпруга. Само два месеца се виждаха и бързо решиха да се вземат.
Илияна, хайде да се вземем предложи й веднъж Григор.
Леле, толкова бързо ли?
Защо да чакаме повече, от училище се знаем, макар че аз завърших две години преди теб. Е, няма ли да кажеш, че си съгласна?
Съгласна съм отвърна весело Илияна.
Майката на Илияна се озадачи, когато дъщеря й сподели, че Григор е предложил.
Ей, дете, бързо се е засилил Гришо да ти предлага. Не вярвам много в любовта му… Ти какво мислиш за него?
Добро момче, харесвам го.
Добре, само да не сбъркаш, щото мъжът трябва да е твоята опора.
Напоследък всички в селото забелязаха, че Мишо напоследък повече залита към чашката. Преди беше сериозен, но притеснителен младеж, а после се залепи за копанията на онези, дето по цял ден пият и нищо не вършат.
Мария, какво става с твоя Мишо чудят се съседите. Добро момче беше, работи на комбайна, а сега се пропива, ще го изгонят от работа, тая отговорна длъжност не търпи такива слабости.
Месеци наред Мишо не изтрезня. Мария се тревожи, кара му се, моли го по-хубаво, но нищо не помага. Дойде време за жътва, а той не е в състояние да работи. Така го уволниха. А беше знаещ и опитен комбайнер машините ги събираше като собствените си пръсти.
Какво стана с Мишо цъкаше баба Стойна глава, срещайки Мария. Пак го видях подпийнал, а беше такъв добър, едвам стигна до къщи…
Мария и тя не знаеше какво му е. Влезе у дома, а Мишо лежи на дивана, шепне нещо под носа си. Наведе се над него, заслуша се.
Илияна, Илийке, защо отиде… Защо се омъжи за него… Защо… Аз те обичам…
Господи, все за Илияна ли е тая мъка? учуди се Мария. Мишо тайно я обичал? Кой да знае… Никога не се е срещал с момичета, скрит и стеснителен е тиха вода.
Същия ден Илияна минаваше покрай дома им, носеше пощата, а Мария я причака.
Защо, Илияне, се омъжи за Григор, а Мишо го остави? Грях ли ти е направил, той страда, вероятно от това пие! Защо го нарани?
Илияна остана без думи. След малко се съвзе и казва:
Лельо Мария, откъде ги чухте тези работи? Аз не разбирам…
Не разбираш, а? недоволстваше Мария. А не се ли срещахте с Мишо?
Не, никога. Понякога се здрависвахме случайно, кажем по две думи и толкоз. Откъде го взимате това, лельо? Даже Мишо не ми е обръщал внимание…
Как не е обръщал? Обича те, днес го слушах, шепнеше го. Тих е, не е посмял да ти признае… Затова се пропива.
Ей, лельо, казвам ви честно, не съм знаела, никакви такива неща…
Скромен, затова…
Ох, Мишо… добре, ще поговоря с него, обещавам. Може да се освести.
След два дни Илияна мина с чантата си пощальонската край пътя, където на дънера до пътя бе компанията, изпиваха. Мишо беше между тях.
Разположили се, пияници спря тя. Мишо, и ти ли си тук? Имам да поговоря. Другите веднага се изнизаха. Илияна седна до него на бревна.
Хайде, разказвай, откога е това?
Какво, откога?
Влюбен си в мен…
Кой ти каза?
Усетих. Айде, казвай.
Отдавна, още от училище… тя се учуди, не е забелязвала. Помълча, после каза:
Мишо, ако човек обича някого, му желае добро и остава човек, а не затрива себе си както ти сега. С алкохол само си вредиш и на себе си, и на майка ти. Погледни я как се мъчи. Всички в селото се чудят как се пропи. Разбираш ли?
Разбирам, каза тихо. Но ми е тежко…
Мишо, ти си мъж. Стегни се. Виж ме хубаво не съм някоя хубавица, да умираш за мен. Краката ми са криви, лоша домакиня съм, къщата винаги разхвърляна. Защо да ме обичаш? Освен това съм много своенравна. Все ще срещнеш твоята любов, тя ще ти донесе щастие. Пази майка си, лельо Мария.
Изправила се, тръгна. Мишо се загледа след нея.
Ти си най-добрата, не ги слушай тия думи шепнеше под нос.
Илияна край магазина мярна буса на Григор.
Това пък той трябваше да е още в Пловдив… помисли тя и влезе.
Зад щанда нямаше никой, но от склада изскочи Таня-продавачката, приглаждаше косата, а бузите й горяха.
Илийке, ще купуваш нещо?
Не, мернах буса на Григор, той трябваше да е в града…
А, неговият? Машината му се повреди, отиде до гаража за части.
Ясно, тръгвам.
Животът в селото си течеше. Илияна разнасяше вестници, списания и пенсия, но Мишо не се мяркаше никак нито с компанията, нито на улицата, дори се притесни. Когато оставяше вестник на Мария, попита:
Лельо Мария, напоследък не го виждам Мишо.
В къщи си е, спря пиенето, поизлиза в двора, цепи дърва, намества ги, и пак вътре. Трезвен, капка не е опитал. Пияниците му идваха, изгони ги.
Лельо, радвам се, всичко ще се оправи. Щом не пие, ще се наредят нещата.
Дай Боже, тъкмо ти му каза нещо, така ми разказваше.
Илияна се засмя и продължи надолу по улицата, пускаше пощата в кутиите на хората. Стигна пак до магазина, буса на Григор пак беше там. Бързо скочи по стълбите, влезе и видя неочаквано Григор прегръща Таня, целува я, и двамата не я забелязват.
Леле… не уцелих момента изпусна се, те се сепнаха.
Илияна, вкъщи ще говорим каза Григор, свеждайки очи, а Таня й гледаше в очите без свян.
Чудесно, навреме дойде, усмихна се със злоба, писна ми вече да се крием с Гришо. Отдавна се обичаме, ама веднъж му изневерих, той се обиди и се ожени за теб, назло… Нали така, Гриша? Той кимна. Макар и да се ожени, любовта ни не си е отишла.
Илияна, вкъщи… каза още веднъж Григор.
Всичко ми е ясно, няма какво да говорим изкрещя тя и излезе.
Поуспокои се едва у дома. Майка й я утешаваше.
Дете мое, казвах ти аз да не вярваш така лесно на Григор, но ти се подведе… Нищо, всичко се оправя, ще се наредят нещата.
В селото и за развода се разчу бързо
Илияна подаде молба за развод. Нищо не може да се скрие в селото, всички вече знаеха за връзката на Григор с Таня, макар жена му да научава последна. Скоро се разчу и за развода.
Мишо, новина има каза майка му, прибирайки се от магазина. Илияна се развежда с Григор, изневерил й с Таня. Ставай, стягай се, върни се на работа, срещнах шефа ти бай Милчо, той каза, че следи как си се пооправил и ще те върне на комбайна.
Мамо, знаех си, че Григор… Но как да кажа на Илияна, нямаше да ми повярва…
Мина време, а из селото тръгна нова вест.
Чухте ли, Мишо и Илияна ще се женят! Сватбата скоро ще е разправяше баба Стойна на другите жени в магазина. Мария тъй се радва, чак се подмлади.
Добре са, Мишо е кротък и ще й е добър съпруг, хвана се в ръце такава е любовта, подкрепи я съседката Валя.
А Григор и Таня, тъкмо така за какво се е женил за Илияна, щом отдавна с Таня се вижда. Така е Таня пак ще му изневери, ще съжалява отсече баба Стойна.
Мишо се върна в къщи, седна на масата. Илияна сложи боб чорба, кебапчета, тъкмо извади от фурната баница. Седна и тя, весело го гледа.
Много вкусно, Илийке яде Мишо с апетит. А ти ми казваше, че си лоша домакиня…
Ама съм си лоша и проклета засмя се тя.
Ала той огледа чистата, подредена кухня и каза:
Аз знаех, че ти си най-добрата.
Мишо, а още нещо изведнъж признала тя, а очите му се разшириха, той дори скочи от стола.
Илияна, сериозно ли? Много съм щастлив, урааа, знаех си, че си най-добрата! Грабна я, притисна я силно, целуна я.
Илияна роди момиче, а след три години и момче. Всички щастливи, най-вече Мария, която се грижи за внучетата и за хубавата си снаха. Животът си продължаваВ селото пак настъпи лято, житата се полюшваха, децата тичаха боси по прашните улици, а вечер младите семейства излизаха на пейките пред къщите, споделяха смях и грижи. Илияна и Мишо често се сядаха заедно, с момиченцето на скута й и момчето, което се боричкаше в Мишовите ръце. Мария, доволна, плетеше шарени терлици за цялата рода и разказваше истории на внуците си. Когато някое от тях се разплачеше, всички, с обич и търпение, се спускаха да го утешат сякаш не едно семейство, а цялото село се грижеше за щастието на най-малките.
С времето болките забравяха себе си, като тихи сенки в топла вечер. Мишо не бръснеше вече миналите си грешки всяка сутрин, докато косеше тревата из двора или поправяше по комбайна си, усещаше, че животът не е само тежки дни, но и прости радости. Понякога, когато слънцето залязваше над селото, се обръщаше към Илияна, поглеждаше я с онази благодарна обич, която не изгаря, а тлее дълбоко и топло.
Вечер, докато приспиваше децата и тихо приказваше на Илияна за утрешния ден, Мишо си мислеше, че не всеки успява да срещне най-добрата но понякога, когато имаш куража да започнеш отначало и да вярваш на сърцето си, тя сама идва при теб. А извън малката светла къща, във всичките домове на селото, хората знаеха щастието се намира най-често в простите дребни неща и в добрите хора край теб.
Илияна се усмихваше тайно, докато гледаше как Мишо гали косите на малката им дъщеря. Знаеше, че каквото и да донесе животът, заедно с Мишо, с децата, с Мария… винаги ще успеят. Защото, най-вече в трудните моменти, се вижда кои са истински добрите.
А някъде там, в тишината на селото, някой прошепваше с обич:
Ти винаги ще бъдеш най-добрата.
