Съпругът ми винаги ми даваше за пример своята майка.
Това, което се случи с мен, е напълно типично за нашите ширини. Ожених се на 25 години, а година по-късно се роди дъщеря ни. Всичко помежду ни изглеждаше наред. Но с времето мъжът ми започна да ме нарича мързелива. Бил съм на майчинство и нищо не съм вършила, а като започнах работа, заплатата ми пак била ниска, въпреки че взимах почти толкова, колкото и той.
Всички знаем, че след сватбата най-добре си личи кой е под влияние на свекървата. Още в началото трябваше да подозирам, че нещо не е наред, но тогава бях сляп и глух.
Моят съпруг непрекъснато изтъкваше майка си, Стоянка, като еталон за добра жена. Тя работила в счетоводството, отглеждала градина, гледала двама сина и се справяла с всичко. А аз? Трябваше да работя на смени и на пълно работно време.
Правех всичко по силите си да приличам на свекървата. Помагах й у дома, ходех на вилата с нея, чистех. Когато дъщеря ми Милица тръгна на училище, й помагах с домашните. Притесненията ми обаче станаха още по-големи. В работата ми изискваха двойно повече, а заплащането беше мизерно. Работех извънредно, колкото се може повече. Бях принуден да търпя, макар и все още зависим финансово от жена ми. Тя ме подиграваше, но се правех на глух. Не исках да оставям детето си без майка.
Но всички знаят колкото повече позволяваш на някого, толкова повече той ти се качва на главата. Обяснявах на жена си, че съм изморен и не мога да печеля още, но тя отсече, че ако е така, ще давам в общите разходи точно колкото и тя, а останалото ще си държи за себе си. Това било справедливо според нея. Бракът ни едвам издържаше, а после напрежението ни разедини.
Разбрах, че повече така не мога. Омръзна ми от постоянните й упреци, нравоучения и непрекъснатите сравнения с майка й. Капката, която преля чашата, беше заканата, че ако не си намеря по-добре заплатена работа, ще се върне при свекърва си. Запомних го ясно. Три години ми трябваха, за да я изпратя при майка й свекървата. Намерих си нова, по-добре платена работа чрез познат. Не искам да споменавам през какво минах. Разведохме се! Делихме имуществото. Разменихме апартаменти. Карам се редовно.
Сега си живея спокойно. С Милица съм щастлив без онази жена до себе си.
Имам си жилището, работата, която харесвам. Не е голяма мечта, но пък ми осигурява всичко необходимо. Само родата не спира да ме бута да си намирам нова жена. Някои ме смятат за нещастен разведен. Мислят си, че само друга жена може да ми донесе щастие. А на мен защо ми е? Един провал стига Може би трябва на челото си табела да сложа: Млад, готин, не се интересувам от запознанства. Щастлив съм с Милица. Не искам друг брак. Бившата ми също е щастлива до майка си.Понякога, вечер, седим с Милица на терасата и слушаме шумът на града. Разказваме си истории, смеем се на глупости и просто сме заедно. Гледам я пораснала, умна, усмихната. Питам я: Как си, мами? Тя ми се ухилва: Ти как мислиш? И в този миг разбирам, че свободата и спокойствието са най-големият лукс.
Може да не съм перфектният баща или съпруг по чужди стандарти, но съм щастлив по моите. Понякога това е напълно достатъчно да сложиш точка на миналото, да се засмееш на стереотипите и да избереш собствения си път. А най-хубавото е, че вече не се сравнявам с ничия майка и най-накрая се харесвам такъв, какъвто съм.
