По време на развода си, един заможен съпруг реши да остави на жена си една изоставена ферма, загубена нейде из забравените кътчета на България. Но една година по-късно, нещо напълно неочаквано го изненада.
Красимире, знаеш много добре, че не те искам тук, нали? каза с твърд глас Елица. Съветвам те да се върнеш в София.
В кой град да се върна? отговори той, изтощен. Беше я предал човекът, на когото най-много вярваше. Вече нямаше сили да спори. Започнаха от нищо, продадоха апартамента и вложиха всичко в техния бизнес. Красимир имаше само една малка стая в стар панелен блок, докато Елица вкара ума си и трудолюбието си, за да гарантира успеха. Живяха скромно, местеха се от квартира на квартира, докато не постигнаха някаква стабилност.
С времето обаче Красимир започна да се държи като истински собственик. Хитро записа всичко на свое име, така че след развода Елица да не вземе нищо. Когато вече държеше всичко под контрол, заведе и делото за развод.
Мислиш ли, че това е справедливо, Красимире? попита Елица разочаровано.
Той само сви рамене с безразличие:
Недей пак. Отдавна нищо не правиш. Аз се справям с всичко, а ти само си стоиш вкъщи.
Ти беше този, който ми каза да си почина и да се заема със себе си, отвърна спокойно тя.
Красимир въздъхна раздразнено:
Омръзна ми тази безсмислена разправия. Между другото, помниш ли онази стара ферма, която наследих от бай Данчо, стария ми началник? Почина, остави ми онзи напълно безполезен имот. За теб е идеална. Ако не я искаш, няма да получиш нищо.
Елица се усмихна с горчивина. Ясно ѝ беше каква е целта му. След дванадесет години заедно осъзна, че всъщност е живяла с напълно непознат.
Съгласна съм, но с едно условие: искам фермата официално прехвърлена на мое име.
Нямам нищо против. Ще си спестя данъци, каза Красимир със самодоволна усмивка.
Елица не каза повече. Събра си багажа и се нанесе в малък хотел. Беше решена да започне от нулата независимо дали ѝ предстои рухнала ферма или просто парче гола земя. Това щеше да разбере, когато стигне. Ако не си струваше, щеше да се върне в града или да потърси друг път, за да изгради живота си отново.
Сложи най-необходимото в старата си кола, оставяйки всичко останало на Красимир и новата му приятелка. Ако мислеше, че още може да разчита на знанията и ума ѝ, сериозно се лъжеше. Новата двойка, която Елица бе виждала само няколко пъти, й изглеждаше по-надменна, отколкото умна.
Красимир ѝ подаде документите с подигравателна усмивка.
Успех.
Същото ти желая, отвърна Елица хладно.
Само да не забравиш да ми пратиш снимка с кравите, засмя се той.
Елица не отговори, затвори вратата на колата и потегли. Докато излизаше от София, сълзите се стичаха по лицето ѝ. Не знаеше колко време бе плакала, когато рязко почукаха по стъклото.
Добре ли си, миличка? Аз и мъжът ми те гледаме тук от доста време, обади се възрастна жена.
Елица я погледна, после погледна през огледалото, където имаше спирка на автобус. Слабо се усмихна.
Добре съм, просто ми дойде в повече.
Жената кимна съчувствено:
Връщаме се от болницата. Съседката ни е там сама, никой не я посещава. Между другото, към Ямбол ли пътуваш?
Елица повдигна вежди от изненада.
Ямбол? Там е фермата.
Да, макар че ферма вече трудно се нарича. Почина собственикът, няма кой да я гледа. Само няколко души още се грижат за животните, от състрадание.
Елица се усмихна леко:
Какво съвпадение, точно натам отивам. Качвайте се, ще ви закарам.
Възрастната жена седна отпред, а мъжът ѝ – отзад.
Аз съм Елица, представи се тя докато караше.
Казвам се Цветана, а това е съпругът ми Георги, отвърна жената топло.
По пътя Елица научи много за фермата кой е крадял, кой още се грижи за кравите и колко зле е положението там. Когато пристигна, видя празни ниви и рухнал обор с едва двайсет крави. Но тя реши да остане и да опита ново начало.
След година, Елица гледаше с гордост как осемдесет крави пасат спокойно по зелените ѝ пасища. Беше превърнала занемарената ферма в успешен бизнес. Не беше лесно наложи се да продаде всички бижута, за да купи храна на животните, и да изразходи последните си спестявания. Но продажбите вървяха, а млякото й търсеха вече и в съседните области.
Веднъж едно младо момиче на име Биляна й донесе вестник с обява за хладилни камиони на изгодна цена. Елица мигом позна номера беше на фирмата на Красимир. С хитра усмивка помоли Биляна да се обади и да предложи 5% повече, ако изобщо не показват камионите на други купувачи.
Когато отиде да ги огледа, я посрещна стъписаният Красимир.
Ти ли ще ги купуваш? попита невярващо.
Да, за фермата, която ми остави. Тя вече е доходоносен бизнес и се разширяваме, каза спокойно Елица.
Красимир не можа да продума. Докато той наблюдаваше как животът му се изплъзва, Елица беше продължила напред.
Накрая Елица срещна истинската любов с Иван, автомонтьор, който й помогна да развие още повече фермата. Заедно отпразнуваха кръщенето на дъщеричката си, докато Красимир единствено можеше отдалеч да гледа живота си, разпадащ се.
Понякога най-големите ни загуби се превръщат в началото на най-големите ни успехи стига да не се предадем и да вярваме в собствените си сили.
По време на развода богатият съпруг реши да остави на съпругата си едно изоставено българско село и стара ферма, затънали в нищото. Година по-късно обаче се случи нещо, което напълно го изненада.
