Преместих се при свекърва ми – нямате право да ме изгоните – Абе, Алче, какво стана? Защо дойде посред нощ? Нали вчера се чухме, уж на изложба щяхте да ходите? – Изложбата се провали. Заедно с нормалния ми живот, – троснато изпусна Алла и трясна сака си на килима. – Ще живея у вас. Докато този ваш… син… не се съвземе, не ми се извини или докато не се разведем. Трябват ми пари за квартира, ама ги нямам. Да продава колата и да ми дава моя дял. Иван Николаевич се изкашля тежко до касата: – Колата? Тая, която ти подарихме на сватбата? – Точно така! – пресече го Алла. – Подарък е, ама общ. Половината ми е за мен. Докато не ми дадат парите – няма да мръдна оттук! В село при майка си няма да се върна и точка! Не можете да ме изгоните, ясно ли е?! Два часа след полунощ хлопна портата и Олга Андреева скочи. Подслушваше с вдигнат лакът. След малко се чу глухо тропане долу – някой чукаше по вратата. Олга Андреева се уплаши: – Ванка, ставай! Май някой крадец влиза. – побутна съпруга си по рамото. Иван Николаевич измърмори нещо, но стана, напипа пантофите и тръгна да отвори. На прага стоеше Алла – размазана спирала под очите, свити устни, огромен сак, от който стърчеше розов халат. – Изгони ме, – изплю се вместо поздрав, докато се промушваше в антрето. – Провикна ми се да се махам. Олга Андреева се спогледа с мъжа си. Мисълта не ѝ побираше: преди година танцуваха на сватбата им, радваха се, че Пламен си е намерил такава оправна жена. Родителите на Алла не присъстваха – тежки пиячки, можеха да провалят всичко. Олга тогава беше предложила: – Да покрием разходите? Ще пратим кола, дрехи ще изберем, алкохола ще махнем. Алла отсече: – Не искам позор! Година по-късно – ето я, седи в антрето ѝ. – Ела на кухнята, чай ще направя, – тихо рече Олга Андреева. – Разкажи. – Нямам нужда от чай. Искам да спя. Омръзна ми циркът, синът ви ми разби нервите! Взе си багажа и без да се обръща, се качи горе. *** Сутринта телефонът на Олга прегря – Пламен звъни. Отиде в гаража да говори насаме. – Мамо, сериозно ли сте? Защо я пуснахте? – Пламене, а къде да иде? Нощта е, с чанти, ридае… Синът ѝ се подсмихна горчиво: – Тя с това си вади хляба. Иска да прехвърля половината апартамент, който ми купихте преди сватбата, на нейно име. Сечела вкъщи, казвала, че имала право на половината. Като ѝ отказах, заплаши, че ще ме съсипе. – За колата все споменава! И твърди, че си я изгонил… – Не съм! Рекох да поживеем отделно, щом започна за подялба да говори. Грабна си сака, извика, че ще я подкрепите, сигурна е, че сте мекушави, и може да ви се качи на главата. Мамо, предавате ме, разбираш ли? – Не можем да изхвърлим човек на улицата, сине… – Много хубаво. Живейте си с нея, после не се оплаквайте. Пламен затвори. Олга дълго стиска телефона до гърди. *** Измина седмица. Алла почти не слизаше. Само на обяд се появяваше мълчаливо, хранеше се и пак се прибираше. На опитите да заговори – отговаряше кратко: – Алла, не можем вечно така… – Защо не? Имам покрив, храните добре. Пламен май го е страх да подаде за развод… – От какво да го е страх? Апартаментът си е негов. Колата… може и да делим, ама това ли искаш? Не ти ли е тъпо да живееш тук, все едно не ни познаваш? – Вие това жилище ми го обещахте. Помните ли? На сватбата: „Нашият дом е и твой дом.“ Е, у дома съм. А че Пламен стиснат бил – не съм виновна аз. Още с Турция ме навря на рожден ден… – Какво ѝ беше на Турция? – изуми се Олга. – Хотел пет звезди, първа линия? – Дванайсет нощи? Сериозно? Всички ходят за две седмици, в яки хотели, не по някакви места, където аниматорите и на български едва говорят. Не можах да кача снимки дори, срам ме беше. Иван Николаевич се изчерви. – Срам? Сватбата изпонапразнихме. Половината разходи бяха наши, а можехме и нищо да не дадем… – Можехте, – прекъсна го невястата. – Ама решихте да сте благородни. Сега си го получите. Или Пламен дава милион за колата и морални щети, или тук се прописвам. Имам право – жена съм, тук съм регистрирана. Забравихте ли? *** Вечерта Олга седеше на верандата. Мъж ѝ приседна: – Знаеш ли, прави го нарочно. Знае, че си мека, че няма да я изхвърлиш. – Пламен се сърди, чувства се предаден… – Той е глупак, че не ни каза веднага. Днес го видях в града. Знаеш ли защо Алла се махна от апартамента? Взела е огромен кредит на свое име, без да каже. Купи някакви курсове за милионерки, дрехи брандови, когато колекторите звъняха, искаше Пламен да го плати. Той отказа. Затова дойде тук – да не я намерят. Олга ахна: – Кредит? Защо, всичко имаше. – Амбиции, Оля. Иска да живее в сериал, а да работи – не. *** На следващата сутрин пристигна Пламен. – Здравей, мамо. Къде е тя? – Горе. Пламене, спокойно… – Спокойно няма да е. След минута се разнесоха писъци. Олга и Иван застинаха на стълбите. – Мислеше, че няма да разбера за дълговете? Ще те издържат ли родителите ми? – Общи са дълговете! Харчих ги за твой имидж – да изглежда жена ти като човек, не като градска ужасия! – Тия чанти за по сто бона са имидж ли ми? Събирай си нещата! – Не можеш! И моят дом е! – Гостенка си, Алла! – викна Иван Николаевич. – А регистрацията, която направих от добро, е временна – днес я прекратявам. Познавам хората в общината. Алла изскочи в коридора: – Всички срещу мен? А „дъще“, „Аллечка“ къде останаха? Лицемери сте! Съсипахте ми живота! Ако не беше грозната ви Турция и тая таратайка, щях… – Достатъчно – студено отсече винаги деликатната Олга Андреева. – Дадохме ти всичко. Дори повече, отколкото заслужи. Плащахме, когато твоите се наливаха. Но нахалството ти стига. Стягай си багажа – тук повече не си желана. – Къде ще ходя?! Пари за рейс нямам… – Ще ти наемем гарсониера за месец, в София. Пари за първо време – и толкоз. Никакви „парчета“, никакви „дялове“! – Справедливо е, – добави Олга. – Искаше самостоятелност – изкарай си парите сама. Алла довърши да си събира багажа. Пламен я изпрати до портата. Качиха я на такси с пари, дадени от Олга. Когато портата се хлопна, Пламен седна на дивана и потъна в ръце. – Простете, мамо. Мислех си, че ще я променим, ако я обградим с грижа… Но нрава не се променя. *** Алла още няколко пъти сменяше решението си – ту искаше съпругът да я вземе обратно, ту заплашваше със съд. Разводът се проточи със скандали, но Пламен успя да излезе почти без загуби. Дълговете ѝ погаси наполовина – банката си получи своето. Ако бе приела развод човешки, той щеше да плати всичко. След раздялата предприемчивата Алла изчезна от хоризонта. На Пламен това му стигаше за щастие.

Преместих се при свекървата нямате право да ме изгоните

Цветелина, Боже Какво се е случило? Защо идваш посред нощ? Нали вчера ми се обадихте, казахте, че ще ходите на изложба.
Изложбата я отмениха. Заедно с нормалния ми живот, хвърли Цветелина чантата си директно върху килима. Ще живея при вас.
Докато този ваш син не се осъзнае, не ми се извини или докато не се разведем.
Трябват ми пари за квартира, а нямам. Не искам да се връщам при мама на село! Нека да продаде колата и да ми даде моята част.
Георги Николов покашля, опрян в касата на вратата.
Колата ли? Която ви подарихме за сватбата?
Именно, прекъсна го Цветелина. Дарът е общ. Половината моя.
Докато не получа парите в брой, няма да мръдна оттук.
На село обратно няма да се върна за нищо на света! И вие нямате право да ме изхвърлите, ясно?!

В два през нощта портата издрънча и Мария Андреева рязко се събуди. Повдигна се на лакти и се заслуша.

След няколко минути долу се чу глухо тропане някой чукаше на вратата.

Мария Андреева изпадна в лека паника:
Жоре, ставай. Май някой влиза при нас може да са крадци… побутна мъжа си Мария.
Георги изръмжа нещо, но стана, обу чехлите и отиде да отвори.

На прага стоеше Цветелина. Беше раздразнена спиралата й размазана под очите, устните стиснати, държеше огромен сак, от който стърчеше розов край на сатенен халат.

Изгони ме, изстреля тя вместо поздрав и влезе в коридора. Каза да се махам накъдето ми видят очите.

Мария и Георги се спогледаха.

Не можеха да проумеят само преди година танцуваха на сватбата им, радваха се, че Стефан намери такава оправна, хубава жена.

Цветелина не беше поканила родителите си на сватбата, защото тежко злоупотребяваха с алкохол и можеха да развалят цялото тържество.

Мария тогава предложи:
Ние ще платим всичко! Ще ви вземем с кола, ще уредим дрехите, дори ще махнем алкохола от масите!
Но Цветелина отсече:
Не искам да се срамувам!

Година по-късно, сега вече снахата стоеше в коридора им.

Ела в кухнята, ще сложа чай, каза тихо Мария. Разкажи всичко.
Не искам никакъв чай. Искам да спя. Омръзна ми тоя цирк, вашият син ме съсипа!

Цветелина хвана вещите си и, без да се обръща, изкачи стълбите.

***

На сутринта телефонът на Мария не спираше да звъни Стефан. Отиде в гаража да поговори насаме със сина си.

Мамо, сериозно ли ги прие?! Защо? Защо я пускаш?
Стефане, къде да иде момичето нощес, бе? С чанти, реве
Стефан се прозасмя горчиво.
Това го играе като професионалист. Иска да прехвърля половината апартамент на нейно име. Казва, че създавала уют и иска дял.

Като отказах, ми каза, че ще си намери начин да ме накаже.

Говори за колата, Стефане. И каза, че ти си я изгонил.
Не съм я гонил! Просто предложих да поживеем отделно, като почва да дели имоти.
Тя грабна багажа и си тръгна. Каза, че ще я подкрепите, понеже сте мекушави и лесно ще й служите за опора.

Мамо, предавате ме, разбираш ли?

Не можем да оставим човек на улицата, синко.

Е, тогава живейте с нея. После не се оплаквайте.

Стефан прекъсна разговора. Мария стоя загледана в телефона с празен поглед.

***

Мина седмица. Цветелина почти не излизаше от стаята си. Само за обяд слизаше, взимаше си и пак се качваше горе. На опитите на Мария да разговарят отговаряше накратко.

Цветелина, нали не може вечно така отделно да живеете
Защо не? повдигна поглед Цветелина. Покрив има, храните ме добре.
Стефан не подава за развод. Може би се страхува…
Аз съм си добре така.

От какво да се страхува? изпусна се Георги. Апартаментът е негов. Колата… може и да трябва да я делите, щом се стигна дотук.
Ама, млада жена, как можеш да се чувстваш добре да живееш у хора, които игнорираш?

Цветелина отмести чинията.
Вие самите обещахте, че тук ми е дом помните ли тостовете на сватбата? Нашият дом е и твой дом. Ето, у дома съм си.
Че Стефан е стиснат, не е моя вина! Турция тази още ми я натяква!

Какво не беше наред с Турция? учуди се Мария. Пет звезди, на плажа. Постарахме се.
Дванадесет нощувки? Сериозно? Всички ходят поне за две седмици, и то в по-елитни хотели, а не в онези, където аниматорите едва сричат по български. Дори не можах да кача снимки във Фейсбук срам ме беше.

Георги се изчерви.
Срам? За вас сватбата ни излезе цяло състояние! За малко не платихме всичко! Можехме и да не го правим!
Можехте, прекъсна го снахата. Но решихте да се правите на благородни. Действайте до края!

Или Стефан ми плаща 20 хиляди лева за колата и морални щети, или се приписвам тук.
Имам си право съпруга съм. Даже адресна регистрация още имам. Забравихте как ми я направихте?

Стана и си тръгна, оставяйки чиниите.

***

Вечерта Мария седеше на терасата. При нея дойде Георги.
Знаеш ли какво мисля? прошепна той. Умишлено го прави. Знае, че няма да я изгониш нито ти, нито аз.
Стефан се сърди, мисли ни за предатели, въздъхна Мария.
И той е виновен, че отначало не ни каза. Днес се видях с него в града. Знаеш ли защо напусна квартирата? Не само създавала уют. Тихомълком изтегли кредит на свое име, грамаден.
Платила курсове по успешност, купувала си маркови дрехи. После започнаха да звънят от банката, поиска на Стефан да изплати кредита.
Той отказа. И тя дойде тук колекторите няма да я открият зад високия ни зид.

Мария не можеше да повярва.
Кредит? Защо? Всичко имаше.
Амбиции, Мария. Иска да живее като в сериал, без да работи. През годината дори не опита да си намери работа все откриваше себе си.

Седяха дълго, опитвайки да открият изход, но не намериха решение.
Георги се оказа прав Мария не можа да изгони снахата.

На следващата сутрин обстановката се нажежи дойде Стефан.
Здравей, прекоси майка си по пътя към хола. Къде е тя?
В стаята си, Мария се опита да хване ръката му. Стефан, нека спокойно
Вече не може спокойно.
Качи се горе, минута по-късно започнаха да викат. Мария и Георги застинаха на стълбите.

Мислиш, че няма да науча за дълговете? крещеше Стефан. Мислиш, че родителите ми ще те издържат докрай? Не те е срам!
Общи са ни дълговете! пищеше Цветелина. За твоя престиж ги дадох! Да не изглеждам като селянка до мъжа си!
Тези чанти по петстотин лева за моя престиж ли са? Събирай си нещата. Веднага!

Не можеш да ме изгониш! И аз съм си у дома!
Гостенка си, Цветелина! изръмжа Георги, тръгвайки по стълбите. Регистрацията ти е временна, направена от моята доброта за половин година.
И знаеш ли Ще я прекратя днес! Имам човек в общината още.

Цветелина изскочи в коридора:
Така ли? Значи всички срещу мен? А дъще, Цветелинке?
Лицемери! Живота ми съсипахте!
Ако не беше тоя евтин Кушадасъ и тая бричка, наричана кола, аз

Млъкни, строго каза Мария, винаги толкова деликатна. Дадохме ти всичко, което можехме. Повече дори, отколкото заслужаваше. Издържахме всичките ти прищявки, докато твоите родители се наливаха, не сме те упрекнали нито веднъж.
Но наглостта и лъжите имат граница. Събирай си нещата повече не си желана тук.

Да вървите по дяволите! Цветелина се върна в стаята, хвърляйки дрехи в куфара. Стефан, ще съжаляваш! Ще разделя всичко! Ще докажа, че апартаментът е купен след брака! Голи ще те оставя!
Успех, скръсти ръце Стефан. Квартирата е изцяло на мое име – дарение преди брака.

А колата… Вчера надникнах в жабката. Намерих онези документи, които скри.
Опита да я заложиш, подписа ми си фалшифицирала, нали?

Цветелина застина с маратонка в ръка.
Не е това което си мислиш
Тамън това е. Измама, Цветелинке. Престъпление. Хайде, сега сключваме договор вземаш куфара, тръгваш си и подписваш, че нямаш претенции към никакво имущество.
А аз не ходя в полицията с тая бележка.

Снахата стоя мълчаливо секунди.
Нямам къде да отида, каза тихо. Пари за рейс дори нямам…

Ще ти намерим квартира за първия месец, обади се Георги. В града, студио. Ще ти дадем малко пари за начало.
Но това е всичко. Никакви коли, никакви дялове.

Това е справедливо, допълни тихо Мария. Искаше самостоятелност, искаше пари сега си ги изработи сама.

Цветелина събра тихо вещите си, а Стефан я изпрати до портата. Взе такси за квартира пари за нощувката й даде свекървата.

Щом портата хлопна, Стефан се върна, седна на дивана и си скри лицето в ръцете. Мария го докосна по рамото.

Прости ни, Стефане. Мислехме, че за добро го правим. Постъпихме човешки.
Ти не си виновна, мамо, отвърна той глухо. Аз исках да вярвам в приказки. Заблуждавах се, че с грижи и вещи човек ще се промени.
Но характерът не се променя. Родителите си не покани от срам, а тя самата…

Георги взе място срещу него.
Колата каква ще я правиш?
Ще я продам. Ще покрия част от кредита й, да не ме гонят банките. И ще забравя тази година като най-лош сън.
И квартирата ще сменя. Не искам да живея там.

Ела тук при нас засега, усмихна се Мария. Стаята ти е свободна.
Стефан най-сетне се усмихна.
Добре, мамо. Така ще направя.

***
Цветелина още няколко пъти си мени мнението ту просеше да бъде простена и прибрана в новия й апартамент, ту заплашваше да ги влачи всички по съдилища.

Разводът стана дълъг и скандален, но Стефан успя да излезе с най-малко загуби от този брак. Дълговете на вече бившата си съпруга изплати само наполовина даде на банката толкова.

Ако Цветелина беше съгласна да се разделят човешки, щеше да върне всичко, както искаше отначало.

Дръзката Цветелина след развода изчезна без следа. Стефан не скрива, че е доволен.