Летях си спокойно, на място до прозореца, мислейки си час и половина до София, ще мине без проблем. Пред мене седеше една жена, плътна, във цветиста блуза. Самолетът току-що беше излетял, когато тя, без да се обръща, рязко залегна назад с креслото си.
Ах! възкликнах, защото коленете ми бяха притиснати.
Извинете обърнах се вежливо, навеждайки се напред бихте ли малко вдигнала седалката? Напълно ми е тясно.
Тя дори не обърна глава:
На мен така ми е удобно.
Замислих се за момент, опитах да помръдна краката никакъв шанс. Реших, че няма да си тръгна така. Натиснах бутона за стюардесата.
Дойде млада жена в униформа:
С какво мога да ви помогна?
Разбирате ли обясних пред мене пътничката си пусна седалката толкова назад, че не мога да помръдна.
Стюардесата се наведе учтиво:
Моля ви, бихте ли вдигнали малко креслото, за да е удобно на съседа ви?
Жената се обърна сякаш аз лично ѝ съсипах ваканцията:
Боли ме гърбът. Платих си за място, значи мога да седя както си искам.
Стюардесата явно се сдържаше да не си завърти очи:
Молим да уважавате комфорта на всички.
В отговор жената бавно, с демонстративен въздишка, вдигна седалката с два пръста.
Доволни ли сте? хвърли тя през рамо.
Е, краката ми още не са ми отрасли, но вече е по-добре, благодаря усмихнах се.
Тя изфърка, а стюардесата леко ми намигна и си тръгна.
След половин час почти се бях успокоил. И тогава трах! креслото пак се залюля назад. Коленете ми отново бяха в капан.
Сериозно? казах на глас, но тя дори не помръдна.
Тогава разбрах дипломацията свърши работата. Реших да си отмъстя на тази нахална жена. Ето какво направих.
Бавен, с невинен израз, спуснах масичката, извадих пластмасовата чаша с доматен сок (точно разнасяха напитки) и я сложих на ръба, точно под седалката ѝ.
Седяхме. Минаха пет минути в тишина. Тогава тя леко помръдна и пляс! Сокът се изсипа върху бялата ѝ чанта и малко върху блузата.
Тя скочи, обърна се:
Какво е това?!
Ой! направих широки очи. Извинете, но вие толкова рязко се мръднахте Вижте, масата е малка, нали казах тясно ми е.
Тя стана, размахвайки се ядосано:
Стюардеса! Тук някой ми изцапа всичко!
Дойде същата стюардеса:
Какво стана?
Просто седях, пиех си сока, а креслото пред мен е, тръгна назад и посочих петното. Физика, предполагам.
Стюардесата явно разбра какво става, но с каменен израз каза:
Елате, ще ви дам салфетки. И, моля, уверете се, че седалката е фиксирана.
Жената мълча протри чантата, а креслото до края на полета остана право.
Жена откина седалката си в самолета и ми смачка краката – ето как й дадох урок по възпитание
