Отказа се да се ожени за бременната си приятелка. Майка му го подкрепи, но баща му застана зад бъдещото внуче.

Той отказа да се ожени за бременната си съседка. Майка му застана на негова страна, но баща му защити нероденото дете.
Тате, трябва да ти кажа нещо. Съседката, Милена бременна е. От мен каза Николай, още от вратата.
Баща му, Петър, остана замислен за миг, преди да отвърне спокойно:
Тогава ще се ожениш за нея.
Луд ли си? Още съм млад. Не сега е моментът да създавам семейство, даже не сме ходили сериозно…
Така ли? баща му се усмихна студено. Когато гонеше момичето, беше мъж. Сега, когато трябва да поемеш отговорност, си дете. Ясно. Извика майка ти Гинка! Ела тук!
Гинка влезе в кухнята, бършейки ръцете си в престилката:
Какво пак има?
Чуй сега. Синът ни е забременил съседката Милена и не иска да се жени. Скрива се като страхливец.
Гинка не изглеждаше изненадана. Лицето ѝ стана сурово:
И правилно! Защо на първата, която ни изскочи, да отваряме вратата? Тия момичета сега са хитри, търсят някой със средства, забременяват умишлено и после искат сватба. После се оказва, че детето не е негово. Да се направи изследване! И освен това Николай е твърде млад. Мъж е, трудно му е да устои. Не сме длъжни да храним чужди деца.
Петър въздъхна и промълви:
А ако наистина е негово?
И какво? Да не сме длъжни цял живот да си носим чуждата тегоба? Нека се изясни с изследване.
Върна се към кухнята, а Петър остана сам с Николай.
Знаеш ли, и аз бях като теб започна Петър. Обичах едно момиче, ожених се за друго. Не заради любов, а отговорност. Да си мъж не значи само страст, а и решения и последствия. Майка ти беше бременна. Не знаех дали ще успея, но знаех едно детето не беше виновно. Моя кръв, моя съвест. И знаеш ли, Николай, никога не съжалих, че останах.
Минаха три месеца. ДНК-тестът даде ясен отговор: с 99,9% Николай бе бащата на детето на Милена.
И какво? изсумтя Гинка, когато Петър сложи листа пред нея. Да, той е бащата. Но това не значи, че Милена ще прекрачи прага ми. В тая къща няма да я пусна! Казах!
Николай стоеше мълчаливо, без да поглежда баща си. Ясно беше, че избира страната на майка си. Стисна юмруци, не каза нищо.
Петър стана бавно от масата.
Щом вие сте си взели решението, чуйте сега и моето.
Гласът му беше тежък, но твърд:
Докато съм жив, на моя внук нищо няма да липсва. Ще купя нива, ще построя къща, всичко, което имам, ще е за него моята кръв. Вие двамата няма да получите нищо от мен. От днес, Николай, вече не си ми син. За теб и майка ти и лев няма да дам.
Гинка избухна:
Побърка ли се? Ще лишиш сина си от всичко?
Петър не отговори. Само се обърна и излезе, без да обърне внимание на виковете и укорите. А Николай остана на място, невярващ, че баща му наистина направи това. Но знаеше: когато Петър каже нещо, го изпълнява.