Кота Мърко
Сватбата приключи, гостите си тръгнаха, а дъщеря ни се нанесе при мъжа си. Апартаментът опустя. Със съпругата ми седмица не намерихме място в сивата тишина и решихме, че трябва да си вземем животинка. Искахме така да си продължим родителските инстинкти да се грижим, да възпитаваме, да извеждаме на разходка и да чистим след нея, вместо да стоим сами и забравени. Аз поне се надявах, че за разлика от дъщеря ни, животното няма да ми краде цигарите, да се върти по нощите около хладилника и да спори с мен. Не знаехме какво животно ще вземем решихме да преценим на място.
В неделя тръгнахме към Женския пазар в София, където продаваха всякакви животни. Още на входа две-три пухкави морски свинчета ни се усмихнаха иззад решетките. Погледнах жена си с въпрос.
Не, не, отсече тя. Нашата беше сухоземна.
Рибките си траяха, а папагалите пъстри и бъбриви държаха жена ми далеч заради алергията ѝ към перата. На мен ми хвана окото една маймунка, чиито кривотии много ми напомниха дъщеря ни, когато минаваше през най-хормоналните си години. Но жена ми закани, че ще легне между нас като стената на Шипка, та се отказах. В края на краищата човек привиква с жената си повече от пет минути, за разлика от всяка маймуна.
Останаха кучетата и котките. За едните си трябваше повече тичане надолу-нагоре, а да гледам котка… трудно се виждах да продавам котета пред спирката на Орлов мост. Решихме да е котка.
Котаракът ни веднага се открои. Беше се изтегнал в стъклен аквариум сред ято глуповати котета, които се топяха в пухкавото му сиво коремче. Котаракът спеше, на аквариума пишеше Мърко. Продавачката разказа драматична история, как Мърко преживял тежко детство, а като пораснал, кучето вкъщи почти го убило и трябвало да напусне дома си.
На външен вид Мърко изглеждаше представителен сив персиец. Но документи за произход липсваха, а това, че носът му беше сплескан, можеше да е или порода, или съдба. Бил се казвал официално Император, но съвсем спокойно реагирал на Мърко. Купихме го.
До дома стигнахме кротко Мърко проспа целия път под седалката в Жигулито. Пред входа, знаейки настроението ми спрямо кастрациите, жена ми се усмихна лукаво:
Сигурен ли си, че не е кастриран?
Напрегнах се, не заради някакви особени разбирания, просто кастриран котарак винаги ми напомняше героите на Елин Пелин измъчени и окърпени от съдбата. Разперих Мърко на стълбището и направих бегъл урологичен преглед. В полумрака на входа нищо не се виждаше, всичко беше в кълба сплъстена козина. Погалих го там, където трябваше. Котаракът изрева, но като че ли инструмента беше на мястото си.
Точно този ден дъщеря ни дойде на гости да довърши яденето от сватбата. Щом видя Мърко, заряза тортата и се хвърли към него. С майка си го натъпкаха във ваната, изкъпаха го с бебешки шампоан, увиха го в парче хавлия и кой знае защо го изсушиха с моята кърпа.
След като Мърко доби прилична външност, съпругата ми се залови да го разресва, изрязвайки сплъстените топки козина. Котаракът мърмореше отвратително. Аз ги оставих и се оттеглих с една бира в кухнята.
Тишината бе разбита от оглушителен писък, грохот и блясък на счупено стъкло. Изоставих бирата и тръгнах да търся бедствието. Съпругата ми седеше на дивана, поклащайки се с насълзени очи и държейки ръце, надрани от нокти и пълни с кръв. Около нея лежаха ножици и клочета котешка козина. Събрахме се с дъщеря ни около пострадалата.
Какво стана?
Съпругата ми ни изгледа тъжно и отново изрева:
Яйцата…
Какво яйца?
Откъснаха се!
Откъде?
От котарака!
Нямам диплома по медицина, но винаги съм смятал, че такива неща сами не се откъсват, особено при котараци.
Дълго се мъчихме сред сълзи и подсмърчания да разберем какво се е случило. Признавам, голям човек съм, но в тези моменти изпитвах леко желание да удуша любимата си. Като по милост на ранен войник, за да не се гърчи от болка и да не съсипва настроението ни.
Най-сетне жена ми отвори стиснатите си юмруци. В кървавите ѝ длани лежаха две пухкави топчета козина, по които имаше и капчици кръв. Оказа се, че докато изрязвала сплитаната козина между задните лапи, котаракът бил подскочил, тя по инерция с ножиците срязала каквото хване, а попаднали въпросните яйца.
През сълзи и нечленоразделна реч разбрахме, че котаракът избягал от болка под дивана, разкървавайки ръцете ѝ, и разбил една ваза. На негово място и аз бих си загубил търпението и бих направил цялата къща на пух и прах. Казах това на жена си, тя отново заплака.
Въоръжени с метла, аз и дъщеря ми се захванахме да го измъкнем изпод дивана. В най-тъмния ъгъл светеха като кехлибар очите на новоизлюпения кастрат. Не отговаряше на хубави думи, не го поклатиха дори миришещи на наденица парчета. И като мъж, разбирам го напълно.
Дъщеря ми го подбутваше внимателно с метлата, докато опитвах да го хвана. Мърко се оказа хитрец биеше с лапи така, че метлата изглеждаше сякаш е минала през война. Най-сетне закачи с нокти дръжката и се приближи по-близо до мен. Боже, в какъв вид дойде! Жълти очи като на диво животно, на мустачките му имаше паяжини, по опашката прах от недрата на дивана. След половин час с жена ми от истински красив персиец бе станал проскубан уличник. Само дето не заплаках от асоциацията.
Придържах го до себе си, нервно дишайки, и го почесвах зад ухото. Мърко полека се успокои и изведнъж издаде хрипливо мъркане. Мъркаше като трактор, притваряйки очи странно, след такова кастриране! Жена ми пак врещеше:
Лошо ли му е? Хрипти ли? Да викам ли спешна помощ?
Отвори едното око и като видя нейната физиономия пак се напрегна. Разкарах жените и сложих котарака на кухнята при мен.
Пихме бира и си говорихме за живота. Казвах му какво е да си мъж в къща пълна с жени, а той ме гледаше с разбиране и пак мъркаше. Малко по-късно легна по гръб в скута ми, пълен с доверие. Любопитството ми надделя и внимателно повдигнах задните му лапи. Исках да съм сигурен, че кръвоносните топчета не са това, което си мисля… Направих още един преглед и установих няма никакви мъжки признаци. Мърко беше котка! Едра, хубава персийска котка със закръглен корем. Това, което жена ми беше отрязала, били само сплетени кичури, обагрени с кръв от раните по ръцете ѝ.
Не отидохме да търсим сметка на жената, която ни я продаде. Обединени от преживяното с новата ни приятелка, започнахме да ѝ казваме Мара. Вчера Мара роди четири пухкави котета. Отново имаме шум вкъщи има си нови деца.
Котката Козa – Приключенията на едно семействo след сватбата: от тишината и Птичия пазар до персийския домашен любимец, объркани котешки полове и неочаквано котило
