Значи, слушай сега… Една история, която наистина си струва да чуеш. Всичко започна миналата есен ти знаеш, с това скапано строително дружество в София, на бул. Сливница. Да ти разкажа – главните герои са Светлана Костадинова и Петьо Димитров. Двамата вече близо двайсет години са заедно имат дъщеря, купили са двустаен в Люлин, и отдавна не се карат за глупости. Ама нещата се развиха съвсем неочаквано…
Та както си върви животът, Петьо, нашият петел с златния гребен, изведнъж започна да се държи странно всеки ден се бръсне, смени си одеколона с нещо френско, дето направо задушава, и почна дънките си да глади с ръб отпред. Толкова усърдно, че Светла почна да подозира има ли любовница или прави нещо незаконно!?
Обаче тя не си губи времето с ревност мисли си, старомодност, десетките празни приказки… Докато една съботна сутрин, докато чисти, някой звъни на вратата. И кой мислиш се появява? една жена, леко поопетлена, малко под петдесет, с притеснена усмивка. Здравей, аз съм Лилия, работим заедно с Петьо. Обичаме се! Моля, остави ми го.
Светлана гледа, не вярва на ушите си. Казва: А как точно ти преча? Лилия се засуква Еми, той не иска да те напусне! Светла само дето не се разсмя. Е, щом не иска, явно има причина! А ако толкова го искаш веднага ти събирам багажа!
После пита Лилия: Той на теб какво ти е казал че съм болна и не може да ме остави? А Лилия Е, не точно болна, ама… Виждаш клоунада! Светла, която преподава български в колеж, я отпраща с широка усмивка: Спокойно, вземи го! Аз утре подавам молба за развод. И ти пожелавам щастие!
Лилия така се зарадва, че само дето не изхвръкна през прозореца. Каза: Вие сте уникална! Много съм чувала страшни истории, а ти си толкова позитивна! Светлана мисли Ако знаеше колко съм позитивна… И й казва: Ние с Петьо си имаме уважение, няма страх! Заминавай спокойно.
Вечерта Петьо си идва, а в антрето го чака един тъжен куфар. Какво мислиш – той няма представа! Целува си Светла, пита: Какво ще вечеряме? Ами защо е куфарът тук? Някой заминава ли!
Светла, без заобикалки: Твоя дойде! Онази от нощните дежурства!
Петьо изчервен, пита Лилия? Никога не съм бил нощна с нея! Светла Има ли още някоя, освен Лилия? Той почва да се оправдава… Добре, беше веднъж след онзи купон, помниш ли? Бях пиян, тя се наложи…
Навие се, че според Петьо инстинктите го водят, ама Светла само му се усмихва. Казва: Всичко ясно Лилия те чака. Казах й, че си свободен!
Петьо се изуми: Аз не искам! Светла го дразни: Много ли се поти? Жега ли е? Лилия, между другото, си беше доста закръгленичка и постоянно се потеше…
Истината е, че Петьо и Лилия са били само веднъж след някакъв банкет а тя оттогава го преследва като лудо влюбена тинейджърка. Всички в офиса знаят, че Лилия е малко как да кажа обсебена.
Следващия ден тя пак пристига уж да прибират Петьо. Той даже се опита да разговаря с нея, да я разубеди. Виж, Лилия, няма нищо между нас! Вместо това върви си вкъщи, навън е хлъзгаво!
Лилия само гледа Ми нали се обичаме? Петя Това е само във въображението ти. Спорят тя не се отказва. Ама Петьо не отваря вратата и тя, разочарована, си тръгва, нищо не стана…
Както разказваше една леля от нашето детство по времето на соца колко много бяха лудите влюбени! Колкото звездите в небето! Сега май имаме същия проблем Лилии навсякъде!
Понеделник Лилия не се появи на работа, и някой разбра, че изведнъж е напуснала. Явно й омръзна да гоня любов, както в народната приказка…Да знаеш, преди Петьо, още двама бяха напуснали същата обсебваща история, а с тях нищо не е било!
Петьо си отдъхва вика си Боже, добре че нямам по-голям проблем! И Светла му прощава, какво да прави едно напиване, една грешка. Но, оказва се, истината беше, че мъжете в офиса им наистина дежурят по нощите шефът им просто беше много стиснат и не плащаше охрана. Новият одеколон и изгладени дънки просто съвпадение!
Какво излиза ретрограден Меркурий май пак влияе! Или просто лош късмет… Абе едно ти казвам: не се напивай толкова на фирмени купони! Любовта понякога е токсична, и при днешната криза такива са навсякъде…
Поне нещата се наредиха. И ако някога пак почна такава лудост, хубаво е да има на кого да хвърлиш вината примерно на магнитните бури!
Това е ако не си наясно с драмата, има и по-лошо. Добре че не стигна до рекет и шантаж…
Бе, опичай си акъла, приятелю!







