– Заслужавам управленска позиция и няма да се задоволя с каквото и да е! – отговори синът на майка си – Сине, можеш ли да отидеш до магазина, а после да почистиш у дома? – Зает съм. От години комуникацията на Силвия със сина ѝ се свежда до вечните “няма да го направя”, “нямам време” и “по-късно”. Днес Силвия решава да опита още веднъж. – Сине, нямам време, имам много работа. Или ще отидеш сам до магазина, или ще ядеш вчерашния обяд. – Не разбирам защо правиш толкова голям проблем. Синът така трясна вратата, че едва не падна мазилката. Опитите да го навие да помогне с нещо вкъщи отново се оказаха пълен провал. С тийнейджърите не е лесно. Това е най-трудната възраст. Но в случая той е отдавна на възраст над трийсет, вече на тридесет и четири години. Силвия си пое дълбоко въздух, за да се овладее, и сама отиде до магазина. Най-скоро би останала вкъщи, но имаше нужда от храна. По пътя към супера майката си мислеше, че е виновна за това, че синът ѝ е станал нахален и мързелив. Само си помислете – на 34 години, нито веднъж не е работил. Като дете, никога нищо не са му отказвали, майка му винаги се стараела и правила всичко за него, но не му позволявала сам да взема решения. Резултатът е пълна нежелание да работи – даже отказва да иде до магазина. След като Силвия започна да готви за вечеря, беше направо изтощена. Денят ѝ беше изключително тежък, а я чакаха още и отчети за довършване. – Гювеч? Знаеш, че не го понасям – синът станал от масата с недоволна физиономия. – поне можеше да направиш пюре и кюфтета. Или поне да изпечеш баница. – Нямам сили да правя баница или пържени кюфтета – отвърна майката. – Мамо, добре знаеш, че всички хора се уморяват, и на мен ми се замайва главата от компютъра. Цял ден разглеждам обяви и пращам автобиография. Но не се оплаквам. Силвия се въздържаше с мъка да не изкрещи. Прекрасно знаеше как синът ѝ “търси работа”. Сутрин отваря един таб в браузъра с обяви, и цял ден се прави на много зает. Вечер пак същото. До момента е изпратил само две CV-та до две големи фирми в София. Пише им веднъж на половин година и чака отговор с усещане за истински труд. Синът дори не би помислил за нещо по-различно. – Може би трябва да потърсиш нещо друго? – попита го Силвия, вече раздразнена. – Какво значи “нещо друго”? Да не би да искаш да отидеш да товаря вагони? Много ти благодаря, мамо, за подкрепата! – Синът стана от масата, без дори да докосне гювеча. Правеше се на обиден и унижен – както винаги, за да не го притеснява повече майка му с въпроси. Обичаше да си седи у дома без работа. Беше свикнал с такъв начин на живот! Никога не е искал да работи. Добре знаеше, че няма да получи управленски пост, но пак пишеше на двете големи компании, за да си остане вкъщи. Силвия реши, че този път няма да се предаде. – Никога няма да разтоварвам вагони или да седя на каса. Ще приема само управленска позиция, иначе няма да работя! – постави я той пред избора. Какъв е проблемът – дали го прави нарочно? Разбира се, добре знае, че нито има шанс за такава длъжност. – Омръзна ми вече. Нито работиш, нито помагаш вкъщи! – каза му майката. – Не ме интересува къде ще работиш, всяка работа е достойна, стига да започнеш да правиш нещо. След скарването с него, Силвия отиде в стаята си, седна на стола и се загледа в стената. Чувстваше се като пълна глупачка. Мислеше си, че е лоша майка, като оказва прекалено голям натиск, но всъщност знаеше, че е права. Синът ѝ трябва да намери сили в себе си и да стане самостоятелен. Дали той го разбира?