„Не всичко върви гладко при мен“ – отвърна Елена. „Новият ми баща постоянно ме критикува“. – Как се казваш, малка хубавице? – попита непознатият, приклекнал до момичето. – Елена! – отговори тя. – А ти? – Аз съм Карл, скоро с твоята майка ще заживеем заедно. Отсега – ти, аз и мама – сме едно семейство! Скоро майката и Елена се нанесоха при Карл. Новият баща имаше просторен тристаен апартамент – Елена получи собствена стая. Карл бе мил, постоянно купуваше сладки и играчки, а истинският ѝ баща звънеше само за да се кара с майка ѝ. Тогава майката каза на Елена, че баща ѝ има ново семейство и е заминал. Детето се почувства предадено – тя го обичаше. Майка ѝ можеше да се кара и да я тупа, но татко никога не го правеше. Елена помнеше добре как при развода мама викаше по татко и дори опита да го удари. Държеше в ума си думите на майка си към баща ѝ: – Недей да мислиш, че ти пръв ми сложи рога – ти отдавна си елен! След това мама опакова багажа и заминаха при баба и. Елена не разбираше – откъде татко има рога, след като е напълно плешив? Родителите ѝ се разделиха завинаги. С Карл беше добре до първи клас. Елена не обичаше училище, правеше бели на междучасията и родителите бяха често викани, понякога Карл се явяваше вместо майка ѝ. Новият баща приема образованието ѝ сериозно и редовно ѝ помагаше с домашните. – Ти си ми никой, не мога да слушам нарежданията ти! – казваше Елена, повтаряйки думи на баба си. – Всъщност аз съм ти баща – аз те храня и обличам. – отвръща Карл. Когато навърши десет, татко ѝ се върна в града. Елена вече знаеше значението на „сложи рога“. „Сигурно и новата му жена го е изхвърлила!“, казваше мама. Баща ѝ поиска да я вижда и майка ѝ се съгласи – Елена и татко бяха много щастливи. – Как си? – пита той. – Не много добре – отговори Елена. – Новият ми баща постоянно ме критикува. – Той ти е никой, няма право да ти говори така! – ядоса се татко. – Дори баба го казва, ама той не се трогва. – преувеличи Елена – Карл никога не ѝ е повишавал тон, но тя искаше татко да я защити. – Добре, ще се погрижа! – обеща той. Докато се разхождаха в парка, научиха, че децата карат по пързалките – повечето само с възрастен, но баща ѝ не разреши. Тогава Елена сподели, че наближава рождения ѝ ден и мечтае за нов смартфон. Когато майката дойде, каза на татко ѝ, че Карл никога не повишава глас по Елена, ала той не ѝ обърна внимание. – Моят татко е истински скъперник! – каза Елена на Карл. – В парка не ми купи нищо освен сладолед. Само разходка, това е всичко. Карл, ти си по-добър от татко! – Нека поправим неговата грешка и идния уикенд отидем в детския развлекателен център! Планираното излизане пропадна заради спешна ситуация в работата на Карл. Той не реагира на подмятанията за смартфон. – Татко, Карл ме излъга! – проплака Елена. – Обеща разходка, а каза, че не заслужавам нито това, нито нов смартфон. Въпреки лъжата, това подейства като магия върху татко ѝ и той изпълни желанието ѝ – купи бюджетен смартфон, защото за по-хубав нямаше средства. – Не можеше ли да изчакаш рождения си ден? – попита Карл. – Мечтая за куче! – отвърна Елена. – О, не – с кучето трябва да се излиза, а ти пак няма да имаш желание! – възрази новият баща. След думите му, Елена изпадна в истерия и звънна на татко си: – Татко, вземи ме от тях! Карл ми прави забележки и ме учи! – плачеше тя. Започнаха кавги, уредиха си отношенията помежду си. Елена бе изпратена при баба, където дойде и майка ѝ с багажа, като обяви, че се разделя с Карл. Татко ѝ се върна при жена си, която беше бременна. Елена няма да получи нито смартфон, нито куче – а баба не разрешава и котка!

Не всичко ми върви гладко отвърна младото момиче. Доведеният ми баща все ме критикува.

Как се казваш, мила красавице? непознатият приклекна до момичето.

Калина! отвърна тя. А ти?

Аз съм Марин. Майка ти и аз ще сме заедно вече. Сега ние тримата ти, майка ти и аз сме едно семейство!

Скоро майката и Калина се преместиха да живеят при Марин. Той имаше просторен апартамент с три стаи в София и Калина получи собствена стая. Марин беше добър човек, често купуваше лакомства и играчки на Калина. Нейният баща ѝ звънеше само когато искаше да се скара с майка ѝ.

Един ден майката обясни на Калина, че татко има ново семейство и е заминал да живее другаде. Момичето се почувства натъжено, защото обичаше баща си. Майката понякога повишаваше тон и я пляскаше по задника, но баща ѝ никога не го правеше. Калина не можеше да забрави как майка ѝ крещеше на татко при развода им и как един път му каза думи, които останаха в паметта ѝ завинаги:

Недей да си мислиш, че ти пръв ме излъга ти рога си имаш отдавна, като елен!

След това майката опакова багажа и двете отидоха да живеят при бабата на Калина във Варна. Момичето дълго се чудеше как татко може да има рога, като е напълно плешив, без дори косъм на главата си. Родителите ѝ останаха разделени за постоянно.

С Марин животът вървеше добре, докато Калина не започна първи клас. Тя не харесваше училището, беше палаво момиче по време на междучасия, затова често извикваха родителите ѝ в училище понякога вместо майка й идваше Марин. Той вземаше обучението на доведената си дъщеря на сериозно и редовно ѝ помагаше с домашните.

Ти за мен си никой, не можеш да ми заповядваш! понякога Калина му казваше думи, които беше чула от баба си.

Всъщност аз съм ти татко, аз те храня и обличам отвръщаше Марин.

Когато Калина навърши десет, баща ѝ се върна в града. По това време Kalina вече знаеше, какво значи рога. Сигурно новата му жена го е излъгала, затова я е оставил коментираше майка ѝ. Когато бащата се върна, поиска разрешение да се вижда с дъщеря си, а майката се съгласи. Калина бе щастлива да го види.

Как си, Калинче? попита баща ѝ.

Не много добре отвърна тя. Доведеният ми баща все ме критикува.

Той не ти е баща, с какво право ти вика? ядоса се бащата.

Дори баба така казва, но той не се трогва преувеличи Калина, защото Марин всъщност никога не ѝ е крещял. Просто искаше татко ѝ да мисли за нея.

Добре, ще го оправя заяви баща ѝ.

По време на разходката в Борисовата градина разбраха, че от всички пързалки там децата могат да се пързалят сами само на осем, на останалите трябва да са с възрастен, но таткото не позволи на Калина да се спусне. Тогава тя му каза, че скоро е рожденият й ден и мечтае за нов смартфон. Когато майката дойде да я вземе, му каза, че Марин никога не крещи на Калина, но той отказа да слуша.

Моят татко е истински скъперник! сподели Калина на Марин. В парка нищо не ми купи, само сладолед. Просто се разходихме. Марин, ти си по-добър от моя татко.

Да поправим грешката му! През уикенда ще те заведа в детския развлекателен център.

Планираната разходка обаче пропадна, защото Марин имаше спешен проблем в работата. Игнорира и намеците за нов телефон.

Татко, Марин ме излъга! плачеше Калина пред баща си по телефона. Обеща екскурзия, после каза, че не я заслужавам, нито телефона.

Въпреки че не беше вярно, баща ѝ се трогна и й купи телефон. Този път изпълни желанието й макар и да избра по-евтин, защото за по-хубав просто нямаше достатъчно пари.

Не можеше ли да изчакаш за рождения си ден? попита Марин.

Мечтая за куче! отвърна Калина.

О, не! Кучета трябва да се извеждат на разходка, а тебе май пак няма да те мързи да го правиш реагира Марин.

След думите му Калина изпадна в истерия, веднага звънна на баща си и заплака:

Татко, моля, вземи ме при теб! Марин ми се кара и ме учи на всичко! ридаеше момичето.

Тогава избухнаха спорове между възрастните и всички започнаха да си уреждат отношенията. Калина бе изпратена при баба си във Варна, а скоро там се появи и майка й с багажа каза, че се разделя с Марин.

Бащата се върна при съпругата си, защото тя беше бременна, а Калина нямаше да получи нито нов телефон, нито куче. Бабата нямаше да позволи дори котка вкъщи!

Понякога в живота желанията ни не могат да бъдат изпълнени. Истинското семейно щастие не се измерва с подаръци и домашни любимци, а с търпение, разбиране и любов между близките.