Не всичко ми върви гладко отвърна младото момиче. Доведеният ми баща все ме критикува.
Как се казваш, мила красавице? непознатият приклекна до момичето.
Калина! отвърна тя. А ти?
Аз съм Марин. Майка ти и аз ще сме заедно вече. Сега ние тримата ти, майка ти и аз сме едно семейство!
Скоро майката и Калина се преместиха да живеят при Марин. Той имаше просторен апартамент с три стаи в София и Калина получи собствена стая. Марин беше добър човек, често купуваше лакомства и играчки на Калина. Нейният баща ѝ звънеше само когато искаше да се скара с майка ѝ.
Един ден майката обясни на Калина, че татко има ново семейство и е заминал да живее другаде. Момичето се почувства натъжено, защото обичаше баща си. Майката понякога повишаваше тон и я пляскаше по задника, но баща ѝ никога не го правеше. Калина не можеше да забрави как майка ѝ крещеше на татко при развода им и как един път му каза думи, които останаха в паметта ѝ завинаги:
Недей да си мислиш, че ти пръв ме излъга ти рога си имаш отдавна, като елен!
След това майката опакова багажа и двете отидоха да живеят при бабата на Калина във Варна. Момичето дълго се чудеше как татко може да има рога, като е напълно плешив, без дори косъм на главата си. Родителите ѝ останаха разделени за постоянно.
С Марин животът вървеше добре, докато Калина не започна първи клас. Тя не харесваше училището, беше палаво момиче по време на междучасия, затова често извикваха родителите ѝ в училище понякога вместо майка й идваше Марин. Той вземаше обучението на доведената си дъщеря на сериозно и редовно ѝ помагаше с домашните.
Ти за мен си никой, не можеш да ми заповядваш! понякога Калина му казваше думи, които беше чула от баба си.
Всъщност аз съм ти татко, аз те храня и обличам отвръщаше Марин.
Когато Калина навърши десет, баща ѝ се върна в града. По това време Kalina вече знаеше, какво значи рога. Сигурно новата му жена го е излъгала, затова я е оставил коментираше майка ѝ. Когато бащата се върна, поиска разрешение да се вижда с дъщеря си, а майката се съгласи. Калина бе щастлива да го види.
Как си, Калинче? попита баща ѝ.
Не много добре отвърна тя. Доведеният ми баща все ме критикува.
Той не ти е баща, с какво право ти вика? ядоса се бащата.
Дори баба така казва, но той не се трогва преувеличи Калина, защото Марин всъщност никога не ѝ е крещял. Просто искаше татко ѝ да мисли за нея.
Добре, ще го оправя заяви баща ѝ.
По време на разходката в Борисовата градина разбраха, че от всички пързалки там децата могат да се пързалят сами само на осем, на останалите трябва да са с възрастен, но таткото не позволи на Калина да се спусне. Тогава тя му каза, че скоро е рожденият й ден и мечтае за нов смартфон. Когато майката дойде да я вземе, му каза, че Марин никога не крещи на Калина, но той отказа да слуша.
Моят татко е истински скъперник! сподели Калина на Марин. В парка нищо не ми купи, само сладолед. Просто се разходихме. Марин, ти си по-добър от моя татко.
Да поправим грешката му! През уикенда ще те заведа в детския развлекателен център.
Планираната разходка обаче пропадна, защото Марин имаше спешен проблем в работата. Игнорира и намеците за нов телефон.
Татко, Марин ме излъга! плачеше Калина пред баща си по телефона. Обеща екскурзия, после каза, че не я заслужавам, нито телефона.
Въпреки че не беше вярно, баща ѝ се трогна и й купи телефон. Този път изпълни желанието й макар и да избра по-евтин, защото за по-хубав просто нямаше достатъчно пари.
Не можеше ли да изчакаш за рождения си ден? попита Марин.
Мечтая за куче! отвърна Калина.
О, не! Кучета трябва да се извеждат на разходка, а тебе май пак няма да те мързи да го правиш реагира Марин.
След думите му Калина изпадна в истерия, веднага звънна на баща си и заплака:
Татко, моля, вземи ме при теб! Марин ми се кара и ме учи на всичко! ридаеше момичето.
Тогава избухнаха спорове между възрастните и всички започнаха да си уреждат отношенията. Калина бе изпратена при баба си във Варна, а скоро там се появи и майка й с багажа каза, че се разделя с Марин.
Бащата се върна при съпругата си, защото тя беше бременна, а Калина нямаше да получи нито нов телефон, нито куче. Бабата нямаше да позволи дори котка вкъщи!
Понякога в живота желанията ни не могат да бъдат изпълнени. Истинското семейно щастие не се измерва с подаръци и домашни любимци, а с търпение, разбиране и любов между близките.







