След инцидента дъщеря ми спря да ходи.
Дъщеря ми, Веселина, започна да танцува още на четири години. Първо пробва гимнастика, после се увлече по балета. Когато поотрасна, мечтата ѝ беше да се изявява в Софийската опера и балет. Танцуваше толкова усърдно, че краката ѝ бяха постоянно покрити с синини и пришки. Вярваше, че всяко участие в конкурс или представление струва цената на труда и болката.
Съдбата беше благосклонна към нея реализира почти всичко, за което мечтаеше. Обичаше ролята на педагог, да учи другите, да оценява, да пътува по състезания. Тя е жива, целеустремена и надарена. Никога не се отказва, винаги се стреми към целта си, не само в танците, но и извън тях.
В балетната ѝ група срещна млад мъж той ѝ беше симпатичен. Винаги получаваше главните роли, докато тя изиграваше второстепенните, но успя да привлече вниманието му и започнаха връзка.
Той беше много красив, но доста надменен. Понякога не ми харесваше как се изтъква пред нея и без да иска, я поставяше в неудобно положение. Разбрахме истината за характера му едва години след сватбата.
Една вечер Веселина се прибираше от последната репетиция, слушаше музика със слушалки и се беше унесла в мисли, пропусна момента, когато светофарът светна червено. По правилата пак би трябвало да я пропуснат, но шофьорът караше с ужасно висока скорост и нямаше време да спре.
Уплаших се, че няма да се възстанови, а съпругът ми направо се срина, щом видя болката на дъщеря ни.
Той я напусна четири месеца по-късно, когато Веселина беше на рехабилитация и още таеше надежди, че някога ще може да ходи. Това я сломи напълно, но аз я подкрепях с всички сили. После я взех у дома.
Тя се нуждае от грижа и постоянна помощ. Година още не е минала, но надеждата за чудо е жива сред нас. Не знаем на къде да поемем, нито какво иска да опита, защото сърцето ѝ още гори за танците. Двете с нея се занимаваме с бродиране с мъниста и панделки, а аз я подканвам да направи собствен онлайн магазин за ръчно изработени неща хем да има занимание, хем да преоткрие себе си. Но сякаш още не може да се раздели с любимия танц и да започне нещо съвсем ново.
Вярвам, че подкрепата на приятели и дори непознати онлайн ще ѝ даде сили и кураж да върви напред. Винаги ѝ повтарям, че това, което обичаме, понякога се променя сменяме работата, приятелите се променят, светът се върти. Не е страшно да се променяме, дори когато обстоятелствата ни принуждават.
