– Вземи татко! Време е! – каза ни Сара. – Не разбирам какво става тук! Твоята сестра иска къщата, а от нас се очаква да се грижим за баща ти. Той трябва ли да живее при нас? Или аз нещо не съм разбрала правилно? – обърнах се към съпруга си. Случайно чух целия разговор между мъжа ми и сестра му Сара. През годините се придържах към принципа да не се намесвам в отношенията на мъжа ми със свекърите. Така ме посъветва майка ми, когато се омъжих. Но тя не беше предвидила, че моят баща, за разлика от този на мъжа ми, имаше добро семейство. – Какво да правя? Сара има три деца! Не може да се грижи за баща си! – Защо тя не може да се грижи за баща си, като живеят заедно? Всичко започна отдавна. Свекърът ми отдавна се нуждаеше от грижи. Заедно със съпруга ми често ходехме при него и му помагаме, защото той вече не може да се обслужва сам. Не може дори да иде до магазина. Затова помагаме. Сара и децата ѝ живеят в къщата на баща ѝ. – Тя има деца! А ние нямаме ли деца? – казах на съпруга си. Въпросът е, че Сара въобще не иска да се занимава с баща си. Прави се, че това не е неин проблем. Но напоследък баща ѝ се влоши и вече има нужда от постоянни грижи. Разбира се, щом не живеем заедно, не винаги можем да му помагаме. Затова сестрата на съпруга ми каза: – Вземете си татко вкъщи! Време е! Не е справедливо все той да е с мен! Сега е ваш ред да се грижите за него! Бях изумена от такава наглост. Винаги сме помагали, а освен това не татко живее при Сара, а тя в неговата къща. Наистина не ми хареса, че съпругът ми веднага се съгласи. На Сара много ѝ тежеше, че според нотариалния акт къщата още принадлежи на бащата. Знаеше, че ако се случи най-лошото, къщата ще трябва да се дели с брат ѝ, затова настоя брат ѝ да вземе татко си, а баща им да ѝ прехвърли цялата къща. – Имаме деца, но имаме и апартамент. А Сара няма нищо! – И какво от това? Твоят баща е много добър човек. Нямам нищо против да живее при нас, място имаме. Но ние от години пестим и изплащаме жилищен кредит, за да си имаме дом. А какво е направила Сара, за да си осигури това? Нищо! А сега претендира за цялата къща! А тя е за делене! – Но понякога едно от децата получава къщата. – Понякога! Но само ако има друг наследник! Какво предлагаш? Разбира се, ще вземем татко, но къщата трябва да се раздели наполовина! Имаме деца, а парите няма да са излишни! – казах на съпруга си. Съпругът ми поговори със сестра си. – Но с половината не мога да си купя друга къща! – възрмути се Сара. – Няма проблем! Купи си по-малка! – А ако не искам по-малка? Защо не мислиш за моето удобство? – А ти мислиш ли за моето? От години изплащам кредита, а ти искаш да имаш къща без да правиш нищо! Това няма да стане! – отвърна мъжът ми. Разбира се, взехме свекърът при нас. Не е много труден за гледане, старае се сам. Разбира се, помагаме му. Сара звъни всяка седмица и пак има изисквания – ту парите ѝ не стигат, ту трябва някъде да я закараме. Шест месеца по-късно свекърът каза, че иска да напише завещание, в което да ни остави цялата къща. – Не вярвам на дъщеря си. Много ме разочарова! – каза свекърът с горчива усмивка.

Вземете баща си! Време е! каза ни Снежана.

Не разбирам какво се случва тук! Сестра ти иска къщата, а на нас ни казват да се грижим за баща ти. Той ще живее с нас ли? Или нещо не съм схванал както трябва? обърнах се към жена си.

Случи се така, че чух целия разговор между жена ми и нейната сестра Снежана.

През годините се водех от принципа да не се меся в отношенията на жена ми с тъста и тъщата. Моята майка ми даде този съвет, когато се ожених. Само че тя не взе предвид, че моят баща, за разлика от бащата на жена ми, имаше хубаво семейство.

Какво да правим? Все пак Снежана има три деца! Няма да може да се грижи за баща си!
Защо тя не може да се грижи за баща си, като живеят заедно?

Всичко започна много отдавна. Моят тъст се нуждае от грижи от години. Заедно с жена ми ходим при него често и му помагаме. Той вече не може да се грижи сам за себе си. Не може дори до магазина да отиде. Затова ходим с жена ми и го обслужваме. Снежана и децата ѝ живеят в дома на тъста ми.

Тя има деца! Ами ние нямаме ли деца? казах на жена си.

Работата е там, че Снежана изобщо не иска да се занимава с баща си. Прави се, че това не е нейна грижа. Но напоследък на баща ѝ му се влоши, и вече има нужда от истинска грижа. Разбира се, като не живеем при него, не винаги можем да му помогнем. Затова сестрата на жена ми каза:

Вземете си баща! Време е! Не е честно той все да е при мен! Сега е ваш ред!

Бях втрещен от тази наглост. Винаги сме помагали, а всъщност бащата не живее при Снежана тя живее в неговата къща.

Не ми хареса, че жена ми веднага се съгласи.
На Снежана никак не ѝ харесваше, че по нотариален акт къщата още е на баща ѝ. Разбрала, че ако баща ѝ почине, къщата трябва да се дели с брат ѝ, затова настоя брат ѝ да вземе баща ѝ и той да ѝ даде цялата къща.

Имаме деца. Имаме и апартамент. А Снежана няма нищо!
И какво от това?
Баща ти е много добър човек. Нямам нищо против да живее с нас. Имаме достатъчно място за него. Но ние с години пестихме и плащаме ипотека, за да си имаме жилище. Какво направи Снежана, за да има свое? Нищо! А сега иска цялата къща! А трябва да се дели поравно!
Понякога едно от децата получава къщата.
Понякога! Но това е, когато има друго наследство! Какво предлагаш? Разбира се, ще вземем баща ти. Но къщата да се дели на двама! И ние имаме деца, и парите няма да ни бъдат излишни! казах на жена си.

Жена ми разговаря със сестра си.

Но аз не мога да си купя друга къща с половината пари! възмути се Снежана.
Няма проблем! Купи си по-малка къща!
А ако не искам по-малка? Защо не мислите за моето удобство?
А ти мислиш ли за нашето удобство? Години плащаме ипотека. А ти искаш къща без да си направила нищо! Това няма да стане! отвърна ѝ жена ми.

Разбира се, взехме тъста при нас. Не е много труден за гледане. Старае се сам да прави каквото може. Разбира се, помагаме му. Снежана звъни всяка седмица и винаги има претенции и искания ту парите ѝ свършили, ту да я караме някъде с колата.

Шест месеца по-късно тъстът каза, че иска да направи завещание, в което ни оставя цялата къща.

Не вярвам на дъщеря си. Много ме разочарова! каза тъстът с горчива усмивка.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

four + 14 =

– Вземи татко! Време е! – каза ни Сара. – Не разбирам какво става тук! Твоята сестра иска къщата, а от нас се очаква да се грижим за баща ти. Той трябва ли да живее при нас? Или аз нещо не съм разбрала правилно? – обърнах се към съпруга си. Случайно чух целия разговор между мъжа ми и сестра му Сара. През годините се придържах към принципа да не се намесвам в отношенията на мъжа ми със свекърите. Така ме посъветва майка ми, когато се омъжих. Но тя не беше предвидила, че моят баща, за разлика от този на мъжа ми, имаше добро семейство. – Какво да правя? Сара има три деца! Не може да се грижи за баща си! – Защо тя не може да се грижи за баща си, като живеят заедно? Всичко започна отдавна. Свекърът ми отдавна се нуждаеше от грижи. Заедно със съпруга ми често ходехме при него и му помагаме, защото той вече не може да се обслужва сам. Не може дори да иде до магазина. Затова помагаме. Сара и децата ѝ живеят в къщата на баща ѝ. – Тя има деца! А ние нямаме ли деца? – казах на съпруга си. Въпросът е, че Сара въобще не иска да се занимава с баща си. Прави се, че това не е неин проблем. Но напоследък баща ѝ се влоши и вече има нужда от постоянни грижи. Разбира се, щом не живеем заедно, не винаги можем да му помагаме. Затова сестрата на съпруга ми каза: – Вземете си татко вкъщи! Време е! Не е справедливо все той да е с мен! Сега е ваш ред да се грижите за него! Бях изумена от такава наглост. Винаги сме помагали, а освен това не татко живее при Сара, а тя в неговата къща. Наистина не ми хареса, че съпругът ми веднага се съгласи. На Сара много ѝ тежеше, че според нотариалния акт къщата още принадлежи на бащата. Знаеше, че ако се случи най-лошото, къщата ще трябва да се дели с брат ѝ, затова настоя брат ѝ да вземе татко си, а баща им да ѝ прехвърли цялата къща. – Имаме деца, но имаме и апартамент. А Сара няма нищо! – И какво от това? Твоят баща е много добър човек. Нямам нищо против да живее при нас, място имаме. Но ние от години пестим и изплащаме жилищен кредит, за да си имаме дом. А какво е направила Сара, за да си осигури това? Нищо! А сега претендира за цялата къща! А тя е за делене! – Но понякога едно от децата получава къщата. – Понякога! Но само ако има друг наследник! Какво предлагаш? Разбира се, ще вземем татко, но къщата трябва да се раздели наполовина! Имаме деца, а парите няма да са излишни! – казах на съпруга си. Съпругът ми поговори със сестра си. – Но с половината не мога да си купя друга къща! – възрмути се Сара. – Няма проблем! Купи си по-малка! – А ако не искам по-малка? Защо не мислиш за моето удобство? – А ти мислиш ли за моето? От години изплащам кредита, а ти искаш да имаш къща без да правиш нищо! Това няма да стане! – отвърна мъжът ми. Разбира се, взехме свекърът при нас. Не е много труден за гледане, старае се сам. Разбира се, помагаме му. Сара звъни всяка седмица и пак има изисквания – ту парите ѝ не стигат, ту трябва някъде да я закараме. Шест месеца по-късно свекърът каза, че иска да напише завещание, в което да ни остави цялата къща. – Не вярвам на дъщеря си. Много ме разочарова! – каза свекърът с горчива усмивка.
Traí a memória do meu pai.