Скъпи, ще ме закараш ли до вкъщи? – След тежък работен ден Жени се надяваше да избегне четиридесет минутното пътуване с автобус. Мили, можеш ли да ме вземеш от работа? – Лайма се обади на мъжа си с надеждата, че след изтощителния ден няма да се налага да се бута четиридесет минути в градския транспорт. – Зает съм – отвърна накратко Тома, а отзад се чуваше шумът на включения телевизор, значи си беше вкъщи. Жената се разстрои до сълзи. Бракът им беше на ръба, а още преди половин година Тома беше готов на всичко за нея. Какво се беше променило? Лайма не разбираше. Полагаше толкова грижи за външния си вид, прекарваше часове във фитнеса. Готвеше прекрасно – неслучайно работеше в един от най-посещаваните ресторанти в София. Никога не искаше пари, не вдигаше скандали и се стараеше да изпълнява всички желания на съпруга си… – Ще му омръзнеш бързо – поклащаше глава майка ѝ, слушайки оплакванията на Лайма. – Не можеш все да му угаждаш. – Просто го обичам – усмихваше се тъжно тя. – И той ме обича… ***** – В края на краищата явно вече съм му омръзнала – Лайма прехапа устни, докато разглеждаше историята в браузъра. Оказа се, че Томас прекарва цялото си свободно време в сайтове за запознанства и общува с няколко жени едновременно. – Не можеше ли просто да поговори с мен? Щях да разбера, да го пусна. Защо да се измъчваме, живеейки без любов и тормозейки се взаимно? Развод, значи. Нищо, ще го преживее, тя е силна. Но няма да го остави без малко отмъщение… Същата вечер Лайма се регистрира в същия сайт като Томас, намери го и му написа. Снимката взе от интернет, малко я промени и беше сигурна, че той ще се хване. И беше права. Започна бурна кореспонденция. В съобщенията си той твърдеше, че не е женен, готов е за сериозна връзка и деца, хвалеше се с идеалния си характер, което развеселяваше Лайма до сълзи, защото отлично знаеше колко капризен е всъщност. – Да се видим – предложи Лайма и затаи дъх. – С удоволствие – отвърна след секунди Томас. – Но сестра ми живее у нас временно, готви се за изпитите след 12 клас, затова да се срещнем на неутрална територия, после можем да отидем в хотел. – Наистина ли? – подхилкваше се Лайма. – Как си толкова сигурен, че всяко момиче ще се нави веднага за хотел? Но това работи в моя полза. – Ами искаш ли да дойдеш в къщата ми извън града? Живея сама, никой няма да ни безпокои… – Чудеше се дали ще приеме офертата. – Страхотна идея! – Томас наистина се зарадва. Най-вероятно защото нямаше да вади пари за хотел. – Дай ми адреса и часа, ще дойда на крилете на любовта. – Улица *** №25, десет вечерта. Става ли? – Разбира се! Очаквай ме. В девет вечерта Томас се престори, че го викат в спешен ред на работа. Не можейки да открие ключовете от колата, неохотно попита жена си дали не ги е виждала. – Бяха на шкафа в хола – отговори Лайма съвсем невинно, стискайки ключовете в джоба си. – Може би котката ги е взела? Но Лайма нямаше никакво намерение да го чака. За какво? Прекара времето в събиране на багажа си. За щастие разполагаше със собствен апартамент, наследство от баба ѝ. Единственото, което остави за Томас, беше молбата за развод – на най-видното място. Томас се прибра чак сутринта, бесен от яд. Към това, че пътят до там отне над час, се добави и разочарованието, че красавицата от снимките изобщо не живееше на този адрес. Адресът си беше истински, къщата също. Но вратата му отвори жена поне три пъти по-голяма от него, по тялото ѝ едва се държеше полупрозрачен халат и Томас би дал всичките си пари, само и само да забрави видяното. С мъка успя да се измъкне! Отново повика такси, чака колата цяла вечност и дори успя да измръзне навън в сакото си. Освен това шофьорът се оказа странен тип и в началото го закара кой знае къде… Истински кошмар! Едва когато влезе вкъщи и видя на масата документите за развод, разбра кой стои зад цялото това приключение. А до тях, с червило върху салфетка, беше изписано: Този сладък отмъщение…

Беше отново една дълга и изморителна работна вечер, когато Яна се надява да избегне четиридесетминутното возене с автобус до вкъщи.
Любов, можеш ли да минеш да ме вземеш от работа? Яна звъни на съпруга си, с надеждата, че няма да ѝ се налага да се тътри с автобус след тежкия ден.
Зает съм, сухо отговаря Петър. В слушалката ясно се чува телевизор очевидно си е у дома.
Сърцето на Яна се свива от болка. Бракът им едва крепи, макар само преди половин година Петър да я е носил на ръце. Какво се промени толкова бързо? Яна остана в неведение.
Грижеше се за фигурата си, тренираше в залата, а кулинарните ѝ умения бяха на ниво не напразно работеше в едно от най-популярните заведения в София. Не искаше пари, не правеше сцени, винаги беше готова да угоди на желанията му
Съвсем скоро ще му омръзнеш, клатеше глава майка ѝ, когато слушаше оплакванията на Яна. Не може все да му угаждаш така.
Просто го обичам, отговаряше безпомощно Яна с лека усмивка. И знам, че и той ме обича
*****
Всъщност, вече му омръзнах, притиска устните си Яна, докато разглежда историята в браузъра. Оказва се, че Петър прекарва цялото си свободно време по сайтове за запознанства, общувайки едновременно с няколко жени. Не можеше ли да ми каже честно? Щях да разбера и да си тръгна Защо трябва да живее с жена, която не обича, и да я измъчва по този начин?
Ясно развод. Яна е силна, ще се справи. Но така лесно няма да го остави. Малко отмъщение си е заслужил
Същата вечер Яна се регистрира в същия сайт за запознанства, където е мъжът ѝ, намери профила му и му писа. Снимка намери онлайн, обработи я малко и беше сигурна, че Петър ще клъвне. И не сгреши.
Започнаха да си пишат на мига. Петър ѝ сподели, че не е женен, готов е за сериозна връзка и деца. Хвалеше се с уникалния си характер, което разсмя Яна до сълзи тя най-добре знаеше колко трудно е да се живее с него.
Да се видим ли? предложи Яна със затаен дъх.
С удоволствие! дойде отговорът след секунди. Ама при мен вкъщи е сестра ми, учи за кандидат-студентския изпит. Хайде да се видим някъде навън, пък после може да идем в някой хотел.
Сериозно? измърмори Яна след прочетеното. Как може да мисли, че някоя ще се върже на подобна оферта? Всеки нормален човек би се обидил! Макар, за мен си е идеално…
Искате ли направо у дома да дойдете? Живея в покрайнините, сама съм, никой няма да ни пречи решила да види дали ще се навие.
Чудесна идея! явно това наистина зарадва Петър, може би защото няма да харчи излишни левове. Кажи адреса и ще дойда на крилете на любовта!
Улица “Витоша” 25, десет вечерта. Става ли?
Супер! Очаквай ме.
По-късно през нощта Петър се престори, че го викат спешно на работа. Докато трескаво си търсеше ключовете за колата, неохотно пита Яна дали не ги е виждала.
Оставих ги на шкафа, гледаше го тя с най-невинните си очи, стискайки ключовете в джоба. Може котката да ги е взела?
Яна дори не мисли да го чака повече. За какво? Зае се да си събере нещата добре, че имаше собствен апартамент, наследен от баба ѝ. Единственото, което остави след себе си, беше молба за развод, поставена най-отгоре на масата.
Петър се върна чак сутринта, направо бесен. Пътят до “адреса” и обратно отне над час, а и Анжела от сайта я нямаше никаква.
Адресът беше реален, къщата също. Но момичето красавица от снимките дори не живееше там. Вместо това вратата отвори жена, поне три пъти по-голяма от него, в полупрозрачна нощница, а Петър щеше да даде всичките си пари, само и само да забрави гледката…
Едвам се измъкна оттам, накрая извика такси чака дълго навън, зъзне в сакото си. Шофьорът пък се оказа малко особен, първо го закара кой знае къде Беше истинска нощ за спомени.
И чак като се прибра и намери на масата молбата за развод, разбра кой е сценаристът на цялата тази история. До документите, с червило, бе изписано: Това е моето сладко отмъщение…Тогава почувства само празнота. В първия миг не можеше да повярва, че всичко е свършило толкова рязко че дребната му, тиха съпруга, която винаги се усмихваше, всъщност е имала сили да изскочи от сенките му и да дръпне чергата под краката му.
Яна вече беше на балкона на новия си апартамент, дишаше дълбоко утринния въздух, без натрапчиви обаждания и хвърчащи изневяри. Беше свободна. Усмихна се за първи път от месеци не защото беше отмъстила, а защото си върна себе си.
Навън градът се събуждаше. До нея на столчето се излежаваше котката ѝ, а в ръцете ѝ гореше чаша кафе горчиво и сладко като живота, готов да започне отново.
Петър, оглеждайки празната всекидневна, изведнъж осъзна, че това, което бе приел за даденост, е нещо, което никога повече няма да има. А Яна тя вече беше някъде там, отвъд страницата на стария им живот. Вече не беше просто героиня в неговата история, а главната персона в своята собствена.