След тренировка Мария изтича към вкъщи беше обещала на мъжа си рибена чорба. Щом влезе в апартамента, го завари как седи на кухненската маса и отпива вино.
Е, браво, сам си се почерпил… Петре, не можа ли да ме изчакаш? Или поне да нарежа малко мезенце…
Недей сега… Ела, седни, трябва да говорим…
Мария никога не го беше виждала тъй потиснат и сконфузен. Боже, какво ли пак е станало?
Не знам откъде да почна… Ще кажа направо. Секретарката ми Катя е бременна от мен, напускам те и отивам при нея…
Права мелодрама! От кога е тая работа?
Около година. Катя още с идването започна да ми обръща внимание и, то аз, като ти казвам, не устоях. Млада, хубава, весела като теб едно време… Влюбих се като ученик! Исках веднага да си призная, ама не ми стигна кураж жал ми беше…
Сега няма накъде ще ставаме родители. Винаги съм искал собствено дете; твоят Костадин ми е като син, ама кръвната връзка си е кръв… Някой трябва да наследи фирмата. Чувствам се млад до Катя, явно ми е долетяла кризата на средната възраст чула си, нали?
Мария, да знаете ме, не съм голям герой. Но няма да ви оставя на произвола. Апартаментът, колата ваши са. Ще ви дам и малко пари, обещавам. За университета на Костадин плащам, както и уговорихме. На Катя вече й купих къща нея записах на нейно име, ще ми е майка на детето, все пак.
Разбирам, Петре, трудно е да устоиш на такава хубавица като Катя, а ти си си мъж… Пък и няма да оставиш детето евала за това. За финансова помощ няма да откажа, мисля да започна да пътувам, малко да си поживея.
Кога се местиш? Да помагам с багажа?
Петър я гледаше с изумление. Толкова спокоен глас… Ми то така може би си е най-добре без скандали или истерии.
Е, хайде, прощавай, благодаря ти за годините заедно, хубаво ми беше. Ама животът си знае работата… Може и аз някога да се влюбя и да намеря щастието си. Айде ходи си, че Катя сигурно вече нервничи ще помисли, че още ме държиш…
Петър скокна, грабна куфарите, направи една неловка усмивка и нервно запраши към асансьора.
Мария затвори вратата, отиде до кухнята, извади бутилка шампанско от хладилника, отвори я с лекота, сипа си догоре и изпи на екс. Мъжът й я беше напуснал. Колко абсурдно само звучи.
Никога не си беше и помисляла, че един ден ще се случи точно това. Животът им беше уж спокоен, любовта отдавна не се вихреше, но имаше поне уважение и навик.
Абе, няма смисъл да се лигавя. Нов живот, нови правила! Ще се оправя и сама, стига месечната “пенсийка” да идва навреме. Глупаво е да се отказваш от пари с тях светът е по-широк. Само трябва да посвикне с новото… свободно положение.
Мария се хвърли в новия си вихър. Записа се на народни танци, ходеше след работа. През уикендите обикаляше музеи, кино, а фитнесът не пропускаше даже и събота сутрин. За радост имаше с коя да споделя комшийката Ирена, весела вдовица, й беше чудна дружка.
Синът й Костадин учеше в София, рядко си беше у дома. Мария най-после правеше, каквото й душа поиска. Вареше това, което тя харесваше, не се съобразяваше с нечии капризи. Занимаваше си се с нейното, никой не можеше да й наложи нещо. Дали ще срещне нов мъж хич не беше на дневен ред, добре й беше така.
Мъжът й се беше изпарил тихо и без драми. Веднъж видя Катя в коридора на съда бива си я, да не казва човек… На вкус поне не е сбъркал!
Петър редовно пращаше пари, както обеща. Мария си каза “ей, блазе му, парите са му в изобилие фирмата върви”. Тя и Костадин не страдаха. Е, Катя май не знаеше това, трудно би го усвоила.
Измина година. В ежедневието на Мария нищо не се промени, народните танци, спорта и пътешествия из чужбина вървяха по план. Петър обаче спря да превежда пари тъпо беше да го пита защо. Явно Катя му е резнала апетита. Е, ще се оправи и така. Костадин вече изкарваше добри пари, учеше и плащаше за себе си. А нейната заплата си й стигаше за удоволствията.
В почивен ден, когато не бързаше за никъде, Мария си приготви рибена чорба, но видя, че хлябът е свършил а не може без хляб! Отиде до магазина и кого да срещне Петър!
Петре, ти тук ли живееш сега?
Здрасти, Мария. Ами, да купих апартамент на две пресечки.
Хубаво, това се казва изненада… А Катя? И детето? Какво родихте?
Дъщеря… Ама стана цирк, представи си Катя била подставена от конкуренцията. Влияние ми набра, после аз влюбен по уши, знаеш нататък… След време почна да настоява всичко да прехвърля на нейно име страшен страх, че ще я оставя без нищо…
Съгласих се, на вълната на емоциите след раждането всичко прехвърлих. Само една сметка остана, за която тя не знае. Накрая ме изгони оказа се, че детето дори не е мое, фирмата мина на конкурента… В каква каша съм се забъркал… Прилично трагикомично, а? Пълна пародия.
Купих си апартамент, почнах работа не се оплаквам, но предишният ми живот свърши завинаги. И вече не мога да помагам… Прости ми сигурно много те нараних, сигурно и синеца ти бутнах…
Мария малко й стана жал. Сгърчен изглеждаше човекът… Каква хитруша е тази Катя! А Петър толкова труд и пот наливаше във фирмата…
Глупак си, Петре! Я ела, че тъкмо чорбата стана, твоята любима…
Поседяха топло на кухненската маса, както стотици вечери досега, обсъдиха новините, но вече не бяха семейство.
Понякога се чуваха. За връщане не ставаше дума всеки поел по своя път. Мария на танците срещна мъж, омъжи се пак щастлива.
Покани Петър на сватбата си. Той дойде, и, кой да предполага запозна се със сестрата на младоженеца… След половин година Мария и новият й съпруг се веселяха на НЕГОВАta сватба…
Е, какво да се прави животът си знае работата! Никога не трябва да се отчайваш колелото се върти, не знаеш къде ще спреш. Важното е да живееш и да се радваш на всеки ден!
След тренировка у дома я чакаше неочаквана домашна изненада: Виктория се връща, за да сготви рибена чорба на мъжа си Леонид, но го заварва замислен с вино в кухнята. Той ѝ признава, че напуска семейството заради секретарката Катя, която чака дете от него и иска да ѝ остави бизнеса си. Виктория приема новините със спокойствие, оставяйки квартирата, колата и благодарността си. Започва нов живот – танци, музеи, компанията на съседката Ирена, занимания само за себе си, докато синът ѝ Игнато учи в друг град. След година Виктория случайно среща Леонид, който ѝ разкрива, че е бил измамен – Катя се оказва пратена от конкурент, изнася бизнеса, а детето дори не е негово. Въпреки всичко, тя го кани на рибена чорба. Двамата остават приятели, а Виктория намира щастието си в нов брак, а Леонид – на сватбата ѝ, където започва нова връзка. Животът е непредсказуем и винаги има шанс за ново начало!
