Александре, тръгваме към дядо ти, малко се е разболял казах на сина си, а той веднага се зарадва, защото обожаваше да си говори с дядо си.
Петър Стоянов живееше сам майката ми бе починала преди пет години. Винаги се е интересувал от електроника, измисляше разни джаджи, а аз и синът ми нямаше как да не се увлечем това хоби явно беше наследствено, което го радваше неимоверно.
С жена ми, Милена, сме женени от дванайсет години и делим тристайния апартамент на тъщата ми. Райна Георгиева имаше мнение, че зет ѝ е прекалено мекушав, неумел и върши някакви глупости. Никога не ме беше харесвала.
Нашата стая вечно беше пълна с железа и жици. Работех във фирма за ремонт на битова техника, а и вкъщи ми беше любимо да човъркам разни неща та уредите вкъщи работеха като швейцарски часовник. Тъщата ми обаче не оценяваше това.
В крайна сметка може да се повика майстор, ако нещо се развали мърмореше тя на Милена, но жена ми не я подкрепяше.
Мамо, не разбираш ти живееш спокойно, защото Сашо оправя всичко без да усетиш, просто не го оценяваш, всичко да е наред ти е даденост.
Аз не отвръщах, винаги се стараех да не влизам в конфликти. Милена и аз си живеехме мирно, обичах жена си и сина си. Тъщата обаче все си намираше повод да провокира:
Александре, можеше да си отвориш собствен сервиз, да работиш за себе си!
Някой трябва и за държавата да работи, да я изкарва напред казвах аз и приключвах темата.
Минаваха години. Един ден обаче Райна Георгиева на излизане от входа се засече с млад, спретнат мъж, който ѝ отвори вратата с ключа си.
Благодаря рече му Райна. Вие живеете тук в нашия вход?
Да, купих апартамент на третия етаж, наскоро ще сме съседи.
Третият да не е апартамента на Таня, отсреща нашия?
Може би. Петдесет и седми номер.
Аха, тя продаваше, премести се при сина си във Варна. Значи ще сме комшии ли? загледа го изпитателно и кимна одобрително.
Пред нея стоеше висок строен момък със сини очи и чаровна усмивка.
Ето такъв зет ми трябва, не като нашия Сашо промърмори тя наум. Заповядайте, аз съм Райна Георгиева представи се.
Кирил, приятно ми е кимна той. Скоро ще почерпя! Живея сам, а вие?
Дъщеря ми, зет ми и внукът с мен
На другата сутрин Райна излизаше към работа, когато Кирил ѝ махна от колата си:
Добро утро, госпожо Райна! Ще ви закарам, ако не възразявате.
Не се и дърпаше моментално се настани до него. През цялото пътуване си говориха. Разбра, че Кирил върти някакъв бизнес, макар да не каза какъв точно.
Вечерта не спря да настоява пред Милена какъв чаровник е новият съсед:
Дъще, не можеш да си представиш Кирил е красавец, успешен бизнес, нова кола, апартамент купил разказваше с възхита.
Милена не се впечатли поне дотогава. Всичко се промени една вечер когато Кирил звънна на вратата. Милена отвори и се изуми пред нея стоеше висок, строен мъж по къси панталони и гол до кръста.
Извинявай, по домашному съм Добър вечер, няма ли да ми услужиш малко сол? Свършиха ми запасите, а не ми се ходи в магазина
Разбира се предложи му солта и махна с ръка за връщането ѝ.
В този момент в коридора се показа Райна.
А, нашият нов съсед! Милене, защо го държиш отвън? обади се тя. Александър и синът му точно отсъстваха при дядото.
Не, не, благодаря, само за сол дойдох До виждане и изчезна.
Оттам нататък темите в дома се въртяха само около Кирил. Райна разказваше как той ѝ помогнал с торбите до етажа, Милена че я качил до работа. А тя дори не усети как се оказа в апартамента му не след дълго с Кирил ги свърза нещо повече. Не чувстваше ни угризения, ни срам.
Райна по всякакъв начин прикриваше дъщеря си. Един ден Александър-младши се връщаше от училище и видя майка си да излиза от апартамента на Кирил. Смая се.
Мамо, сбърка ли входа? Милена се разколеба.
Не, сине, просто забравих да купя сол и за това влязох
Но веднага след като влезе, синът отвори шкафа в кухнята:
Мамо, имаме три кутии сол! Значи не си видяла
Честното дете сподели това с мен, а аз вече усещах отчуждението между нас с Милена. Започна да си купува нови дрехи, смени ароматите Сърцето ми го усещаше влюбила се в съседа. Тъщата застана на нейна страна. А аз се чудех какво да направя
Да се скарам ли? Ами Сашко?… Не, ще търпя заради сина си, може да ѝ мине
Райна сияеше и от време на време ми казваше:
Казвах ти да си направиш свой сервиз, да заработиш добра заплата, че да не вози съседът жена ти до работа
Но Милена се бе влюбила една вечер дойде тежкият разговор:
Александре, трябва да се разведем.
А Сашко? Какво ще стане с детето?
Кирил е добър човек ще го гледа като свой син.
Точно така като Но Сашко си има баща мен! Синът ми ще живее с мен.
На другия ден Сашко ми показа новата си игра, подарена от Кирил. Попитах го дали не иска да отиде да живее при дядо си.
Ами да! Много искам! сияеше той.
Александре, какви са тези глупости? Сашко ще живее вкъщи! възрази Милена.
Трудно му обясних защо ще сме двамата с дядо му. Но момчето веднага разбра. Помоли ме да го вземам от време на време.
През уикенда се разхождахме в парка. Аз се опитвах плахо да обясня.
Сине, знаеш между родителите има разногласия
Татко, остави. Знам всичко. Кирил е виновен той ни отне мама
Онемях.
Следващата седмица пак се разхождахме, когато синът ми ми каза:
Върнах играта на Кирил и вече не ходя у тях. Направи ми забележка, даде ми зад врата, когато мама не видя, и ме изгони при баба.
Вярно ли е това, сине? А мама?
Още не съм ѝ казал. Мечтая да се върнеш в очите му се появиха сълзи.
Милена сякаш се удави от любов по Кирил, забрави всичко и заживя с него. Сашко бе оставен сам на съдбата си, Райна също мислеше само за себе си.
Хайде, синко, да се приберем, време е да подредим нещата Никой няма право да ти посяга.
Влязохме вкъщи, Райна си пиеше чая, Милена я нямаше.
Ах, бившият ми зет! Защо се върна? Между другото, пералнята се развали погледни я, Кирил хич не разбира
Госпожо Райна, как допуснахте Кирил да посяга на сина ми?
Кога? Това не е вярно! Сашко, какво значи това?
Сашко призна преди три дни Кирил го ударил, бутнал го и изгонил с думите: Махай се при баба си, не ми се мотаеш из краката!
Това е невъзможно! възмути се Райна, аз обаче звъннах на съседа.
Отвори Кирил, изненада се, а зад него се показа и Милена.
Какъв е проблемът?
Нямаш право да удряш сина ми!
Хайде де, само му праснах лекашко. Да свиква мъж трябва строго да се държи! И по-добре да си стои при баща си изобщо не го понасям.
Милена не можеше да повярва.
Кирил, истина ли е?
Не е голяма работа момиче ли е да го пазя? Ако не му харесва при баща си!
Аз не издържах и му ударих един юмрук, после изведох сина си. След минута в апартамента ми нахълтаха и Райна, и Милена и двете разревани.
Прости ми, Александре! ридаеше Милена. Защо не ми каза веднага, сине?
Мамо, ти няма да ми повярваш Помниш ли как казах, че Кирил посяга, ти рече да не си измислям.
Разговорът продължи дълго. Райна не спираше да ме умолява да простя на жена си. Милена плачеше:
Прости, Александре, не знам какво ми стана Моля те, остани, прости ми заради детето!
Сашко ме погледна с премрежени от сълзи очи. Не можех да си тръгна.
Оставам ще видим как ще мине времето казах аз, а Сашко хукна и ме прегърна.
Татко, ти си най-добрият! Прости на мама!
Александре, и на мен прости Може би аз съм най-виновна. Ще се опитам да поправя грешката си каза и тъщата ми.
След малко всичко си дойде на мястото. В апартамента отново беше тихо и спокойно, пералнята работеше, тъщата усети, че може да си изкупи вината. Милена правеше всичко възможно да заглади вината си пред мен. И вече тайно сравняваше Кирил с мен, убедена, че по-добър съпруг няма.
Благодаря за прочитането и доверието. Желая ви много щастие!







