Това се случваше преди години, а сега си спомням как се развиха нещата в нашата къща на ул. Гоце Делчев в София. Странно, помисли си Иван, когато отвори вратата с собствените си ключове къде е Радостина? Първо се втурна към обувния шкаф и забеляза, че на рафтовете липсват нейните кехлибарени замшени чехли, които носеше като съкровище. Нямаше и любимото й кадифено палто в нюанс на праскова, нито леката копринена шалка предмети, от които се гордееше.
Хм Тя трябвало да се прибира от работа и да ме изчака. Мисля ли, че е приготвила вечеря, преди да изчезне? прошепна Иван, докато мислеше за глада си. На масата стоеше тенджера с пилаф. В хладилника намери раков салат и компот от сушени плодове.
Дори котката Мишка не се появи, за да го посрещне мъркаеше лениво, отваряйки едно око, уверила се, че в къщата няма чужденци, и след това сладко зевна. Навити в топка, тя се потопи в следобедния си сън, който бавно се превръщаше в почивка преди вечерята. Рижчето Тихомир се хранеше по часове все още беше рано за него, така че можеше спокойно да се отпусне от ежедневните грижи и от изтощителната работа, която Иван вършеше, за да направи живота в 20тият апартамент по-интересен и пълен с позитив.
Иван се облече в домашни дрехи, прегледа новините в телефона, погледна навън от прозореца, а съпругата все още липсваше. Добре, ще отида в кухнята, реши той. Не ще ям, се отрече, отмествайки чинията настрани и отивайки към спалнята.
Там безцелно кликна с дистанцията на телевизора, опитвайки се да намери нещо, което да го заинтригува. От скука се прибра до прозореца, откъдето се откриваше ежедневна панорама, която той толкова упорито избягваше слънцето бавно се спускаше в своята спалня, изпращайки последните си златни лъчи. Иван се озари, че слънчевата светлина му докосва лицето, като му даряваше топлина по бузите.
Къде се скри жена ми? повтаряше той въпрос, на който не намираше отговор. Котката се приближи отзад и го притисна с студения си нос. Мяу! изкапа Тихомир, като че ли искаше да каже: Храни ме! Миска ми е празна! Бъди бърз, господарю! Напълни чашите с вкусна храна и чиста вода!
Иван вдиша дълбоко и, изплашен от собствения си глас, вика: Спокойно, Тихомир, сега ще ти сложа храна. На кухнята, без голямо умение, смесва каша и риба в котешка чиния и я поставя на пода, като казва: Яж, безделник! И не забравяй, че не е моя задължение да те храня! Ти си любимецът на господарката, а аз просто те понасям, докато тя липсва. Не ми се мръщи под крака, иначе ще ти хвърля метла!
Котката го погледна без мигване, след което, съмнявайки се, се приближи до чинията, зауши я, изкръцна презрително и се прибра на любимото си място прозореца в спалнята. Там Тихомир наблюдаваше живота в коридора през прозореца.
Ако котките можеха да говорят, какво би казали на хората? замисли се Иван. Тихомир, знаеш ли къде е Радостина? Какво прави, докато съм вкъщи?
Иван никога не обичаше да разговаря с жена си по телефона. Какво да обсъжда с нея? Рецепти за шопска салата или гъбена супа? Какви числа пресмята в счетоводството? За целия ден не намери минутка да се обади, а спи заедно с нея в различни стаи, защото когато Радостина четеше своите книжки, Иван предпочиташе тишина. Той реши, че спирането в отделни легла е по-удобно никой не се намесва в личното пространство. Също така Радостина често обгръщаше одеялото, оставяйки Иван да страда от студа. Единственото решение, според него, беше разделен сън. Две легла две свободи, а и за гости е по-удобно, мислеше той.
Накрая Иван вдигна телефона и натисна необходимите бутони. Жена му остави мобилния на масичката в хола, покрит с книга. О, не! избухна Иван, разочарован. Излязох от къщата и телефонът не отговори! Как можеше да забрави мобилния? Той почти никога не обичаше да получава обаждания от нея на работа, отговаряше грубо: Какво да ми звъниш, когато съм зает?
От скука Иван отвори чекмеджето на нощната тумбичка и видя вълнени кукленици сив дългоух зайо, бял коте и жълт, смешен патенце. Откъде са тези играчки? се зачуди той. Надежда ли научи да плете? Дали тайно скрива хоби от мен? Тези лица ме разсмихаха, макар и без да разбера защо.
Надежда, нищо лошо да не се случи! повтаряше Иван, като се досещаше, че скоро ще играят шах. Той помнише как в младостта тя понякога го побеждаваше, как отиват заедно в кафенета, как ядат пица в града има много заведения, където се споделя радост.
След час Иван и котката гледаха през прозореца. Животът кипеше! Съседът от коридора караше червен Fiat, държеше кекс в ръка и се усмихваше на Лариса. Иван се замисли за собствената си жена колко често я угощаваше с сладкиши? Кой е онзи в 34тата къща? Жени се с Анжела, изглежда







