Казвам се Марин. Честно казано, смятам се за истински късметлия ожених се за момичето, което обичах още
Докато моят съпруг работеше далеч от дома, излъгах за бащинството на сина ни, без да осъзнавам какви
Дневник, 4 юни Животът ми в последните години се промени коренно. Съпругата ми, Гергана, израсна в топло
Ще кажеш ли нещо? – попита, докато стоеше в моята кухня
Беше преди година и половина през зимата, моят син беше на 5 месеца. Братът на съпруга ми поиска той и приятелката му да останат при нас за седмица. Как да откажеш? Естествено не бях особено щастлива – току-що ни се беше родило дете, не спях, не ядях, нямах време, а роднините не даваха мира. Помислих си – може би ще ми помогнат, поне ще си почина, ще има с кого да поговоря, да изпия чай.
Дойдоха с празни ръце да поживеят при нас седмица – поне на бебето една играчка да бяха купили. Аз имам принцип – когато отивам в дом с дете, не влизам с празни ръце, така съм възпитана, но тук явно е друг случай.
Дойдоха по работа, не казаха точно за какво.
Аз бях добра домакиня – готвех, чистех, опознах ги добре. Всичко изглеждаше наред, но за няколко дни тя нито веднъж не ми предложи помощ в готвенето, чистенето или с бебето, докато аз вършех домакинската работа.
Тя сутрин излизаше по задачи, приятелят ѝ спеше до обяд, мъжът ми беше на работа, а аз тичах с бебето из апартамента. Връщаше се – до вечерта лежи на дивана, почива си, гледа телевизия.
Аз съм с бебето, мия пода – навън е зима, кал, внасят мръсотия, трябва да се готви, да се храни, да се къпе детето.
На третия ден вече бях изморена. Казах на съпруга си, а той само вдигна рамене – не било редно мъж да се меси в женски спорове. На четвъртия ден се върна от работа, а тези двамата излязоха на кино.
Четиримата сготвихме бързо, хапнахме, а те се прибраха на готово. Донесоха много бира и разни мезета, но за кърмачка – нищо, поне едно парче торта да бяха взели…
Щастливата двойка си хапна, после се настаниха да гледат филм и викат мъжа ми – ела с нас. Аз се засегнах и я дръпнах настрани и казах:
– Извинявай, но можеше поне веднъж да ми предложиш помощ, имам малко дете и съм смазана. Поне обели картофите за супа или просто предложи нещо.
– Ще ме наставляваш ли? Не мисля, че е редно! И аз съм изморена. (От какво ли е уморена – от дивана?)
– Значи така, ти си в моя дом. Аз не съм ти на гости, ти си на гости при мен.
– Нямам намерение да слушам това!
– Знаеш ли какво? Събирай си нещата и се махайте!!!
Събраха си багажа и ги нямаше. Дълго след това плаках от обида.
Как мислите, нормално ли е да се държат така? Ще кажеш ли нещо? промълви тя, докато стоеше насред моята кухня. Беше преди година и половина зимата
Как Мария може да обича чужди деца? Атанас отдавна мислеше, че вече е време да се ожени отново.
Синът и снахата изгониха възрастния баща си от собствения му дом. Дядо вече беше на ръба да замръзне
Дойдохте на гости, а мен ме няма. Живея със съпруга ми в голям град. Дойдох тук преди 15 години като
Мамо, защо взе това решение? Живееше си удобно, а сега си сама, на края на света, в тази стара къща?
Преди много години, когато бях на наблюдение в една зрелостна класна стая в старото училище в Пловдив
Съпругът ми винаги ми даваше за пример своята майка. Това, което се случи с мен, е напълно типично за
