Author: Pets are humanizing

— Шест месеца икономии за този ремонт, избирах всеки метър, а вие влязохте и издрахте тапетите, защото

Преди много години, в едно малко село, Нина Петрова си спомняше онова утро. Беше сложила чайника – просто навик.

Росица за пръв път чу вой в събота, когато се връщаше от нощна смяна. Протяжен, тъжен – от него тръпки по гърба.

Георги се прибра от лов ядосан като оса. Ботушите ги ритна пред вратата – единия наляво, другия надясно.

**Дневник на Виктор Иванов** Днес не мога да повярвам, че всичко свърши. Или по-скоро започна отново.

Ушъл при млада. А след четири месеца започна да му липсват домашната чорба, кюфтетата и чистотата.

Днес свекървата влезе без да почука, без да си свали обувките, и още от прага каза: — Каква сметия имате

Понякога животът поднася такива истории, че после си мислиш – не може да е било точно така.

Днес, 15 май, записах случката, защото не мога да я забравя. Преди два месеца доведох на вилата един

Росица затръшна ключалката и въздъхна облекчено. Ето, най-сетне. Два почивни дни пред нея — никакви опашки