Днес реших да запиша една история, която ме накара да замисля колко сложни могат да бъдат взаимоотношенията
Не ти решаваш къде ще живее синът ми заяви бившата, престъпвайки прага. Татко, а кога ще дойде мама?
Е, още ли не си забременяла? Не, Радка Иванова, още не, Милена въздъхна и завъртя очи, сдържайки дразнението
Завистта ме съсипа: когато видях жена ми да слиза от колата на друг мъж, загубих контрол и съсипах живота
Апартамент? Какъв твой апартамент?! Иванка изглеждаше объркана. Мамо, дядуващият. Той ми го завеща.
Две години в мълчание: Изтри ме от живота си, докато наближавам седемдесет Две години минаха.
“Съжалявам, мамо: Без повече посещениянито днес, нито утре, нито другата година”
**Без труд няма радост** Как успя да се забъркаш в тази каша, глупавице? Кой ще те иска сега с дете в корема?