Страхът да станеш мащеха: Екатерина отказва предложението на вдовеца
Много ясно си спомням как мащехата разбра, че Екатерина не иска да се омъжва за вдовеца и не беше заради малкото му момиченце, нито заради разликата във възрастта им, а защото тя действително се страхуваше от него. Погледът му беше леден като зимна нощ над Балкана, пронизващ чак до костите на сърцето. Изплашена, Екатерина сведе очи, намираше утеха в земята под нозете си, дълго не смееше да ги вдигне. А когато накрая го направеше, сълзите блестяха във взора ѝ, донасяни от срам и мъка.
Сълзите ѝ тръгваха като пролетен порой по бузите ѝ, зачервени от засягащите думи на мащехата и чуждия жених. Пръстите ѝ трепереха, тънките ѝ ръце се опитваха да се защитят от съдбата, която другите бяха надвиснали над нея. Сама не разбра как думите се откъснаха от устата ѝ: Ще се омъжа.
Така да бъде! викна мащехата. За такъв дом и мъж грях е да откажеш! Виж го първата му жена я гледаше като царица, тя беше мека като вълна, слаба и често боледуваше. Той вървеше три крачки, тя едва една. Почиваха често, дишаше тежко като стара парна локомотива, а той внимателно я обгръщаше, никога не ѝ противоречеше, за разлика от баща ти майстор на свадите.
Когато забременя, почти не я виждаха из двора. Все лежеше, а когато се роди детето, сам се грижеше за него нощем, а тя съвсем се пречупи. Майка му тогава така казваше.
А ти си здрава като дрен! Той ще те сложи в червения ъгъл и ще знае, че домът му е в сигурни ръце. Ти си сръчна, умееш всичко и на нивата, и на тъкачния стан, и на дарака. Ако те дадем на млад, не се знае как ще ти се падне ще се лутат, ще правят глупости, а този ни е ясен като мастило! На късмет си, момиче!
Ще сваря люта ракия, ще седнем на гощавка. За вдовеца сватба не трябва да не дразним душата на покойната с хора и песни. За чеиза не ти остави да събираш домът му е пълен.
Сава взе първата си жена по любов, макар и да се знаеше, че Дея често боледуваше. Майка му вечно повтаряше, че има нужда от здравомощна булка, а не болнавица, но нищо не можеше да разколебае Сава само Дея му стигаше.
Из селото тръгнаха приказки, че тя го е омагьосала само подведен човек ще си превърне живота в грижи и болници. Докторите казваха, че дробовете на Дея са като слама всяко настинване ѝ води бронхит и астма, а после кой знае.
Сава се надяваше, че любовта ще прогони смъртта, ще я излекува, ще се погрижи за нея и болестите ще избягат. Първите месеци след сватбата всичко беше хубаво двамата се радваха искрено на щастието си.
Но в края на бременността на Дея нещо сякаш се преобърна изнемощя до бездиханност, не можеше нито да пере, нито да дои кравата, една плитка не можеше да си сплете.
Докторите в Пирдоп казаха: токсикоза, ще роди и ще укрепне. Сава безропотно я гледаше, а майка му кълнеше, че си е довел не домакиня, а мъка. Бранеше я Сава като орел малките си майката не пускаше у дома.
Дея роди дъщеричката им Златка, и Сава се надяваше, че семейството ще се съвземе. Щастието наистина се върна, но за кратко. Дея се простуди тежко веднъж, не можа да се изправи и стопи пред очите им.
Откараха я в софийската болница, а докторът простичко каза:
Дробовете ѝ не държат вече.
Дея знаеше, че времето й изтича. Държеше се достойно, опитваше да не показва страх и болка, но очите й го издаваха за утре, за дъщеря си.
Погледът ѝ сякаш се сбогуваше и молеше да бъде запомнена весела и щастлива. Силуетът й се топеше с всяка изминала нощ; пръстите й сухи клонки на стара крушова дървесина.
Чувствайки края, Дея повика при себе си Сава.
Няма човек, който да обърне волята Божия. Нашата любов се умори да воюва със смъртта, нямам сили вече Прости ми, и на дъщеря ни прости. За болката си родена, и теб и нея обрекох на страдание.
Сава хвана горещите й от треска ръце и ги целуна. Усещаше от разкъсаното й дишане, че минутите й са малко.
С последни сили Дея каза:
Вземи Екатерина за жена. Ти си добър мъж, тя ще бъде чудесна майка за Златка. Много е преживяла и тя, опознала е горчивия хляб с мащеха, с лоши хора. Сръчните й очи всичко виждат и всичко усещат.
Тя е грижовна и работлива, ще заобича и тебе, и детето. Обичай я, както мен си обичал. Простѝ ми, че те натоварвам с думи не само дробовете ми почерняха, а и душата ми от мъка за Златка. Бог всичко решава както отсъдиш, така ще бъде. Не наранявай дъщеря ни иначе клетва ще тегне над теб. Последните й думи тежаха като куршум.
Сава почувства как ръката й се стяга отчаяно в неговата. Просълзи се; лицето на жена му беше бледо и спокойно, усмивката й беше закована за вечността.
Дълго след последния й дъх той целуваше скъпото й чело, шепнеше: ще изпълня волята ти. Ето защо на следващата година Сава отиде да поиска ръката на Екатерина.
Мащехата ѝ го бе подготвила, тя също искаше внучката ѝ да има нова, добра майка. Бе боледувала тежко и вярваше, че животът няма да й стигне, затова подготвяше дома за бъдещето.
Само тя знаеше какви страдания бе минал любимият ѝ зет и щеше да целува ръката му за добротата към дъщеря й.
Годежът мина като на сън. Сава виждаше, че без обичта на майка, дъщеря му вехне, а и той беше изнемощял без стопанка. Започна да следи Екатерина беше скромна, покорна, хубава, дори с нещо приличаше на Дея плитка, походка, усмивка
Понякога му се искаше да я пригърне, да спре времето и да върне образа на Дея. А Екатерина не можеше сама да си обясни защо се съгласи може би й писна да мълчи под ударите на мащеха, да брани пияния си баща от ругатни, да търпи присмеха на сестрите или й дожаля за Златка?
Така или иначе, щом прие, разбра, че я чака ново изпитание да научи да обича и да бъде обичана от Сава.
Скоро след това Сава заведе Екатерина у дома си да я запознае с дъщеря си.
Златка рядко излизаше навън, все стоеше при майка си, във всеки миг й се радваше. Нощем, ако се събудеше, Сава виждаше как Дея се надвесва тихо над детето и й нашепва нещо може би напътствия за след като я няма.
Сава не можеше без сълзи да си спомни онези думи към малката им рожба. Златка беше истинско дете на къщата затворена, вярна само на своето семейство.
Сава доведе Екатерина, без да я обяснява на мащехата която сега се държеше като изгонена от обора крава. Екатерина стоя мълчаливо, впечатлена от домът мебели, изработени от дърворезбари, ръчно тъкани черги, спретнати и светли стаи.
Златка я наблюдаваше отдалече, но после стана дръзка донесе играчките си и изиска Екатерина да играе с нея, търсеше нейния допир, гледаше я с любопитство усмивката започна да огрява личицето й. Екатерина я пригърна и приглади косицата й:
Ела, ще ти сплетем косите, ще станеш като княгиня!
Сава наблюдаваше тяхната заедност; сърцето му се изпълваше с облекчение.
Беше го страх да доведе друга жена в дома, защото Златка често питаше за майка си, оглеждаше улицата през прозореца, посрещаше с очакване всеки гост дали мама няма да се върне? Сава опитваше да обяснява, но детето искаше само едно нежната ласка на майка.
Разбра, че неговата обич не може да замести тази на покойната никога няма да стопли Златка достатъчно с обикновена бащина любов. И го беше страх да не сгреши с Екатерина. Но видя ли как Златка се разплака, че новата й приятелка трябва да си тръгва, и го прегърна знаеше, че е намерил спасение.
Златка хвана Екатерина за ръка, заведе я в стаята, разстла завивката, подреди възглавниците и скочи в леглото от радост, готова да остане завинаги с нея.
Екатерина си спомни как бе дошла нейната мащеха, как после я обвиняваше за всяко късче хляб, как наричаше чуждите деца свои, а нея наказваше за чужди грехове, караше я да носи вехти дрехи от другите, как трябваше да прибира пияните си родители, да скрива тъгата си Помнеше думите на мащехата: Като ненужно животно да си вървиш от двора ми, клетвите, които мълчаливо преглъщаше ден след ден.
С гърло стегнато от болка, тя пригърна здраво Златка легна до нея и не я пусна.
Детето заспа спокойно, с усмивка. Сава не знаеше как да благодари на Екатерина. Седнаха на чай и си говореха с очи и усмивка. Не я пусна да си тръгне просто така!
Жена трябва да е до мъжа си, не да върви там, където никой не я чака.
