Днес пиша в дневника си Случва се нещо невероятно. Но да започна отначало.
Беше студен януарски ден, когато Борис, пухнатият бял котарак, пристигна в приюта. Собствениците му загинаха в катастрофа, малкото им момиче взеха в детски дом, а той остана сам. Не спираше да мяука тъжно, сякаш плачеше. Другите котки понякога го закачаха, но той не отвръщаше просто се свиваше в ъгъла на клетката, сякаш не съществуваше за света.
Анелия, една от доброволките, го наблюдаваше със скръб. Този голям кот с разкошен опашка беше тук от три месеца, но никога не проявяваше интерес към никого. Дори на името си Снежан не отвръщаше.
Ветеринарът каза, че е здрав, сподели колежката ѝ. Но в такова състояние никой няма да го поиска.
Какво те мъчи, малкото? Анелия отвори клетката и го взе на ръце. Липсва ти домът, нали?
Поне яде малко, въздъхна колежката.
Кой го донесе?
Служителка от социалните служби. Собствениците загинаха, момичето отиде в дом, а него ни дадоха. Тъжна история
Момичето е в приют? попита Анелия. Няма ли роднини?
Ако имаше, сигурно нямаше да са разделени, отвърна другата и си тръгна.
Собственичката ти е в детския дом Може би само тя може да ти върне радостта, шепна Анелия, като го пусна обратно. Снежан не реагира.
Тя не можеше да преглътне мъката в очите му. Реши да му намери дома. Градът беше малък някой трябва да го помни.
След няколко дни разпити тя стигна до адреса. Сложи на Снежан повод и тръгна към мястото, където е живял.
Дворът беше пуст. Обикновена панелка. Набра номера в домофона.
Кой е? озвучи се старчески глас.
Добър ден! Аз съм Анелия от приюта. Имам котката Снежан, живял е в апартамент 28. Мога ли да ви говоря?
Разбира се, качвайте се! отвърна жената радостно.
На втория етаж Анелия пусна Снежан. Той веднага оживя, протягаше се към вратата и мяукна тихо. Тогава от съседната врата излезе възрастна жена, увита в шал.
Снежко! извика тя и веднага се наведе да го погали. Котърът, разпознал я, започна да ръмжи и се търкаше по краката ѝ.
Сякаш се прероди прошепна Анелия.
Вие сте Анелия? Аз съм Радка Илиева, каза жената, обгръщайки котката. Влизайте, ще пием чай.
Докато седяха на кухнята, Анелия попита:
Разкажете ми за Снежан. В приюта отказваше да яде, не отвръщаше на никого едва сега го чух да мяука.
Снежко беше част от семейството, започна Радка. Стефан и Деси го намериха като бебе, отгледаха го. А когато се роди Лили, той стана най-добрият ѝ приятел. Спиеше с нея, не я оставяше. Деси даже се шегуваше, че дъщеря ѝ открадна котката. Той я обичаше безкрайно.
Стар
Трагедия… Семейство загина в катастрофа… Детето отиде в приют, а котката плаче в спасителен център и не може да спре…
