Батюшката
Може ли човек да промени съдбата си? Вероятно може, защото съдбата е в нашите ръце, в нашите действия и думи. Но някои, дори да знаят как ще се развие живота им, не се опитват и дори не искат да го обърнат, да го насочат в друга посока.
Стара е тази история. В селото, разположено на живописния бряг на реката, някога имаше малка църква на хълма. Хората ходеха там през уикендите и по църковни празници. Службата се водена от батюшка Тихон. Човек с добра душа, истински вярващ служител на Бога.
Дойдоха времена, когато църквите бяха затворени, не навсякъде, но в това село църквата дори беше съборена. Хората спряха да ходят в църква, но в сърцата си все още вярваха. Особено поколението, което видя всичко това с очите си.
“Батюшка, какво става, какво да правим сега?” — питаха старите селяни, а младите още не разбираха какво ще се случи.
Но Тихон винаги кръстеше този, който го питаше, и тихо казваше:
“Всичко е Божия воля, но трябва да вярваме. Как без вяра ще живеем? Вярвайте в сърцата си, в сърцата…”
Макар и да беше забранено да се моли в църква по това време, Тихон се молеше в къщи. Там никой не можеше да му забрани. Живееше с жена си Уляна и двамата им синове. Приспособи се да кръщава деца в къщи — хората идваха, макар и тайно, дори извършваше погребения, а в големите православни празници провеждаше служби, дори и да дойдеха само трима души.
Всичко това ставаше при затворени врати, тихо, без да привлича внимание. Но в село нищо не може да се скрие — всички знаеха. Знаеха и мълчаха. Само председателят на кооперацията, Димитър, при срещи с Тихон го смъмряше и го предупреждаваше:
“Ще си изиграеш, чичо Тихон, играеш си
