По време на развода научих много за скромната си съпруга Мария Честно казано, виня себе си, че не се ожених по любов. Знаете ли, с Мария ми беше просто удобно – тя винаги работеше усърдно, носеше по-голямата част от парите в дома, беше отлична домакиня, готвеше прекрасно, у дома винаги беше чисто и подредено, прилична жена, никога не ме е карала да ревнувам. На 31 години, къде другаде бих намерил такава съпруга? Най-важното – никога не се оплакваше, не казваше, че нещо не ѝ харесва, аз си живеех живота – срещах се с приятели, ходех за риба, излизах когато и където поискам, а тя винаги ме посрещаше вкъщи с усмивка и топла вечеря. Когато се роди синът ми, тя винаги се грижеше сама за него, никога не ме притесняваше с нищо. Казано накратко, след брака ми с Мария, животът ми стана по-комфортен. Но винаги нещо ми липсваше, не изпитвах усещане за пълно щастие. И тогава, когато срещнах Юлия, разбрах защо се чувствах така. Никога не съм бил влюбен в Мария. Беше ми удобно с нея, но никога не съм изпитвал любов. Не съм имал пеперуди в стомаха, не съм искал да я целувам, прегръщам, да ѝ говоря с часове за чувства. Не съм искал да ѝ правя изненади. Любовта носи прилив на адреналин и допамин. Имах признание към Мария, нищо повече. А когато срещнах Юлия, разбрах, че тя е моята истинска любов. Реших да се разведа. Но Мария веднага ми постави ултиматум да напусна нейния апартамент… и се оказа, че е бременна. Шок – какво още мога да кажа. Но бях сигурен, че скромната Мария никога няма да тръгне против волята ми, някак ще се наредят нещата. Вместо това тя веднага нае най-добрите адвокати и започна да ми заплашва. Реших да изчакам раждането, за да си направя тест за бащинство. И още по-голяма изненада – детето не беше мое. Мария ми е изневерявала. Скромната, тиха, грижовна съпруга се оказа демон. Поделихме апартамента, като се развеждахме. Убеден съм, че не беше моя вина. Докато аз я използвах, тя също ме използваше. Ако беше различно – защо би ми изневерила?

По време на развода научих много за моята скромна съпруга

Честно казано, виня себе си, че не се ожених по любов. Знаеш ли, с Милена ми беше просто много удобно. Тя винаги работеше усърдно, внасяше основната част от парите вкъщи, беше отлична домакиня, готвеше вкусно, домът винаги беше чист и подреден, изглеждаше като достойна жена и никога не ми е давала повод за ревност. На 31 години съм, къде другаде бих могъл да намеря такава съпруга?

Най-важното никога не се оплакваше, не споделяше, че нещо я притеснява, живеех си живота, срещах се с приятели, ходех за риба, правех каквото си поискам, а тя винаги ме чакаше вкъщи с усмивка и топъл обяд.

Когато се роди синът ми, тя винаги сама се грижеше за него, не ми създаваше проблеми с нищо. Казано накратко, след сватбата животът ми стана още по-удобен. Но нещо ми липсваше. Живяхме така 20 години, а вътре в себе си не чувствах пълнота, истинско щастие.

И тогава, когато срещнах Яна, разбрах защо се чувствах така. Никога не съм бил влюбен в Милена. Чувствах се добре и спокойно с нея, но никога не изпитвах любов. Нямаше пеперуди в стомаха ми, не исках да я целувам, да я гушкам или да й говоря с часове за любов. Не ми се правеха изненади за нея. Любовта е прилив на адреналин и допамин.

Уважавах Милена, нищо повече. Когато срещнах Яна, осъзнах, че тя е моята любов. Реших да се разведа. Но Милена веднага ми даде ултиматум да напусна нейния апартамент, а освен това се оказа бременна. Бях в шок какво друго да кажа.

Въпреки това бях уверен, че тихата Милена никога няма да направи нещо против волята ми и нещата ще се оправят някак си. Но тя веднага нае най-добрите адвокати и започна да ме заплашва. Реших да изчакам да роди, за да направя тест за бащинство.

Още по-шокиран бях, когато разбрах, че детето не е мое. Значи Милена ме е изневерявала. Тиха, добра, грижовна съпруга се оказа демон. Разделихме апартамента, докато още продължава разводът.

Смятам, че не съм виновен. Докато аз я използвах, тя е използвала мен. Ако не е така защо и тя ми изневери?

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

fifteen − 9 =

По време на развода научих много за скромната си съпруга Мария Честно казано, виня себе си, че не се ожених по любов. Знаете ли, с Мария ми беше просто удобно – тя винаги работеше усърдно, носеше по-голямата част от парите в дома, беше отлична домакиня, готвеше прекрасно, у дома винаги беше чисто и подредено, прилична жена, никога не ме е карала да ревнувам. На 31 години, къде другаде бих намерил такава съпруга? Най-важното – никога не се оплакваше, не казваше, че нещо не ѝ харесва, аз си живеех живота – срещах се с приятели, ходех за риба, излизах когато и където поискам, а тя винаги ме посрещаше вкъщи с усмивка и топла вечеря. Когато се роди синът ми, тя винаги се грижеше сама за него, никога не ме притесняваше с нищо. Казано накратко, след брака ми с Мария, животът ми стана по-комфортен. Но винаги нещо ми липсваше, не изпитвах усещане за пълно щастие. И тогава, когато срещнах Юлия, разбрах защо се чувствах така. Никога не съм бил влюбен в Мария. Беше ми удобно с нея, но никога не съм изпитвал любов. Не съм имал пеперуди в стомаха, не съм искал да я целувам, прегръщам, да ѝ говоря с часове за чувства. Не съм искал да ѝ правя изненади. Любовта носи прилив на адреналин и допамин. Имах признание към Мария, нищо повече. А когато срещнах Юлия, разбрах, че тя е моята истинска любов. Реших да се разведа. Но Мария веднага ми постави ултиматум да напусна нейния апартамент… и се оказа, че е бременна. Шок – какво още мога да кажа. Но бях сигурен, че скромната Мария никога няма да тръгне против волята ми, някак ще се наредят нещата. Вместо това тя веднага нае най-добрите адвокати и започна да ми заплашва. Реших да изчакам раждането, за да си направя тест за бащинство. И още по-голяма изненада – детето не беше мое. Мария ми е изневерявала. Скромната, тиха, грижовна съпруга се оказа демон. Поделихме апартамента, като се развеждахме. Убеден съм, че не беше моя вина. Докато аз я използвах, тя също ме използваше. Ако беше различно – защо би ми изневерила?
Разбрах какво направих. Исках да се върна при бившата си съпруга, с която прекарах 30 години, но вече беше твърде късно… Сега съм на 52. Нямам нищо – нито жена, нито семейство, нито деца, нито работа – нищо… Казвам се Виктор. Прекарах 30 години с моята съпруга. Винаги съм изкарвал прехраната, а тя се грижеше за дома. Не исках да работи. Радвах се, че е домакиня. Но с времето започна да ме дразни. Живеехме заедно, уважавахме се, но любовта угасна. Мислех, че е нормално. Удобно ми беше така. Но всичко се промени една вечер в кварталното кафене – срещнах Кристина, с 20 години по-млада от мен. Красива, мила и забавна – сякаш мечта стане реалност. Започнахме да излизаме, след два месеца тя стана моя любовница. Осъзнах, че не желая повече да лъжа жена си. Не исках да се прибирам след работа. Разбрах, че обичам Кристина и искам тя да бъде моята жена. След няколко дни признах всичко на съпругата си – без скандали, тя прие всичко спокойно. Мислех, че и тя не ме обича, затова реагира така. Едва сега осъзнавам колко съм я наранил. Разведохме се. Продадохме апартамента, в който живяхме толкова години. Кристина настоя да не оставям апартамента на бившата си. Така и направих. Мария си купи гарсониера, а аз с малкото си спестявания купих двустаен за Кристина. Не помогнах на бившата си, не ѝ дадох и стотинка. Знаех, че няма пари и веднага няма да си намери работа, но тогава не ми пукаше. Синовете ми не искаха да говорят с мен – предадох майка им и не можеха да ми простят. По това време нямах угризения. Кристина забременя, очаквахме дете. Скоро се роди син, но момчето не приличаше нито на мен, нито на нея. Приятелите ми започнаха да се съмняват дали е мой син, но не исках да ги слушам. Животът с Кристина не вървеше. Трябваше да работя много, да чистя и гледам детето. Кристина само искаше пари и все излизаше някъде. Дома беше разхвърлян, нямаше сготвено. Тя се връщаше посред нощ, миришеща на алкохол и често предизвикваше скандали. Накрая загубих работата си. Бях уморен, ядосан, не се справях. Живях така три години, докато брат ми – който никога не хареса Кристина и имаше съмнения за бащинството – ме убеди да направя ДНК тест. Оказа се, че не съм бащата. Веднага се разведохме. През цялото време не бях контактувал нито с жена си, нито със синовете си. След като се разделих и с Кристина, реших да се върна при първата си съпруга. Купих цветя, вино и торта и отидох в стария ѝ апартамент. Но тя вече не живееше там. Новият собственик ми даде нейния нов адрес. Отидох и там – отвори ми друг мъж. Оказа се, че Мария е намерила добра работа и се е омъжила за колега. Беше щастлива. По-късно я видях случайно в кафене. Помолих я да се върне при мен. Погледна ме като глупак и си тръгна. Сега разбирам грешката си – какво съм постигнал, защо напуснах жена си заради една млада жена? На 52 години съм и нямам нищо – нито жена, нито работа, дори синовете ми не искат да ме виждат. Загубих всичко, което значеше най-много за мен. И вината е изцяло моя. За съжаление, тази грешка не може да се поправи…