**Грозната със зестра**
Пашо, виж Васко ли е? Нина, копаеща се в градината, вдигна глава при звука на отварящата се порта.
Да, той е. И с голяма чанта Павел и Нина се гледаха многозначително.
Изглежда с багажа Маринка го изгони ли? Достигна си, Дон Жуан
Павел стърша прах от ръцете тъкмо садки правиха и тръгна да посрещне брат си. Нина остана да наблюдава. Ще дойде Паша, ще ми разкаже Защо да тичам при този егоист, помисли си и вече щеше да продължи работата, когато видя Вадим как й маха с напълнено, виновно усмивка. Махна му и тя, а в главата си си мислеше: Като котка с крадена кайма Значи, наистина загазил и няма къде да отиде падна като сняг на главата при нас
Павел не говореше дълго с брат си, после се върна в градината, а Вадим влезе в къщата.
Беше права, Нино! каза Павел. Марина го изрита с багажа. Но истината няма да чуеш от него винаги Маринка е виновна. А ние знаем всичко. Значи, не издържа
Ами може ли да се прости такова нещо? Толкова време затваряше очи на пиянските му изблици и скандали. Да не говорим, че я удряше Разбира се, че се е отегчила хванала си млад мъж с шест години по-малък, красив. И дете му роди, а от първия си мъж пет години не можеше да забременее. Затова и го търпеше Нина замисли се.
Да, с нейната външност Знаеш ли как я наричаха на работа? Павел се усмихна хитричко. Баба Яга!
Нина вдигна вежди:
Сериозно?
Да. И ти чувай откликваше се на прякора и само се смееше.
Чувство за хумор има, това е вярно. Но и то не помага, когато вкъщи е такова Нина въздъхна.
Павел се запозна с Марина на работа. Тя беше на двадесет и осем, диспечер в таксиметрова компания, а той поправяше радиостанциите. Жената беше омъжена за директора млад и привлекателен мъж. Живееха заедно пет години, но нямаха деца. Павел тогава се учуди как така толкова симпатичен мъж има такава грозна и грубовата жена?
Един ден на работа дойде по-малкият му брат Васко. Беше рожден ден на Марина, тя предложи да го отпразнуват в офиса. Седнаха, пиха, а след час Максим беше извикан и си тръгна. А Марина и Васко който намигваше на всички жени някак бързо се сближиха. Тя се смееше на шегите му, а той цъфтяше от вниманието й и още повече се заиграва.
Павел не забеляза кога между тях проблясна искрата, но стана. Беше ноември, а вече през март Марина обяви, че се развежда с Максим.
Какво да чакам от този брак? Часовникът ми тиктака, а деца няма Аз се прегледах всичко е наред. А Макс отказва да ходи при лекар. Очевидно деца не са в плановете му. Да не говорим, че ми е изневерявал. Всички ме гледат като на глупак. И сочат с пръст: Вижте я, Баба Яга, какво ли е намерил в нея?
Когато Васко съобщи, че ще се жени, родителите му се обрадоха, а брат му се учуди:
За кого, Васко?
За Маринка! усмихна се той.
Ама тя е много по-голяма от теб, и освен това
Грозна, искаш да кажеш? Е, и! Знаеш ли колко е обезпечена? Леля й е директор в проектен институт. Скоро ще ме нареди там на работа. Майка й и брат й са в Израел, имат бизнес. Изпращат й пратки всеки месец от чорапи до червена хайвер! И апартамент има малък, но с евроремонт. И долари й пращат за сметки. Има и двуетажна къща край града с градина Жена със зестра!
Зестрата е добра! Но обичаш ли я? попита Павел.
Разбира се! Има страхотен характер! усмихна се брат му. И готви невероятно!
Всички се погледнаха. Какво можеш да кажеш срещу такива доводи?
Скоро Марина и Васко се ожениха.
Когато разбра, че е бременна, радостта й нямаше граница.
Казах на Максим, че проблемът е у него! А с Васко три месеца сме заедно и ето го бебето!
Момиченцето се роди здраво, за радост на всички. Когато навърши половин година, започнаха да го оставят при баба си през уикендите, а те отиваха на вилата. Градината беше голяма, винаги имаше работа.
Но Марина се оплакваше на Нина, че Васко често я закарва на вилата, а сам се връща в града с извинение работа. Един ден Нина го видя седеше на верандата с кафе в ръка и гледаше празната градина. Не беше пил, но очите му бяха червени, сякаш не беше спал от дни.
Всичко ми е писнало, Нино каза той тихо, без да я гледа. Градината, къщата, парите Аз съм като порода в клетка. Тя ме държи с тая зестра, а аз аз се чувствам като крадец.
Нина не отговори веднага. Само сложи ръка върху неговата.
Остани, ако щеш, но не лъжи себе си прошепна тя. А и не я лъжи повече. Тя го заслужава, колкото и да я смятат за Баба Яга.
Васко кимна бавно. И за първи път от години не се усмихна.
