Мъжът ми изневеряваше с моята сестра, точно в нашата легла. Леглата ще я помнят дълго.
Ключовете от апартамента ги забравих в колата. Върнах се да ги взема и чух смях от спалнята.
Женски смях. Познат. Мъжки часовници. Подаръци за сестра.
Изкачих се по стълбите тихо, замръзнах пред вратата.
Стоян, а тя няма да дойде?
Не, на събрание е до вечерта.
Ами ако се върне?
Няма да се върне. Зная Ели никога не прибира се по-рано.
Ели Това съм аз. Женски аксесоари.
А гласът това е Мира. Моята по-малка сестра.
Сърцето ми чукаше толкова силно, че се страхувах да не ме чуят.
Но те бяха заети. Много заети.
Обърнах се, слезнах долу. Седнах в колата, запалих двигателя.
Изминах един квартал и спрях. Ръцете ми трепереха.
Стоян и Мира. В нашата легла. Подаръци за сестра.
От колко време продължава това?
Върнах се вкъщи след час. Шумно затворих вратата, стъпките ми се чуваха по стълбите.
Ели, вече си тук? учуди се мъжът ми, излизайки от кухнята.
Събранието отмениха.
Мъжки часовници.
А разбирам.
Стоян изглеждаше както винаги. Малко разрошен, но той винаги е такъв след дневна дрямка.
А Мира къде е? попитах, все едно нищо.
Мира? Откъде да знам?
Сутринта звъня, каза, че ще минава.
На мен не ми звъня.
Лъже. Право в очите ми лъже.
Може да мине вечерта.
Може.
Отидох в спалнята. Леглото беше оправено, но някак си набързо. Възглавницата беше обърната.
А във въздуха витаеше познат аромат парфюмът на Мира.
Отворих прозореца, проветрих стаята.
Ели, какво ще ядем вечерта? извика Стоян от кухнята.
Ще поръчаме пица.
Добре.
Поръчахме. Седяхме, ядохме, говорихме за работа, за плановете за уикенда.
Сякаш нищо не беше станало.
А в главата ми се въртеше: от колко врее? Колко пъти? В моето легло?
През нощта лежах, гледах тавана. Стоян спеше до мен, тих
