Разбери, че тази къща ще се наложи да продадеш, каза Стефан Димитров, поглеждайки към земята, без да вдигне очи. И колата също. Тези хора няма да ни оставят на мира. Не само аз ще страдам, но и ти с Марислава.
А полицията да ни помогне? протегна Надежда.
Полицията? изрече той със суха усмивка, вдигайки погледа си. Тези задлъжнялости се натрупват все поголеми, че си можеш само да се вдигнеш. Живейте с дъщеря у майка ми.
Какво ще правиш ти?
Трябва да изчезна оттук. Дълговете няма да ги изплатя, фирмата вече е отнета. Ще се отправя на север. Вахтовиците в момента получават добри заплати. Може би там ще се успокои всичко.
Надежда усещаше, че нещата стигат до ръба, откакто вратата им се отваряше за мрачни мъже с изглед на минало, изпълнено с престъпления, и ги каратше да се срещат с Благо на улицата. След всяко такова интервю мъжът се връщаше разстроен и почти ядосан. Потресен, Стефан започна да вика на Марислава за всяка дребна провина. Дъщеря й беше едва четири години, а не беше обучена като послушна кучка.
Фирмата на Стефан беше неясна: продаваше компютърна техника онлайн, но откъде се появяваха лаптопите и мониторите, Надежда не разбираше. По-скоро бяха контрафакт, защото често партиди се оттегляха от пазара. За да остане над водната линия, Стефан влезе в кредити, а няколко пъти успя да се измъкне. Този път обаче не успя и това беше катастрофално.
Надежда беше израснала в село и без модерна градска квартира можеше спокойно да се върне при родителите си. Но тя не искаше да напуска работата беше заместникдиректор в привилегирано частно училище в София, където се преподаваше английски с акцент върху международни стандарти. Позицията й обещаваше и ръководна длъжност, защото учителката Ксения Андреева вече обяви, че след година се пенсионира. Отказът от тази работа би бил глупост.
Въпреки това, животът в къщата на свекървата нямаше да е рай. От първия ден отношенията им бяха напрегнати. Първоначално Надежда беше нежеланата невеста, защото селото ѝ се вижда от една миля. По-късно, след като завърши института с отличия и започна да преподава в английска специална школа, се превърна в чуждестранна фея, за която се говореше, че не знае как да прави български борш. Стефан обаче обожаваше нейния борш, но тайните в кухнята оставаха скрити от дългите учебни дни, които се протягат до късния вечерен час.
Свекървата, Мария Петрова, не спираше да мърка:
Добрата съпруга не бяга на Севера.
Той не бяга от мен, а от кредиторите си. Дълговете му са огромни.
Къде гледаеш? Съпругата в семейството винаги държи финансите под контрол. При вас това е бизнес, а при нас домашен ред. Ти никога не си приготвила достоен вечерен хранител за дъщеря.
Когато имам време, готвя всичко.
Какво ти липсва? Каква е тази школа, където уроците продължават до късно? Ще проверя. Не искам да се превръщаш в замяна на съпруга ти.
Тогава свекървата се прибра в училището вечер и прегледа всичко. Не е нищо, мисли тя, докато забеляза, че коридорите са изпълнени с котки британски породи, които според методика за развитие на децата, правят детето посъстрадателно. Тези котки се движеха свободно, дори се катереха на масите.
Стефан изпращаше писма с новини за местоживеенето си, но не споделяше детайли. Писмата му привличаха вниманието на мъже с криминално минало, които се появяваха при тях и питаха къде е той. След това Стефан се скри, спря да пише, а Надежда се притесни, че може кредиторите го са намерили. Свекървата обаче остана оптимистична:
Ако те намират, ще спрат да ни обикалят.
Защо тогава затихна?
Той не е сам, има приятели, които ще му помогнат.
Година по-късно, в края на учебната година, Стефан написа, че е намерил нова жена и живее при нея. Той не признаваше измена брака им никога не беше официален. Дъщеря Марислава изчезна от писмото, сякаш не е съществувала. Свекървата бързо откликна:
Вероятно знае, че Марислава не е негово дете.
Как така? Тя е родена при него.
При него, но не от него каквото и да е.
Какво говориш, мамо!
От сега нататък аз не съм майка ти. Може да остана баба на Марислава, но за теб ще бъда само Елиза Марковна или изобщо никой.
Трябваше да се изостави от квартирата на свекървата. Надежда си представяше скъпото наемане и грижите за Марислава. Може би щеше да се издържи, но дали струваше да остане в града, където останаха само дъщеря? Родителите й я зовеха обратно в село, където, казваха, винаги има работа в училищата.
Ксения Андреева задържа заявлението ѝ:
Не се вълнувай, момиче. Ще оставя училището в твоите ръце, а фондовете ни подкрепят.
Къде ще живеем с Марислава?
Ще говоря с инвеститорите, може да получим допълнително финансиране за наем или дори заем. А за вече, преминавайте в моята къща на извъншния двор. Учебната година приключва, май е навън, няма нужда от отопление. Ние отдавна се изкарахме в къщата само уикендите. Когато отидеш в отпуск, можеш да се прибираш при родителите.
Дългият мъж, Димитър Стоянов, предложи да превози вещи със собственото си кола. От имуществото им останаха само дрехи и малко съдове. По пътя Димитър попита:
Къде ще останете през зимата?
Ксения обеща да намери нещо под наем.
Не е нужно, имам свободна едностаенка. Живея при майка си, тя болнича, а тя ме храни, защото не стоя само на пакетирана лапша и замразени хапки.
Ще видим. През лятото ще се преместя при родителите си в село и може би ще остана там за постоянно.
Какво ще стане с училището? Ти ще бъдеш дирекция.
Винаги са имали училища навсякъде.
В къщата на извъншния двор Марислава се разцъфтя. Тя пое да се смее, лицето ѝ се запълни с руж, докато заедно с Ксения и съпруга ѝ се сближиха, като истинско семейство.
Миналото на Неделята се оттегляше в далечината. Едно вечер след прощален обяд, Димитър ги повлече обратно към село. Пристигнаха късно, разтовариха се и Димитър се опита да тръгне, но Мария Петрова го задържа:
Останете, сладка, ще донеса прясно мляко за вечеря.
Надежда последва майката, като каза:
Как можеш да приемеш Димитър за бъдещ съпруг?
Не е така.
Нямаме отношения и не планираме такива.
Не се лъжи, виждам как той те гледа. И Марислава ще е с него.
Надежда наблюдаваше от разстояние как Димитър и Марислава се смеят и шепнат. Защо не би се случило? помисли тя.
Това й даде топлина в сърцето, като в детството й, преди бурята да я завлече.
