Не можех просто да се откъсна от всичко. Същото се случи преди години, когато се ожениха Стойка Петрова и Иван Димитров, въпреки недоволството на майка й, София Георгиевa.
Дъще, такъв мъж ти не е нужен, какво ти дава този Иван. Баба му го отгледа, родители нямаше. Работи в автосервиз едно слово работник
Майко, Иван не е виновен, че родителите му загинаха, докато той беше дете, отговори Стойка с яд. Той обаче бе завършил колеж, ръцете му са умели, всичко се справя.
Какво умели? Само върти болтове, това е работа, изрече майката. Как ще живеете от неговата заплата? Ти си още в четвърти курс, трябва да завършиш. Без нашата помощ с баща ти няма да стигнете.
Стойка често слушаше тези тиради от София Георгиевa, докато зетът беше на работа и не ги чуваше. Майката продължаваше да копае, надявайки се да разклати млада двойка. Тя не обичаше Иван, а той беше сериозен младеж, служил в армията, обичаше Стойка безкрайно, а тя не можеше без него. Преди сватбата той я убедил:
Нека живеем при баба ми, имаме еднодвукомнатна квартира, не като твоите родители, които имат четирикратна Иван знаеше, че майката на Стойка не го понася, но с бащата й веднага се разбра, а в къщи властта бе в ръцете на София Георгиевa твърда и своенравна.
Когато майка на Стойка реши нещо, тя щеше да го осъществи, каквото и да е. Дъщеря поне знаеше това, затова се държеше твърдо, не слушаше майка и разчиташе главно на себе си. Самостоятелността й дразнеше София, но тя усещаше, че характерът ѝ е наследен от майка си в някои черти, но не във всичко.
Стойка знаеше, че Иван я дразни. Въпреки това тя уговори съпруга да остане временно при родителите й.
Ванче, аз уча, ти работиш сам, трудно ще се издържаме само от една заплата, майка ни ще ни подпомага.
Добре, ще видим, се съгласи Иван.
Когато Иван получи заплатата, замина в супермаркета за продукти. Стойка още не бе се върнала от занятията. Тещата го посрещна, видя какво е купил и извика:
Кой те изпрати да купуваш това?
Сам реших, отговори зетът спокойно. Стойка обича този сирене, аз съм сигурен но тя не му даде слово.
Ти кой си? Ти не си от тук, нямаш име в нашата къща. Търпя те само заради дъщеря си, която е намерила такъв нахлу духът й, а Иван остана безмълвен.
София Георгиевa, защо ме обиждате? Говоря с вас учтиво и спокойно
Вижте го, той ще ни учи. Слушай ме внимателно: цялата следваща заплата я давате на мен, постоянно. Аз ще решавам как се разпределят парите, и ще купувам продукти. Разбра ли?
Защо да давам заплатата си на вас? Ние сме семейство.
Нямате семейство, нямате. Дай парите.
Не, София Георгиевa, аз ги спечелих и ще ги дам на жена си.
Тогава излез от моя апартамент, сега. Не искам да те виждам
Иван си тръгна. Три дни минаха без вест от него. Стойка го чакаше, но не се събуждаше да отиде при него, знаеше, че не е тръгнал без причина. А и бременността я тревожеше.
Дори не звъни, мислеше тя, къде е, сигурно при баба Анна.
София Георгиевa накратко обясни защо той замина, представяйки го като обидил я. Не спомена, че е изисквала парите и го е изгонвала.
Майко, ти ми разказа честно, без изкривявания, попита Стойка със съмнение. Не може Иван просто да ме остави.
Дъще, защо съм съмнителна? Как бих могла да те лъжа?
На четвъртия ден Стойка реши да отиде при баба му, защото телефонът му мълчеше.
Отидох при Иван, съобщи тя на майка си.
Къде?
При него, найвероятно при баба, къде още да е.
Ако не се е появил, значи не ти е нужен.
Това не е истина, Иван не би тръгнал така Не знам, майко, какво се е случило между вас, но не ми казваш цялото. Не може той просто така да изчезне.
Разбира се, твоят скъпи Иван е на първо място, а майка ти е второ. Колко пари и усилия изразходвам за вас, а вие сте неблагодарни.
Майко, не съм ти против. Благодаря за материалната подкрепа, но знам, че ти не понасяш Иван. Винаги му се намесваш, като се вмъква в гърлото му.
Стойка хванала чантата и палтото, изтича от къщата. По пътя си си спомняше какво ще каже на съпруга.
Не трябва да се държиш като обиден дете. Каквото и да каже майка, не трябва да реагираш така. Той е възрастен човек, мислеше тя, а аз трябва да държа главата студена. Подумаеш, мама му се намесва. Трудно е между двата огнища, учението ми е тежко, размишляваше, приближавайки се до къщата на Иван.
Убеди се, че Иван е избил от някаква майчина реплика и е избягал. Седеше и чакаше да се появи. Стойка реши първо да изсипе всичко в Иван, а после да го прости.
Когато влезе, я изненада. Баба Анна отвори вратата с тъжен и виновен израз, пропусна я в апартамента и разперва ръце. Иван седеше до кухненския масив, където беше започната бутилка ракия. Тя остана без думи. Иван никога не пиеше, нито пушеше, а сега
Той почти не се изненада от появата й, но не беше пиян, изпипа малко, кима към столчето пред него. Тя се настани и ги погледна в очите. Подготвените й думи изтекоха, сърцето ѝ стесни от жалост.
Какво би могла да каже майка ми, ако Иван изненада с ракия? помисли си, след това тихо прошепна:
Ванче, нека се върнем вкъщи.
Не, вдигна глас Иван.
Защо?
Не искам да живея с твоята майка Нищо не мога без тещините заповеди. Тя контролира всяко мое действие. Досега ми досадаха съветите й как да ям, как да говоря, какво да нося. Скоро ще ми казва как да дишам Иска да получава от мен цялата заплата, а това не е вариант, ние сме семейство.
Аха, ето къде е проблема, прошепна Стойка.
Разбра, че майка ѝ е скрила истината за скръбта.
Какво ще правим сега?
Не знам, отговори Иван откровено, да живеем при баба ми.
Но ни трябват пари, скоро ще се роди син, а детето изисква много
Работя и получавам добра заплата, мога да работя и десет часа, още повече ще ми платят.
Не разбирам, с учението ми и твоята работа няма да осигурим детето. Трябва да купуваме храна, да готвим, как ще съчетая всичко? Не искам да изоставям учението, остава малко. Нека се върнем при родителите ми, докато детето не порасне, преди да отида на работа.
Не, Стойко, не се връщам при теща, заяви категорично Иван.
Може би да се разведем, изрева Стойка, изненада се от собствените си думи.
Ако не си готова да живееш с мен, ако не можеш да се справиш без подкрепата и комфорта на родителите, може би наистина е време за развод, отговори Иван сурово.
Стойка се втурна към коридора, но я спря баба Анна.
Седни, Карино, успокой се Извинявай, но чух разговора ви, защото знаех, че ще свърши така. Ще ти помогна. Не трябва да оставяш учението, имам сили нямам толкова пари като твоите родители, една пенсия, но ще споделя с вас. Не ми трябва много. Ще приготвям и ще гледам правнука, обещавам. Моля, не мислете за развод. Премести се при нас.
Стойка прие предложението. Тя често мислеше за това комфорта и подкрепата на родителите бяха силни, но любимият мъж беше по-важен. Своята семейна къща, съпруга и скоро ще се роди син, бяха за нея ценност.
Иван погледна съпругата си напрегнато, усещайки че тя ще приеме бабиното предложение. Накрая тя се усмихна:
Добре, съгласна съм, къде другаде ще бъда, Ванче? и той я прегърна радостно, целувайки я, а баба също се усмихна и се помоли.
Стойка трябваше да пренесе багажа си, за да отиде при Иван. Той стоеше на балкона и не влезе в къщата, чувал как майка му се изразява.
Ще умреш от глад с този си Иван, ще живееш в бедност, внукът ми не е нужен. Той ще бъде упорит като баща си. Отиди,… продължи майка, изричаща нецензурни думи, които почти извират Стойка.
Стойка излезе с куфар, постави голямата чанта на балкона. Иван вдигна вещите и слезе надолу, докато над тях летяха проклятия.
Господи, това е и моята майка, в ужас изпадна Стойка. Правилно е, че напуснах дома, сега разбирам съпруга си, представям си какво беше казала тогава.
Животът им с Иван се успокои в къщата на баба. Тя пое грижите за дома. Стойка спокойно премина през бременността и роди здраво момче Антоний. Баба Анна и младите родители бяха на седмото небе от радост. София Георгиевa не поддържаше връзка с тях и внукът ѝ не беше нужен. Но дядо Тодор тайно се обаждаше и питаше за Антоний, а Стойка му изпращаше снимки, което му радваше сърцето.
Когато Антоний навърши три години, го записаха в детска градина, въпреки че баба настояваше, че може да гледа правнука. Стойка се прибра на работа.
Баба, Антоний трябва да се среща с други деца, в градината ще се развива по-бързо, а вие ще го вземате оттам, защото е близо, каза тя. После трябва да си почивате, вие ни трябвате, Иван и аз искаме още едно дете, смяха се заедно.
