Грозно невзрачната жена
Офисът бубнеше обичайния си разговор. Влезе мениджърката заедно с някаква незабележима жена.
Запознайте се, момичета, това е Йовка, тя ще работи с вас вместо Косьо. Той, щастливецът, е повишен. Вярвам ще се сработите добре каза Тамара Иванова и изчезна в коридора.
Йовка седна на определеното място на Косьо. Извади си шарена порцеланова чаша и малка рамка със снимка на мъж. Веднага потъна в работа все едно от години работи тук.
Иззвъня звънецът всички станаха като по команда и се понесоха към обедното меню с тристепенното ястие. Остана само Марина, която умираше от любопитство чия снимка е сложила новата на бюрото.
От снимката я гледаше красив мъж с чаровна усмивка и бели, прави зъби.
Чудя се кой е? мислеше си завистливо Марина някой певец? Актьор? През ума ѝ мина нещо за плейбой.
Щракна снимка дискретно с телефона си и се изниза към обяда. Момичетата я наобиколиха и започнаха да разпитват новата.
Аз със Серго се запознах преди три години, беше направо като в българска комедия, няма да повярвате засмя се Йовка.
Разказвай, разказвай! притиснаха я колежките.
Мислено се върна три години назад, когато беше още в голяма фирма. Дали логистиците бяха объркали нещо, или пък тя, изпратили не на когото трябва стока до фирмата на бъдещия ѝ съпруг. И изпратиха точно нея да оправя кашата.
Йовка беше разумна, начетени я и отлична преговаряща. Само външният ѝ вид малко невзрачна, без капка грим, направо сива мишка постоянно въвеждаше хората в заблуда. Щом обаче почнеше разговорите, се превръщаше в боа увиваше ги бавно и мило, докато си постигне целите.
Шефът познаваше номерата ѝ и затова прати само нея. Рецепционистката я посрещна с думите:
312 кабинет Сергей Енчев.
Влезе без да чука, представи се:
Йовка, за доставката… логистиката ни върза терлик, простете.
Започнаха обясненията. Сергей я гледаше с отворени очи, не вярваше на ушите си.
Ама… това е тя, точно като от предишен живот.
Русявата ѝ коса потрепваше, зелените ѝ очи го гледаха честно и спокойно.
Готвеше се Йовка за стандартната си дипломатична атака, но вместо това Сергей каза:
Г-жо Йовка, няма да пишем рекламации надявам се това да е за последно.
Тя стана, благодари културно и излезе. Два дни по-късно кой да ти мисли чакаше я на изхода на офиса. Йовка излезе последна.
Йовче! извика той и помаха Познаваме се от онзи ден!
Добър вечер, Сергей, помня отвърна спокойно, никакви кокетства.
Имам два билета за театър, да ми правиш компания? Мама е болна излъга брутално Сергей.
Може, кога е представлението?
Два часа, време имаш, ако искаш ще те закарам да се преоблечеш.
Хитро момченце! помисли Йовка и кимна.
Чакаше я пред блока. Когато излезе, той я позна едва. Черна прилепнала рокля, която подчертаваше всяка извивка, лек вечерен грим.
Три пъти ѝ се е скрило окото.
Седеше до нея в театъра, крадешком я наблюдаваше. Ясна работа от театър разбира повече от него.
След спектакъла я покани на вечеря. Тя отказа учтиво на другия ден имала трудни преговори.
Сергей я откара до входа и си отиде.
До края на седмицата той я дебнеше отвсякъде, докато не започнаха разходките им.
Два месеца по-късно пак я чака след работа:
Майка ми иска да се запознаете. Против ли си?
И аз исках да я видя.
Посрещна ги бъдещата свекърва, Вера, както се полага с чай, сладко от дренки и домашен тиквеник. Разговорът потръгна.
Йовка ѝ разказа за бабината рецепта за сладко с мини-ябълчици, как баща ѝ загинал на изпитания, а майка ѝ преподавала история в гимназията.
След като я закара у дома, Сергей подметна:
Много ти се изкефи мама!
Така тръгна тяхната връзка почти всеки ден се виждат. И година по-късно сватба!
Тук Йовка млъкна, а колежките онемяха от завист. Само Марина кисело си мислеше:
Какво намира в тая… сива мишка? Нито тяло, нито лице! А аз крaсива, дълги крака, на мен само идиоти ми се лепят, или пък женени…
Звънна звънецът за край на обеда. Момичетата пак по работните места. Марина се приближи до Светла:
Гледай, това ѝ е мъжа! Ти вярваш ли? Аз не! Измисля ги, такъв мъж не би избрал нея!
Вечерта всички излизаха от офиса, когато Йовка се появи отбива кола, излиза същият мъж от снимката.
Йовче, тук съм! вика ѝ и маха.
Как може?! злобно се гложди Марина. Защо не мен? Аз съм по-добра!
Колежките ги изгледаха замислено, всяка потънала в разни размисли.
Честичко като видиш такава двойка си задаваш въпроса какво толкова намира в нея? Явно точно това, което е търсил. Към красавиците мъжете се усмихват но после се женят за други. Защо? Май трябва да питаме тяхПонякога най-обикновените жени притежават най-неочакваните съкровища спокойствие, ум, мекота, но и онази тиха увереност, която не е написана на лицето, а се излъчва като топлина, която можеш да усетиш само отблизо. Марина стоеше в здрачната автобусна спирка и за първи път си помисли може би хубостта не стига. Може би, ако наистина беше щастлива, нямаше да я гложди такава завист.
Йовка премина покрай нея, хвана ръката на Сергей и го погледна така, сякаш цялата търпелива нежност на света бе била скрита за него. Той ѝ отвърна със същата светла усмивка, в която нямаше съмнение или преструвка.
Крачеха надолу по алеята, а вятърът разрошваше косите им, пръскайки вечерната светлина по раменете точно като обещание че истинското щастие наистина съществува, стига да не го търсиш там, където всички гледат.
И в този миг дори Марина го усети онова нещо, което не можеш да видиш, а само да познаеш, щом го срещнеш.
