Хей, приятелко, слушай какво се случи миналата седмица. Калина, нашата обща позната, се прибра у дома след работа и започна да разбърква чай в любимата си чашка.
Слушай, а може би да отпразнуваме рождения ми ден в ресторант? попита тя тихо, като се опитваше да не звучи твърде настоятелно.
Иван, който беше зает пред компютъра, вдигна погледа и вдиша:
В ресторант? Сериозно ли? каза той, като се отдръпна от екрана. Имаме ипотека, кредити, а ти мислиш за ресторант!
Калина се усмихна леко:
Е, веднъж в годината е нормално, нали? опита тя да се защити. Приятелките ми вече ме чакат, а аз им обещах.
Иван се засмя сухо:
Нека приятелките ходят където искат! отговори той. Аз няма да хвърлям парите си на ветровете. Ще отпразнуваме у дома, като нормални хора.
Калина се вдигна безмълвно, излезе от кухнята и се зачуди какво се случва с мъжа й, който отново е толкова скъперник. Само веднъж в годината искаше да се почувства специално, както всички останали.
Следващите дни се превърнаха в истински кошмар. Калина усещаше, че брака им се превръща в бизнес сделка. Иван броеше всяка стотинка, искаше отчет за всяка покупка, дори за храната в хладилника. Когато се ожениха, той беше романтичен и щедър, готов да изненада.
Тайно от него, Калина се обади на приятелките си.
Жени, не мога повече! признала се тя по телефона. Той дори отказва да ни изнесе в ресторант за рождения ми ден!
Не го питай! вмъкна Светла. Ще направим изненада резервираме маса, а вие просто дойдете.
А ако той направи скандал? се съмнява Калина.
Нека се опита! влезе в разговора Катерина. Ще го спрем бързо.
На рождения ден Калина се събуди в странно настроение от една страна се срамеше, че лъже Иван, от друга желаеше празник като в старите времена.
Иван й подаде малка пликчета.
Честит рожден ден, скъпа! каза той, усмихвайки се.
Вътре имаше нов тиган за яйца.
Благодаря измъкна Калина, стараейки се да не покаже разочарованието. А какво става с плановете ни за празник?
Всичко е готово: салата, шопска салата, печено. Ще се съберем в семейството, както е обичайно.
Тогава Калина изненада Иван:
Промянaх мнението си, каза тя внезапно. Искам да се видя с приятелките.
Какво? Иван се спъна. Ти казваше, че ще празнуваме у дома!
Промянaх се, повтори тя твърдо. Днес е рождения ми ден и искам да го прекарам както искам. И това не е за обсъждане.
В ресторанта вече ги очакваха приятелките. Масата беше украсена с вази и цветя, а в кабинета звучеше лека, приятна музика.
Честит рожден ден! викаха те хором, когато Калина влезе.
Жени, благодаря ви почти се разплака тя. Не очаквах да направите толкова.
Вечерта пролетя незабелязано смях, истории, подаръци. За първи път от дълго време Калина се почувства истински щастлива.
У дома я очакваше скандал. Иван се мяташе из апартамента, крещеше, обвинявайки я в разточителност и в това, че не мисли за семейния бюджет.
Знаеш ли колко струваше тази вечеря в ресторанта? викаше той, размахвайки ръце. И колко ни струваше твоят разход?!
А знаеш какво? изведнъж Калина усети, че в нея ври гняв. Стигам да се откажа. Отивам при майка ми.
С ума си излязла? Иван вдиша, а после се успокои. Добре, живей сама, помисли си за поведението си. Аз не променям принципите си.
Следващите дни Калина живееше при майка си. С Иван почти не говореха. Понякога той ѝ изпращаше съобщения с упреки, а тя отговаряше с кратки фрази.
Дочурче, може би е време да поговорим? майка й нежно я докосна по рамо.
Мам, не знам изсъхна Калина, отпускайки се на дивана. Той е просто скъперник! За него парите са по-важни от моята щастие.
Сигурна ли си, че е скъперниче? попита майка й. Може би има причина за такова поведение?
Калина замисли. Може би майка ѝ е права, но защо той не се опитва да намери компромис? Знаеше, че семейството на Иван е живяло в ограничени възможности и от дете е бил научен да спестява стриктно. Но и двамата имат добри доходи, така че спестяването не е необходимо.
Една вечер се чука на вратата. На прага стоеше Иван с огромен букет рози.
Здравей, каза той тихо. Мога ли да вляза?
Защо? Калина скръсти ръцете си.
Много мислех, Иван нервно дръпна букетчето. И разбрах, че сгреших.
Интересно, усмихна се Калина. И какво точно разбра?
Разбрах, че парите са важни, но не са най-важното, направи пауза. Знам, че бях скъперник и дребосъчен. Искам всичко да поправя.
Следващите месеци минаха като миг. Иван наистина се променяше. Не броеше всяка стотинка, не
