Елена цял ден не излизаше от кухнята такава организация, такъв кулинарен маратон не бе правила от времето на комунизма. Изведнъж бам, звънецът на вратата. Родата на Тошко пристига, садят се около масата с физиономии като за протокол.
А къде е мръвката? нацупи се леля Пенка още с влизането.
Там, пълненият петел с най-учтивия си глас отвърна Елена.
Леля Пенка театрално стана от масата:
Това не става за ядене! Айде, събираме се и тръгваме, Фильо, ставай!
Тошко като послушно патенце и той се надигна след леля си:
Ами, айде, живей си сама, щом готвенето не ти се отдава и взе да тъпче личните си вещи в торбата.
*
Ало, Галя, аз съм Елена Да, Елена! Връзката е като от 90-те. Че защо звъня? Ами, Гале, тая година няма да идвам у вас да празнувам. Да, чуваш добре няма да дойда на празниците. Защо ли? А ти как мислиш пак ще сте пет човека в два и половина стаи – ти, Виктор, дъщеря ти с компания и аз да си хрупам салати и после такси по двойна тарифа. Пък и да спя, ако може в чужда къща, нали?… Какво ще правя? Нищо, ще си легна, то и без това празници като по телевизията всичко за семейства стенеше Елена в слушалката, в компанията на пукащите звуци по линията.
Пет години подред, откак я напусна оня тулуп, във все Галина ходеше да празнува да има с кого да размени някоя приказка и да види човек, че не е съвсем в изолация.
*
Какво? Тъкмо се канеше да ми звъниш? Ще пътувате? Къде?… Във Велико Търново при леля на Виктор?! Прекрасно, лек път и хубави празници… Каква е драмата? Кой ще идва? Саша? Коя па е тая Саша с малкия пръст на едната ръка не я познавам… А, племенницата? Добре, да, добре… ама ти знаеш, че на гости като цяло не съм фен, ама хайде, да не излизам без ръкавици, нека дойде… Офф, прекъсна пак! изпусна Елена и метна слушалката.
*
Седна, помисли и реши, че всъщност даже добре ще й дойде компания. Трябва да приготви и нещо що-годе празнично, не може току-така гост и да го посрещне само с филия с лютеница Пусна картофи да се варят, извади магданоз и се захвана да мисли.
Преди, когато беше омъжена за Тошко (царство му небесно, ама да не се връща), трийстият декември все едно беше обявен за обществено събиране на фамилията помежду си говорят все едно са на събор в Габрово. Мирише на агнешко, втасва баница, мърмори котлетите в тигана. Елена само тича ту на балкона с хладеца, ту реже нещо за шопската. До печката я не пускаха откак веднъж направи салата с авокадо (градска простотия според леля Пенка).
Ма, че гнусотия отсече лелята, и всички кимнаха тежко.
Ама на вас всичко ви иде с майонеза, до ушите, та не ти стига даже лъжицата, мърмореше после Елена под нос.
Мъжете юнак на масата, ракията гръм на масата! До 12 на трийст и първи трудно се издържаше този банкетен напън. На дванадесети вече ги няма, прибрали се с махмурлук, а Елена пере, чисти и подрежда като за манифестация. А Тошко се връща тъмен, небръснат, кисел накъде повече? Бил женен на жена, дето не може да готви, ма то всеки на сготвено свиква, ама да не прекаляваме със сланината! И пак спорове и че яката Вера щяла да го разбира по-добре Елена си казваше не умея да готвя като мама му, нищо, но такава ми е съдбата.
*
Една вечер Галя не издържа драмите й:
Хайде, обади се на роднините, кажи им: Аз готвя, а вие идвайте, приготвено ще има!
Мина се цял ден със стъклени погледи, докато приготвяха туршии и салатки. Родата дойде пак възмущение:
Месото къде е? пак питане.
Ето петелът, фарширован! натърти Елена.
А картофеното пюре? не се кротваше лелята.
То тука пак някаква слама е сготвила извика тя най-накрая. Айде, Филче, карай към дома!
Дръннаха се столове, връхлетяха чанти и дрехи, изчезнаха като по курс в БДЖ.
Поне си взе багажа, интересувам се метна и сумката към Тошко.
Живей си сама! Аз луд за теб няма да остана, ти да видим как ще се оправяш самичка! плюна и затвори след себе си.
*
Когато сосът закапа, Елена се окопити извади заледените картофи и упорства по салатата. Звъни се пак: Ей, сигурно е Саша, мисли си и отваря вратата.
На прага мъж на четирийсет, със сърдечна усмивка и багаж.
Аз съм Александър Игоревич Никитинов, племенникът на Виктор. С изненада пристигнах, ама вашите заминали за Велико Търново… Вие сигурно сте Елена?
Тя кимна разсеяно:
Ама Галя ми разправяше за племенница
Явно нещо в превода се изгуби пошегува се Александър.
Е, заповядай, кой как дойде, гостът е свещен, както се казва при нас.
Не се притеснявайте, само до утре съм тук, билетът ми е за първи вечерта, място едва намерих.
Елена заля картофите с отегчение:
Вие за един салат да празнувате ли ще стоите? с яд попита.
Какво, трябва да има кюфтета, таз с оливие? пошегува се Александър.
О, не мога да ви помогна с рибата, не я готвя добре подсмръкна Елена.
За това не му мислете! и Александър излетя от вратата, преди да възрази.
Елена мисли: Я, пък енергичен този човек. И леко се подсмихва чакаше племенница с плитки, а дойде нещо като Одисей.
След час и половина позвънява се пак. Александър се връща с… елхичка в едната ръка и торби, пълни с храна.
Това трябва ли? пита смаяна Елена и вече усеща аромата на бор.
Как ще е Нова година без елха! И мандарини, и пенливо върви, носи в кухнята!
Завихриха се шега, смях, приготвяне на шарана на Александровата рецепта. Елена чисти скариди, реже лук като на състезание по скоростно готвене. До полунощ всичко е подредено чашите искрят, електричество във въздуха, пенливото играе в бокалите.
За Новата година и новия късмет! на чаши и смях.
Говориха до съмване за разочарования, за бракове, за глупости от детството.
Как да ти кажа с Тошко, уж беше златен човек, а после стана кисел чемена ябълка. Или аз бях влюбена до уши и не съм виждала повече?
Е, банална житейска история. Върнах се от рейс тя вече с нов. Прибера се, подписваме и хайде усмихнато каза Александър.
Давай на ти, и само весели истории! предложи той.
Аз пък на дърво се качих за бас, а после цял ден ме сваляше чичо Сергей от третия вход! А вкъщи, естествено, наказана до вечерта…
А аз по времето на директора мазах стола с лепило голям пердах имаше после засмя се Александър.
Така, сред истории, забава и празничен уют стигнаха утрото. Елена се прозява:
Спи ми се, ама посуда първо!
Аз ще оправя, ти мини да поспиш отсече Александър и я изпрати към стаята.
*
Събуди я едва сутринта.
Ставай, Елена, трябва да тръгвам лекичко я сръчка той.
Я, вече ли стана време? Защо не ме събуди по-рано? сепна се тя.
Спеше като агънце, не посмях да те будя усмихна се той, приглади й косата и добави Трябва да хвана влака…
Докато го изпращаше до вратата, Елена поемаше въздух: Благодаря ти, че ми спаси празника. Пристигай пак някой път…
Той остана за миг на прага и внезапно:
Мога ли пак да дойда, когато се освободи?
И още как! засмяна отвърна Елена.
Той я целуна както си му е редът, не остави дума да каже и прошепна:
Довиждане тогава!
Елена остана още дълго до затворената врата и пипаше устните си. Над нея изгряваше нов живот ей така, понякога цял живот живееш с някой, дето не го познаваш, а друг срещаш за ден и ти става близък като сродна душа.
Ей, както и да го въртиш чудеса на Нова година има (дори в София)! Съвпадение или съдба, но може и нова любов да дойде така между салатата и шарана.
