Това ме дразни, Бояна, а ако имаш неизлекувна болест, може самотата да помогне в този случай?
Бояна отдавна си постави мрачен диагноз ревност. Тя твърдеше, че това е непоклатима болест и всеки път, когато съпругът ѝ, Мартин Стоянов, я молеше да не прави сценки за дреболии, тя го напомняше за това. Баба на Мартин, Пенка, често се оплакваше пред внука, че жена му ревнува до последния клон на дървото. Мартин никога не разбираше къде е този клон, но сигурно беше ясно, че ревността му е над границата.
Какво направи в магазина? запита Мартин строго, след като извадиха покупките от касата в МОЛ Техника в София. Бояна се ядоса, щом видя как Мартин погледна в касиерката, и веднага започна скандал.
Разплашен от срам, Мартин я остави сама със събраните стоки, но тя отказа от избраната почти половина от тях и се втурна след него.
Какво гледаше? Дали я разпъваше в мислите си? На кого да гледаш? Нито кожа, нито крила.
Не знам дори как изглежда тази жена, за която говориш, а се сетих, че трябва да издадем пълномощно на Станислав, който отивам в командировка. А аз се разхождам с теб из магазините, губя време.
Ясно, сега ще намериш хиляда оправдания, само за да не признаеш вината си. Защо не отидохте директно в офиса, ако е толкова важно?
Защото Станислав идва сам, трябвало ми беше да го спра от място.
Мъжествена солидарност, дори да се налага да се прекъсваш, за да се оправдаш.
Бояна, спри да ме ревнуваш без основание, иначе няма да стигнем никъде!
А не ми дай повод, тогава няма да ревнювам.
Мартин кима, но не й даваше повод Бояна просто виждаше това, което не съществуваше. Тя имаше талант за това. Мартин вече беше уморен да обяснява. Още от пет години брака им, в който Бояна редовно издаваше истерики, любовта им изчезваше. Понякога се пита дали е избрал правилния човек; след години животът му изглеждаше безцветен.
Мартин управляваше малка фирма за медийни ресурси, а Бояна работеше в общината на София. Тя се бе изкачи до длъжност, за която бори се години, и не искаше да я загуби. Всеки път, когато Мартин пръскаше темата за деца, тя му напомняше, че кариерата е приоритет. Щом се усети удобно в новото кресло, тогава ще помислим, но само ако едновременно наемеш някой да пази детето.
Той уважаваше мнението й, но не можеше да я принуди. Предлагаше й да напусне работа, но тя се стремеше към верижните стъпала не за парите, а за статута.
Привлякоше се помощникът им, Станислав Петров, и двамата обсъдиха работни въпроси. Когато Мартин го изпрати да тръгне, Станислав попита:
Какво, Бояна отново не е в настроение? Нещо се е случило?
Както винаги, отрече Мартин, ревността не дава покой.
Ревнува, значи обича, се засмя Станислав, а аз се чудя дали моята жена Наталия ме обича. Не съм веднъж проверявал, дори си играех с нейната приятелка, а тя не се грижи.
Завиждам, подмина Мартин, приятен път.
Вечерта Мартин се задръпваше пред компютъра, кореспондирайки с клиент в друга часова зона. Когато най-накрая се освободи и влезе в спалнята, забравил за деня, легна да я прегърне, но тя го отблъсна, сякаш точно го очакваше.
Отиди и прегърни касиерката! вика Бояна и Мартин вече не издържа.
Скачайки от леглото, хвана одеялото и под скок се втурна към вратата, след което се обръна и вика:
Ще пренощувам в кабинета, а ако не се успокоиш, утре няма да се връщам у дома! Достава ми се!
На сутринта Бояна го събуди с нежна целувка и му донесе кафе.
Мартин, извини за вчерашното. Трябва да разбереш, ревността е болест, която не се лекува. А мъжа, който обичаш, няма как да не предизвика ревност.
Не ми харесва това, Бояна, но ако имаш неизцелима болест, може самотата да помогне?
Той говореше толкова сериозно, че Бояна се замисли за миг. Ако той наистина си тръгне, дори най-дълготрайната търпеливост има край. От този ден в дома им се задържи тишина, Бояна стана толкова съвсем покорна, каквато Мартин никога не я е виждал. Макар да имаше много работа и често закъсняваше в офиса, той известяваше съпругата и се връщаше с букет от нейни любимци рози. Тя го посрещаше с вкусна вечеря, въпреки че понякога му се струваше, че в къщи не може да се организира работа без задържане, но все едно това беше част от семейния бизнес.
Мартин се чувстваше щастлив, но щастието, както зебрата, е по-скоро ивица едно мигновение и вече го няма.
Един слънчев следобед Бояна се обади, докато той беше в офисната си стая.
Мартин, зает ли си?
Не, какво е?
Много ми е спешно. Трябва да се кача в детски санаториум извън града, а колата е на сервиз. Ще ми помогнеш?
Без проблем, отвърна той, радвайки се, че ще избяга от градския шум, като се спусне към Варна.
Пристигайки до санаториума, Мартин се възхити от величествените кедри, дърворезбите на приказни герои и радостните деца. Птичките песниче, въздухът беше свеж като пролетен бриз.
Разходи се, аз ще се върна скоро, каза Бояна и се отправи към сградата, когато малко момиче, на около четири години, избухна:
Татко, къде беше? прегръща Мартин за коленете. Той се замръзна, гледайки я, докато Бояна, оцветена от смущение, се наведе да отдели двойката.
Дъще, това не е нашият татко! извика жена, опитвайки се да обясни момичето, че се е объркала.
Бояна се намеси:
И какво сега ще кажеш, скъпи? Още веднъж ще ми запомниш, че съм виновна?
Момичето, уплашено, се спусна на майка си, треперейки като котенце под дъжд.
Защо лелята вика на татко? попита Даша, а майка й се наведе и шепна нещо.
Бояна, спри да викаш, иначе ще изплашиш детето! каза Мартин строго.
О, вижте го! викаше Бояна, вдигна ръка и се оплакваше, че му се запушва гърлото.
Други майки отбягнаха децата от окото на скандала. Дочката на Даша, обаче, не искаше да се откаже.
Нека тате е с нас!
Тате! викаше Бояна, а защо не отидеш с тях? Дай, пей! Ще подам развод и ще разделя имуществото, за да не получиш нищо! Ти ме предаде!
Извинете, се намеси жена, това не е бащата на моята дъщеря, Даша се обърка. Не се карайте, моля!
Затваряй устата, не ти се дават думи, отговори Бояна. Той е мой съпруг по закон. Ще стане твой, ако желаеш.
Жената вдигна дъщерята, се извини пред Мартин и тръгна. Даша скръбно плачеше: Тате!
Бояна, успокой се! захвърли Мартин, хванал я за рамо. Дъщерята се обърка, а ти правиш цялото това!
Да, аз съм тази, която остава най-крайна, ячка тя. Не виждаш ли, че си моето копие! Защо не отидохте с тях? Моите връзки са важни!
Бояна, прекрачваш всички граници. Не се оправдавам за неща, в които не съм виновен!
А какво, без твоето съгласие се е случило? Поне ти исках дете и сега го имаш! Бягай, настигни ме, успокояй дъщерята!
Мартин се опитваше да говори тихо, но Бояна не се спираше да изрича всичко, което мислеше за него колкото по-остро, толкова по-силно.
Лилия Ивановна! прозвучи глас зад гърба му и той се спъна. Нещо се случва?
Директорът на санаториума се приближи.
Не, всичко е наред, отвърна Бояна, вдигна глава и, със сухо лице, каза: Може и да не се връщаш у дома, аз ще се справя сама.
Мартин почеше главата и се качи в колата. Бояна мина покрай него, без да го погледне, и се качи в такси.
Е, ето така! изкрещи Мартин, когато видя жена, която бързаше към колата му, майка на малката Даша. Той я посрещна, а тя беше нервна.
Извинете, започна отново, поставих Даша да спи, но тя се разтърси, защото се уплах. Исках да ви обясня, защото изглеждате като моя покойник. Той умря… отдалеч си мисля, че сте той, но е илюзия. Даша е малка, не разбира тези неща, но всяка вечер иска Фея да й донесе татко, който е изгубен. Моля, кажете на съпругата ми, че не искахме да разрушим настроението й.
Съжалявам, но вече нямам съпруга, въздъхна Мартин и я пожелa късмет.
Той се връщаше към офиса, където реши да не споделя имуществото с Бояна, а да си купи ново, защото клиентите в фирмата му са достатъчно.
Следващият ден нае апартамент за кратък срок и се прибра у дома, където Бояна, на чудо, пиеше коняк.
Ще пиеш? попита тя, протягащ му бутилка.
Благодаря, но не пия, ако си забравила, отговори той.
Не съм забравила, отвърна тя, и не забравя, че ми е дал рога толкова години. Сега дъщерята ти расте, поздравления!
Мартин мълчеше, не искаше да продължава разговор. Любовта вече изпарила, чувствата изчезнали. Той тихо събра вещите си и, докато си тръгваше, Бояна му вика:
Не надявай се, че ще получиш нещо след развода. Аз без теб останах без работа, помолиха ме да подпиша собствено заради дъщерята ти!
Тя се засмя на глас, а Мартин от прага изрече:
За себе си, Бояна, за себе си загуби всичко!
Той реши да обърне нова страница и никога повече да не мисли за миналото, където щастието му беше мимолетно. Подаде документи за развод, а след като ги получи, започна да търси нов дом. Нямаше време да се занимава сам, затова се обърна към агенция за имоти и изненада, там го посрещна същата жена от санаториума. Тя го позна веднага и, леко уплашена, попита:
Нещо се случи? Поради инцидента с Даша?
Не, откъде? отвърна той. Ами, там беше малко шум, но нищо сериозно.
Жената се усмихна и започна да задава стандартните въпроси, направи си бележки и обеща да се обади след няколко дни.
Тя се справи професионално. През уикенда й се обади и предложи няколко варианта за къщи. След вечерта Мартин вече знаеше кой имот ще купи.
Благодаря ви, Надежда, каза той, малко срамежлив, отделихте много време за мен. Бих ви поканил на вечеря, ако нямате други планове. Как е вашата дъщеря?
С майка ми, отговори Надежда, и вечеря няма да откаже.
След вечерята Мартин отведе Надежда у дома си, а след това се срещаха още няколко пъти, докато уредиха сделката.
Надежда, благодарение на вас съм собственик на красив къща на доста скромна цена. Сега сте задължена да дойдете на новоселието ми, извинете за наглостта, но без вас празникът няма да е същият.
Разбира се, ще дойда.
Тя го посещаваше и след настъпа. Шест месеца след това Мартин най-накрая направи предложение на Надежда. Тя не отказа. А как щИ така, след като се устрои в новата къща, с Надежда до себе си и котарака, който вече носи името Ревност за шега, Мартин откри, че истинското щастие е да живее без драматични скандали.
