На третия ден пръстите започнаха да мърдат. Движението започна от самите върхове онези, които приличаха на шапка на червена мухоморка, само без петънца. След тях замая се и сивата част, а към обед вече цялата дължина беше в действие. Фаланги вътре нямаше и издънките се възползваха. Една по една започнаха да се люлеят в саксията, опитвайки се да се захванат за ръбовете й. Мария се усмихна забавно, че си купи саксия във формата на човешка глава. Явно и тя си мърда мозъците.
Пръстите спряха да изследват пространството и замръзнаха до прозореца прилетя една муха. Мърдейки с крилца, насекомото кацна на цветната перде и започна да лазе надолу. Опробвайки тъканта с хоботка си, отново хвръкна и премина на стъклото. Пръстите млъкнаха, страхувайки се дори да трепнат. Мухата допълзи до червения връх на един от тях. Опита го и продължи надолу.
Пръстът реагира мигновено. Червеният връх се спусна рязко и притисна мухата. Хрускът прекъсна жуженето, а седемте пръста се сплесоха в юмрук и се пригънаха към земята в саксията. Гъбата вече приличаше на сив мозък с червени вени.
Храна за ум, прошепна си Мария и извади от пещта малък казан. Месният бульон вече започваше да изкисва.
***
Мария наля чиния с бульон, разбърка с лъжица, прегледа добра консистенция, и миризмата не е зле. Набра от варевото и поли топлия отвар върху саксията. Пръстите трепнаха нервно, жадно попивайки месната вода в жилките си. Мария се отдръпна от прозореца и продължи да наблюдава. Пръстите трепнаха още веднъж и започнаха да пукват, като се разцепиха от върховете. Сивите издънки се отвориха като червени венци с малки бучки по вътрешната си страна. Узрялата напълно гъба лежеше като ален цвят върху глинената глава.
Мария се усмихна сама на себе си и взе саксията в ръце. Един от пръстите се опита да я докосне. Тя просвири и той замръзна.
Ех, така, прошепна тя и се приближи до отворената изба.
В тъмната дупка нещо се мърдаше тя хвърли саксията вътре. Последва приглушено писукане, а после мокро плясване.
Мария се върна при пещта и вдигна казана. Дебелата вълнена кърпа малко се плъзгаше в ръцете й, а жегата от чугунете се усещаше под пръстите. Гъстото мътно варево се изсипа в червата на избата което отвърна с благодарно мляскане.
Момичето остави казана настрана и освети избата с фенер. Гъбите по стените мърдаха сивите си пръсти. Една по една те се разцъфваха като червени цветя-венци-пипала, напоила се с месен бульон, приготвен по бабината рецепта.
Сложи фенера на масата, Мария започна да мести леглото на мястото му, желязните крака скърцаха по дъските. Провери механизма, оправи покривката и завеси дупката под леглото.
На масата се появи белоснежна покривка, а в чиниите топли ястия от пещта. Подът беше измит до блясък, а в лампичките беше налято свежо масло. Сменила носената рокля с нов сарафан, Мария си нащипа будите и погледна през прозореца.
От камъка на кръстопътя се приближаваше конник в лъскава броня. Не е ли прекрасно може би днес ще се омъжи! А ако женихът не стане винаги може да го пусне в избата за гъби.
Женихът спря пред прага а наследствената вещица Мария му се усмихна широко…
