Нямат ли роднини? Защо ги доведе? Жалко… Жалко, знаеш за кого… Трудно се вместваме тук! Утре звънни в службата за подпомагане, казах ти! Нека се разберат!
Иван Петров се вгледа в съпругата си със яд. Тя токущо се върна от погребението на своята приятелка не една, а две. До нея стояха малки сенкидеца. Трегодишната Радка и тринадесетгодишният Кирил се клатеха у прага, не знаейки как да реагират на гостоприемния непознат.
Татяна Георгиева нежно насъска децата към кухненския кът и без вдигане на глас каза:
Кирилчо, отиди, налей на Радка сок и си вземи един за себе си. Хладилникът ги пази.
Когато децата се скриха зад вратата, тя се обърна към мъжа със сърце, изпълнено с тревога:
Не ти ли е срам? Светла беше моя найдобра приятелка. Как мислиш, че ще оставя нейните деца в беда? Представи си какво им е сега! Ти си тридесет и осем, а все още звъниш на майка си за всяко мъничко! Какво усещат те?
Добре, добре, разбирам, но не ли ще ги оставим в къщата ни? попита Иван, вече поспокоен.
Оставям! Оставям да ги приемем под наша грижа. Нямат никой, разбра ли? Таткото липсва, бащата е като мъгла не се появи дори на последния прощален ритуал. Светла рано остана без родители. Има една леля, но тя отказва да ги вземе вече не е млада. А ние, в същото време, нямаме свои деца.
Татяна, аз съм твоят съпруг, ако не си забравила. Не искаш ли да чуеш моето мнение?
Ваньо, какво с теб? Ти си добър човек, познавам те. Иначе нямаше да доведа децата без да попитам. Страхуваш се от разходите? Ще се справим! Децата вече не са малчугани. Кирил ще продължи в училище, а Радка ще влезе в детска градина. Животът ни почти няма да се промени!
Да, но майка ми! Татяна! Тя ще се разплаче, ако разбере! Винаги ме клати, че нямам внуци!
Мисля, че майка ти не трябва да се намесва в нашето семейство. Ваньо, ние и така искахме да осиновим дете. Защо да вземем чуждо? Кирил и Радка ни познават, ние ги познаваме. Ще е полесно за всички.
Може би си права, Таня. Но искахме едно бебе! Само едно! Добре, Радка тя е още малка. А Кирил? Той е тийнейджър! С него няма проблеми!
И аз, и ти, и всички другаде, бяхме тийнейджъри. Проблемите се решиха. Станахме възрастни, адекватни хора.
Добре, ще се оправяме в движение. Пускайте ги да живеят…
Татяна гласно целуна Ивана по бузата и се усмихна. Не се съмняваше в него. Той винаги беше такъв клюмчеше, набързваше, но после приемаше ситуацията и подкрепяше съпругата си във всичко.
Татяна се отправи към кухненския остров, за да приготви вечеря. В ума й се въртяха плановете за утре посещение в службата за подпомагане, справки от работа и банки, купуване на документи
Така започна безкрайна верига от проблеми и грижи. На екрана на сънищата се появиха осиротели деца, които веднага получават дом, но в реалността се изискваха куп волни документи и потвърждения.
Кирил и Радка дори помислиха временно да ги поставят в детски дом, но Татяна и Иван събраха всички сили и защити правото им да останат заедно. С тях не имаше трудности момичето, благодарение на възрастта си, лесно се откъсваше от тъгата, намираше утеха в нови играчки и сладкиши.
Младежът беше потежко. Иван виждаше как почти плаче, задържайки се. Един ден го извади встрани, хванал го за рамо и, като гледаше в очите му, прошепна:
Кирил, знам, че боли. На почти четиридесет съм, но не мога да си представя какво ще стане, ако майка ми изчезне. За Радка трябва да се държиш силен. Ако искаш да плачеш или викнеш, кажи ми. Ще избягаме заедно, никой да не ни вижда. Болката не трябва да се държи в себе си, но и Радка не трябва да я вижда ще се уплаши. Моля те, говори с мене.
Кирил започна да уважава Иван. Татяна ги виждаше как излизат заедно, а после се връщат като найдобри приятели.
Семейството премина през поредица проверки от различни институции. За да докажат, че могат да осигурят децата, двойката дори взе кредит в левове, ремонтира стая, купи детски мебели, играчки и нови дрехи.
Трябваше да се намерят средства, за да запишат Радка в детска градина близо до къщата. Когато Кирил призна, че му липсват приятелите от спортната секция, съпрузите платиха и за това.
Накрая всички изпитания бяха преминати. Децата официално попаднаха под опека. Иван започна втора работа, за да изплати дълговете.
