Поставих му ултиматум или се местим от мама, или се разделяме
Събудих се едва в половина на седем, защото Сашо се мотаеше с телефон. Светлината от дисплея му удряше директно в очите. От другата страна на стената се чувало как свекрата гърмеше с тенджерите в кухнята. Тя се събуждаше в шест сутринта и будеше целия дом с този си шум.
Сашо, защо не спиш? попитах аз.
Каквото и да е, гледам видеа отвърна той, без дори да вдигне погледа от екрана.
Оттеглих одеялото и седнах. Стаята беше крошка едва 12 метра квадратни. Вероятно детската ми беше по-голяма. Нашите вещи се бяха натрупали в два куфара под леглото, защото шкафът бе зает с майка мина старо боклуци.
Това е временно, дето, временно казваше тя. Ще ги разбирам и ще ви върна шкафа.
Временно се превърна в осем месеца съвместен живот.
Сашо, трябва да поговорим започнах аз.
Настя, после след закуска, а? каза той. Мама сигурно вече пече баници.
Баници! виках и веднага се уплаших, че свекрата ще чува. Сашо, ми е безразлично за баниците! Искам да живеем сами! Отделно!
Още едно начало, въздъхна той. Настя, ние се споихме да спестим пари.
Кога се споихме? скочих от леглото и хванах халата. Ти каза няколко месеца. Изминаха осем! А ти дори не търсиш квартира. Доволяваш се, че мама те хранеше, перея и почиства. Стигаш от работа и се вкидаш на дивана като ученик след часове!
Какво се ядосваш? влезе Сашо, разтегна се. Всичко е наред. Живеем, спестяваме.
Какви спестявания?! разсмях се. Пълен ти доход е три хиляди лева и не искаш да смениш работата! Твърдиш, че у чичо Влади е удобно, че е добър екип! С тази сума няма да натрупаме нищо дори след пет години!
Сашо се нахмурил никога не му беше приятно, когато говорих за заплатата му.
Но работата е стабилна, не скачам от фирма на фирма като ти, на всеки шест месеца.
Беше обидно, но мълчах. Да, аз сменях работа, търсих къде платят повече и къде има кариерно израстване. В момента бях администратор в медицински център с шест хиляди лева, а ми обещаха повишение до старши администратор осем хиляди.
Знаеш какво? прошепнах тихо. Уморих се да питам майка ти дали мога да закача поличка за козметика в банята. Уморих се да чувам, че готвя картофа грешно и не гладкиш ризите ти правилно. Уморих се да се правя, че обичам да гледам със свекра сериали в кухнята, защото в нашата стая няма телевизор!
Настя, пренасяш, възрази той. Майка не е такава!
Твоята майка, прекъснах аз, ме счита за временна девойка, която ще запълни твоето време, докато не се появи подобра. Тя всеки ден прави малки пакости. Понякога подлага захарта в чая вместо сол небрежно. Понякога пере бельо с твоите черни чорапи и всичко става сиво.
Мълчех, търпях, мислех, че ще се привикне. Но аз съм на тридесет, Сашо! Искам свой дом! Искам деца! Не искам вечно да съм чужда девойка в стая при непозната жена!
Сашо свали глава. Видях, че му е тежко, че се къса между мен и майка.
Знаеш ли, нашия общ познат Игор отдава едностаен две хиляди лева в месеца чисто, почти без мебели. Отидох да разгледам. Ще ни стигне за наем и храна. Пестя по две хиляди всеки месец за първа вноска по ипотека. Още две години и ще вземем малка, но собствена къща в ново строителство.
Какво, вече реши без мен?! избухна той. Отиваше къде, гледаше! Това е семейно решение, което се взема заедно!
Семеен? усмихнах се горко. Сашо, мило, ние двамата не решаваме нищо. Всички решения се взимат в кухнята на майка ти, а ти само кимаш. Дори отпуска на три дни отидохме където тя каза в село, където има сестра й, а аз мечтах да отида до Созопол!
От стената се чуха думите на свекрата:
Деца, закуска! Баници се изпускат!
Премествам се след утре! С теб или без теб. Ако без развод. Решавай! вдигнах ултиматума и излязох от стаята.
Целият ден се плувах в мъгла. На работа колеги ме питаха дали не съм болна вероятно лицето ми говореше. Вечерта пристигнах късно, умишлено закъснях. Влязох в Търговски център и безцелно се разходих между етажите.
Мъжът не беше у дома. Свекрата седеше в кухнята и пиеше чай с конфитюр.
Настя, казваш ли, че Сашо иска да се премести? усмихнала се гласовито, каза тя. Това шега ли е?
Говореше мило, но очите й бяха студени и зли.
Не, Галина Петровна, не е шега отговорих.
Пари на вятъра! фыркна тя. Живейте тук, спестявайте! Ние с баща му двадесет години живяхе при майка ми и ни стигна!
Не искам да спестявам двадесет години каза аз. Искам да живея сега.
Младежко, каза тя. Избалена си. Мислиш ли Сашо ще те последва? Той е послушен син, майка му няма да го остави.
Ще видим изрекох и отидох в стаята.
Сашо се прибра близо до полунощ. Притворих се, че спя, но той седна на ръба на леглото и шепна:
Настя, отидох да видя апартамента, за който говореше.
И? попитах.
Изглежда нормален, светъл, прозорци към двора. Тихо ще е. Наех го. Утре подписваме договора. Майка вика цяла половин час. Баща, както винаги, мълчи. Но реших, че си права. Трябва да започнем да живеем сами.
Не можех да повярвам на ушите си.
Наистина ли?
Наистина той хване ръката ми. Съжалявам, че се мъчеха толкова дълго. Страшно беше, дали ще издържим. А майка ми жалеше, че е сама, бащата често е в командировка. Мислех, че я изоставям.
Сашо, не заминаваме за чужбина, а в друг район каза аз. Ще я виждаме всяка седмица.
Казах й същото усмихна се той. Тя отговори, че повече не иска да ме вижда.
Ще мине казах му и го прегърнах. Ще свикне. Ще видиш.
Още искам се колеба. Искам подобра работа. Ще търся, обещавам.
Целувах го.
Заедно ще успеем.
Преселихме се в събота, докато свекрата беше на село. Баща на Сашо помогна да пренесе куфарите и ги вдигна до четвъртия етаж. При прощаване каза:
Правилно правите, деца. На млада двойка е нужно да живее сама.
