Райна с майка си седяха на старото легло в къщата в Хисаря. Двете бяха добре облечени навън беше студена зима, а в камината едва че се запалваше огънят.
Нищо, мамо, всичко ще се оправи. Ще се справим, казвах й, докато й подавах чай и малко болкоуспокояващи.
Райна се опитваше да успокои майка си, но тази жена не беше истинска майка за нея беше самотна свекърва, почти бивша.
Така живееха тримата майка, син и съпругата му, Райна.
Райна се ожени късно, на тридесет и две години. Тя беше втората съпруга на Дени. Дени вече бе разведен, когато те се запознаха, и тя не разпокъсваше семейството му.
Свекървата, Мария Аркадиевна, веднага я хареса. И същото се случи и с дъщерята родна, добра, готова да прегърне, да поговори и да разбере. Райна, изоставена от родителите си, намери в Мария истинска майка.
Съвместни планове, бе казал Дени за тях.
Пет години брак минаха като миг. После Дени се промени стана груб и взривен. Крещеше на Райна и на майка й. Причината беше любовница. Често се късняваше и се прибираше късно, под мухата.
Един ден обяви, че иска развод. Дадоха му два дни за събиране. Преди Райна да успее да опакова багажа си, любовничката му пристигна с куфар.
Може би искаше да види предходната съпруга и да я уби с клюки, но не успя. Това беше дълга блондинка с огромни устни и огромни мигли, с които почти не можеше да мигне.
Райна не удържа смеха.
Премени ме за това опиянено копиело? Нека ти е късмет с нея, а аз не съжалявам нито миг.
Тя поне е весела. А вие с майка две баби, две кози, изсказа любовничката.
Стой, а защо обиждаш майка?
Зая, а майка ще остане с нас? прошепна непонятно, мигвайки странните мигли. Нека я вземе. Защо ни е нужна тя?
Мамо, и ти вече си стара, казаха си. Къде ще отида? Дадох ти всички пари от продажбата на апартамента, за да построиш този къща, схапа майка сърцето си.
Не ми трябват концерти. Живей в стаята си и не излизай. Стаята вече ще бъде дом на Албина.
Котето, оставете и двете да си отидат.
Тя е моята майка!
Твоята майка? Ти искаш да имаш такава свекърва? Ооо котичо
Райна се умори от техните обиди.
Мамо, ще тръгнеш ли с мен в село?
По-добре в село, отколкото с този син и тази
Седни, ще си събера вещите ти бързо.
Не забравяй лекарствата и куфарчето ми. И портфейла.
Райна взима още един куфар и в бързината изнася всичко куфар, портфейл, лекарства, документи, бельо, дрехи.
Вземайте каквото искате. Не ни трябва чуждо, проговори Албина. Вярно, мило?
Дени мълчеше, без да може да направи нищо. Знаеше, че майка му няма да му прости това, а може и да прости тя си беше майка.
След половин час Райна стоеше до колата. Мария Аркадиевна вече седеше на задното седене и тихо избираше сълзите си, без да погледне към сина, само тежко въздъхна.
Трудно е да приемеш, че всичко, което му даде, вече не е нужно.
Как ще живеем сега, момиче?
Ще е наред. Имам спестявания. Докато не намеря работа, ще стигне. Ти имаш пенсия. Хляб с масло ще ни стигне.
Те се отправиха към селото, където Райна прекара детството си. Останалият ден беше светъл. В къщата беше студено, но Райна бързо запали камината, донесе вода и постави чайник.
Как ти всичко се получава? Като че ли винаги си живяла тук.
Дядо ме научи да се справям. Добре е, че имаме достатъчно продукти. Няма нужда от пазара. Не обичам селските глупости.
С времето къщата се затопли.
Утре ще изчистя всичко.
Натисна се на вратата.
Съседката дошла? Дълго ни липсваше. Моята кола стои пред къщата, а ти дойдох през зимата? Има ли проблем?
Всичко е наред, дядо Михаил. По-късно ще ти разкажа. Седни, изпий чай с нас.
Исках да те поканя. Не си сама? забеляза дядо, поглеждайки към жената.
Това е Мария Аркадиевна, а това е Михаил Петров, представи я тя.
Ако ти трябва нещо, кажи.
Засега нищо. Благодарим.
Седмица мина, къщата се изчисти и изглеждаше уютно.
Знаеш, Райно, съм също от село. Отидох в града, омъжих се, мъжът ми умря, когато бях на двадесет и три, продадох апартамента. Синът ми обеща, че ще живее с мен завинаги. Виж как се обръща всичко.
Не плачи. Знам, че е трудно. Аз също съм в болка. А може вие ще имате внуци.
От тази? Боже да ме защити! А къде е Михаил Петров?
Сам. Жена му се удави, малко дете го спаси. Дотогава никой не се ожени. Няма деца. Живее сам с дядо ми, който е малко по-млад, но в нашата възраст.
Месец по-късно от Дени не се чуха новини. Дори майка му не получи обаждане. Но един ден на Райна звъни непознат номер.
Райно?
Да.
Вашият съпруг е починал.
Грешите се.
Не, не сгреших. Дени Той беше нетрезвен и се разбила колата му. Може да е неприятно, но той беше с приятелка. Тя оцеля, излезе от колата без наранявания. Елате за идентификация.
Господи, скъпа Мария Аркадиевна. Как да й кажа това? Дядо Коло ще помогне.
Райно, какво се случи? Лицето ти бледна!
Мамо, не се тревожи, сядай. Дени вече не е с нас.
Ох извика Мария, какво? Аз съм виновна! Оставих го!
Мамо, той те изгони!
Така е. Изгони ме, но аз съм майка. Ох Съдбата те настигна.
Отивам за идентификация. Дядо Михаил ще бъде с мен, докато се справя.
Аз съм с теб.
Аз съм с вас, каза дядо Михаил. Ще отидем заедно, това е задължително.
Погребението премина. Райна и Мария Аркадиевна отидоха в къщата на сина, където трябваше да се разпредели наследството на майката и съпругата. Дени не успя да подаде молба за развод, никога не имаше време за любов и купони.
Дядо Михаил ги придружаваше навсякъде.
Аз съм с вас, жени. Ако нещо се наложи, ще помогна.
Къщата се промени за месец. Навсякъде имаше мръсно пране и дори мръсен съд на пода. Миришеше на зехтин и нещо гнила.
Това е дело на сина ми! Някои не са били такива преди. Какво сме натворили!
Какво правите тук? Това е моят дом! Изгонете се! излезе от спалнята същото чудо с големи устни и мигли, след което се появи почти раздет пухкав мъж.
Покажете документи за къщата! се втъкна дядо Михаил.
Какви документи? Моят съпруг е мъртъв. Дори събранихме брачна церемония!
Нямаше дори развод!
Събранихме брака предварително. Сега всичко е мое!
Досъпи повече от късмета! Изчезвайте! Има ли още някой?
Мъжът тихо избяга. Дядо Михаил се погрижи да няма нищо откраднато.
Сега трябва да проверим документите. Може би има завещание или нов собственик. Трябва и ключовете да се сменят дългата блондинка може да има копия.
Документите се оказаха наред, а ключовете сменени. Много от вещите трябваше да се изхвърлят. Дядо Коло беше навсякъво до Райна и Мария.
Съжалявам, че се връщате тук. Винаги бях привикнал към вас.
Ще се връщаме. И ти, дядо Михаил, ела често.
Връщаш ме в младостта. Мария ме напомня за моята покойна съпруга.
Също забелязах, дядо Коло, как се гледате. И тя също ти. О, имате ли любов?
Ще кажеш и ти, изрече мъжкият глас, раздразнен.
Истина е!
След година дядо Михаил и Мария се ожениха. Живееха добре заедно, както и с Райна, която за тях беше като дете. Те имаха внуци.
Райна в крайна сметка стана майка. Не се ожени отново, но отгледа две деца, които прие под попечителство брат и сестра, които не можеше да раздели. Искаше едно, а получи две.
Родители и близки се намират не само от раждане, а и от обстоятелствата, които ги събират.
Какво мислите за тази история? Пишете коментари и оставяйте лайкове това ни мотивира да продължим да разказваме!
