Кота изоставиха, обърнаха му гръб и го предадоха заради един анализ. През зима, на мраз
Котаракът на име Никифор беше намерен до входа на блока си. Горкият се луташе отчаяно, жално мяукаше, драскаше по ледената метална врата и дори се опитваше да я гризе със зъби. Очите му горяха от паника досега никога не бе напускал домашното убежище, не знаеше какво е студ и безизходица. Опитоменият котарак, свикнал на топли завивки и прегръдки, се хвърляше към всеки към съседите, към минувачите, към непознати. Търкаше се, цял трепереше, вдигаше поглед изпълнен с отчаяние, сякаш молеше: Моля ви, спасете ме от този страшен свят, в който ме захвърлиха от топлия радиатор направо в ледената вихрушка!
Причината за този мразовит кошмар бе обидно елементарна. Стопанката решила да вземе още един любимец харесала обява за породист кот без пари и я озарила идеята. От приюта поискали изследвания от ветеринар за вече отглеждания котарак. Резултатите показали, че Никифор е носител на вируса на котешката имунна недостатъчност. Заболяването не се проявяваше и не бе опасно нито за хора, нито за кучета, защото вирусът е специфичен само за котки и се предава само между тях.
Дори при самия Никифор вирусът бе доказан единствено лабораторно имунната система го държеше под контрол и не позволяваше да се развие. Но стопанката му не се замисли не искаше болен кот вкъщи, да не би да е заразно. Не поиска да разбере, че за хората не представлява никаква заплаха; просто го изнесе на снега, посред зимата, без да се обърне назад.
Сигнал за бедстващия кот даде домакинката на блока. Тя забеляза, че вече не се мята отчаяно, а лежи свит на топка насред снежната покривка. Пребледнял и изтощен, той започвал да заспива а сънят на студа често е финалната точка. Жената не го подмина прибра го в своята стаичка, остави го върху собственото си яке до печката и сподели с него обяда си. В онзи момент обикновената оризова каша се превърна за Никифор в спасение топлината и храната буквално му вдъхнаха живот.
По-късно го прибраха в приют. Преохлаждането бе сериозно, подхвана го и лоша настинка, но лечението подейства. Днес Никифор е напълно възстановен, укрепнал и отново вярва на хората. Кастриран е, ваксиниран, с паспорт от ветеринаря.
Още млад котарак само на три години. Изключително добродушен, търси човешка ласка, гушва се с лапички, мърка в ухото, сякаш пее своята котешка песен и обича да си гушка муцуната от обич. Всяка раздяла с доброволците го натъжава, трудно се прибира обратно в клетката. Никифор е типичен домашен любимец, роден за апартамент, топлина и грижовни ръце.
