Не знам как успях да отгледам децата си по този начин
Преди една година останах съвсем сама. След погребението на съпруга ми, бавно започнах да изтрезнявам от болката и тогава осъзнах, че освен самотата имам още една грижа, която ме гложди. Парите изчезваха със зловеща лекота. Живея пестеливо, отказвам си всичко допълнително, а въпреки това постоянно изскачат неочаквани разходи за лекарства, за доктори, за някакви дребни, но безкрайно сериозни болежки.
Със съпруга ми отгледахме две деца, винаги се стараехме да сме до тях, да им помагаме, да им даваме всяка стотинка, която имаме. Дадохме им голяма част от спестяванията, за да си купят собствени апартаменти. Не знам още колко живот ми е останал, но каквото и да става този апартамент ще го наследят моят син и дъщеря ми, ако не реша друго в завещанието, а такова не се кани да има. И двамата са грамотни хора, знаят колко струва един имот в София, знаят и как се наследява такъв апартамент.
Понякога като насън, няколко пъти се опитвах да подхвърля, че не мога да се справям с месечните сметки. Ако те поемеха само ток, вода, парно, щях да дишам по-леко и нямаше да броя левчетата до следващата пенсия. Дъщеря ми Магда се прави, че не ме разбира, а снаха ми, въпреки че върти семейните им доходи, мълчи загадъчно и не казва нищо.
Горе-долу знам колко изкарват Магда и синът ми Петър радва ме, че могат да си позволят хубава кола, че ходят на море, че децата им моите внуци винаги имат пари за джобни. Гледам как харчат, колкото моята пенсия, ей така, за някаква дреха или техника, и си мисля толкова ли се отчуждиха, че не искат да забележат бедността ми, не пробват никак да ми помогнат? А ние с покойния Караджов винаги сме им показвали пример ходехме при нашите родители с торби с храна, купувахме им лекарства, плащахме им прегледите… Лесно е да си добър, когато любовта те кара.
Една приятелка, малко като образ от странен сън, ме посъветва да се преместя при синът или дъщеря ми, да отдам апартамента под наем и да не ги питам изобщо. Струва ми се чуждо, но може и така да стане, ако поредният ни разговор не доведе до нищо. Просто вече не мога да преживявам с една пенсия, а всичките си пари някога дадох на децата…
