Госпожо Директор Стоянова, може ли за момент? на прага на директорския кабинет застина един от заместниците ѝ.
Влизайте, Тодор Кръстев, кимна делово директорката. Как е днес обстановката при нас?
Ами… каква обстановка? Къде? попита несигурно Тодор.
На обекта.
Аха, на обекта… Там всичко е наред, засега. Защо питате?
Мислех си, че сте дошли неслучайно. Сигурно имате да казвате нещо за работата.
Ами да… Имам един въпрос… По-скоро молба, въздъхна тежко Кръстев.
Молба? Госпожа Стоянова го изгледа внимателно. Ох, Тодоре, напоследък не ми харесвате нещо. Все нещо сте мрачен…
Напоследък?
Така е. Ходите като поразен. Сякаш ви се е случило нещо в семейството. Всичко наред ли е у вас?
Ами… въздъхна заместникът още по-дълбоко. Ако не ми помогнете с една служебна бележка, точно у дома ще възникнат големи проблеми.
Служебна бележка? Стоянова се намръщи. Нещо не разбирам. За каква бележка става дума?
Знам, че звучи странно, но… Тодор направи трагична физиономия. Вече няма друг начин. Трябва ми бележка от вас. За жена ми.
Каква бележка за жена ви? В какъв смисъл?
Да удостовери, че между нас с вас никога не е имало нищо. Че не сме имали такива отношения почервеня Тодор, каквито имат мъж и жена.
Какво?! Полудяхте ли? Или сте решил да ме разигравате? Побледня госпожа Стоянова.
Уви, от тая бележка зависи съдбата на моето семейство. Жена ми се е втълпила, че имаме нещо помежду си.
Стоянова застина, после тихо попита:
Ама тя луда ли е? Да иска такава бележка… Такова нещо не съм чувала. Дори във филмите не съм виждала.
Знам! изплака Тодор. Не зависи от мен! Имаме две деца. Ако не удостоверите, че сме само директорка и заместник, ще подаде за развод. Ще прибере децата и ще заминат при майка ѝ в Бургас. Знаете ли къде е това? Краят на България! Затова моля, направете тази глупава бележка.
Чакайте, Тодоре… Нямам думи. И как изобщо жена ви реши, че между нас има нещо? Едва ли сме се засичали някъде! А ти, по ризите ти следи от червило няма как да има. Откъде идва тази нейна ревност?
Ето, вижте… Тодор измъкна смартфон, намери снимка и я показа. Видя тази снимка и заключи най-лошото.
Какво? Стоянова прегледа снимката администрацията на целия завод, наградени след общинската благодарност. Аз имам същата. Всички стоим редом.
Да, но аз съм ви сложил ръка на рамото.
Заради малкото място, трябваше да се сближим за кадъра!
Разбира се. Но вижте си главата. Ина казва, че една жена наклонява глава към гърдите на мъжа само ако са влюбени.
Какво?! Очите на Стоянова заискриха. Какви влюбени! Жена ви слепа ли е? Наведох се, защото букетът със свежи карамфили на Снежана можеше да скрие лицето ми!
И аз ѝ обяснявах дълго, но… Колкото повече се оправдавах, толкова по-силно подозираше. Без вашата бележка съм загубен, честно!
Това е безумие! възкликна Стоянова. Всъщност, толкова ли ви е страх от жена ви?
Да, страх ме е, прошепна той, но достатъчно високо. Заради децата. Без тях не мога да живея.
Господи… Добре… Дайте чист лист подаде си тя от купа хартия. Щом толкова държите Диктувайте.
Да. Запишете: Аз, Елена Стоянова, потвърждавам, че заместникът ми Тодор Кръстев не ми е приятен.
Стоянова го изгледа странно.
Така пишете. Даже добавете И го мразя.
Как така? Не мога да работя с заместник, когото мразя!
Напишете, че мразя го като мъж. И не бих легнала с него, дори за милион лева. Подпишете и сложете печат.
Печатът е при счетоводството каза по навик Стоянова, след това прочете бележката и пребледня съвсем.
Това е лудост, такова нещо не съществува! настоя тя, после сгъна листа, разкъса го и пак, и пак…
Какво правите?! изплаши се Тодор. Това ми е нужно!
Знаете ли какво, Тодоре… засмя се тя с особена усмивка. Разведете се с Изабела. Такова чудо не е за добро.
Какво? Не мога. Тя ще вземе децата при майка си в Бургас…
Няма да ги вземе каза спокойно Стоянова. Имам приятел чудесен адвокат. Той ще направи така, че децата да останат при вас.
Ама аз…
Ако нещо, прекъсна го директорката, ще ви помогна лично с отглеждането им.
Вие? На мен? Лично?
Разбира се. Като заместник сте ми симпатичен. Ще ви намеря страхотна детегледачка. Ще бъдете доволен.
А Изабела?
Нека Изабела върви при майка си в Бургас. Или нека дойде тук, ще си поговорим като жени. По нашенски, на четири очи. Това е по-добре, отколкото някаква безумна бележка с печат!
