Тръгналa е с куфарите си и за първи път след десет години се чувства свободна но майка ми, Райна Михайлова, вика: Какво правиш? Ти се шеги! Това е трети път тази седмица!
Продавачката в супермаркета я наблюдава с открито раздразнение. Райна стои на касата, червена от срам и бледа от гняв. В ръка държи змята банкнота, която подава вече пети път.
Извинете, но съпругът ми ми даде само трилева за дребно
Даде! изкрещя продавачката, размахвайки ръце. Ти си на четиридесет и пет, а се държиш като дете! Съпругът даде!
Не разбирате
Разбирам всичко! Имам опашка, а ти тук късиш време за трилева! Вземи каквото искаш и махай!
Райна хваща хляб и мляко, плаща, изтича от магазина. На улицата се притиска до стената, дълбоко вдиша. Сълзите й се стичат, но се задържа. Не иска да плаче пред хора.
Вечерта съпругът ѝ Сашо се прибира от работа в лошо настроение. Райна го посреща в коридора, взема портфейла.
Сашо, вечерята е готова. Пържих кюфтета, картофи
Още пържено? той се намръщи. От твоето готвене ми боли стомахът!
Вчера искаше кюфтета
Вчера искаше! А днес се отказва! Трудно ли е да запомниш?
Райна мълчи, слага глава надолу и се придвижва към кухнята. Сашо отива в хола, пада в креслото пред телевизора.
Къде са парите? Дадох ти четирилева сутринта!
Трилева. Ти даде трилева.
Не спорим! Аз знам колко дадох!
Добре, трилева казва Райна без да се кара. Купих хляб, мляко, масло. Ето касовите бележки.
Сашо взема бележките и ги преглежда.
Хляб за 0,80 лв? Защо толкова скъп?
Обикновен хляб, Сашо
Обикновеният струва 0,50! Плати повече! Разхалявка!
Райна хапе устата си. Още един спор за копейки. Всеки ден едно и също.
А преди всичко беше различно. Те се запознават в работа. Сашо идва в отдела като нов шеф. Красив, уверен, успешен. Обърна внимание на Райна и я започна да ухажва.
Райна, толкова си мила. Да отидем ли днес в кафе?
Да.
Без разговори за работа. Искам да те опозная по-добре.
Той е очарователен, комплименти, цветя. Райна се влюбва. След две провалени връзки тя най-накрая иска да срещне мъжа, който изглежда перфектен.
Бракът се сключва бързо. Шест месеца след срещата се оженват. Райна е щастлива, смята, че намерила съдбата си.
Първите месеци са наистина добри. Сашо е внимателен, грижовен, но понякога прави странни забележки.
Райна, това рокля не ти става. Твърде ярка.
Харесва ми
Харесва, но изглеждаш в нея вульгарно. По-добре сивото.
Тя се съблича, за да угоди на мъжа.
После започват критиките към готвенето.
Супата е без сол.
Месото е твърдо.
Салатата е странна.
Тя се опитва да се съобразява, купува кулинарни книги, гледа рецепти, но Сашо винаги има нещо да каже.
След това той ѝ предлага да се откаже от работа.
Защо да работиш? Аз достатъчно печеля, ще се грижа за семейството.
Но обичам работата
Работиш за копийки! По-добре остани у дома, занимавай се с домакинството. Дома ни е в хаос, храната е безвкусна. Поеми се с това.
Райна се поддава, напуска работа, става домакиня. Първоначално ѝ харесва не трябва да се събужда рано, прави всичко в свой ритъм.
Но Сашо бързо превръща живота ѝ в ад. Всеки ден проверки, контрол, присмехи.
Защо прахът е на рафта?
Защо ризата не е гладена правилно?
Защо обядът е в час, а не в 12:30?
Тя бяга, опитва се да успее, но никога не е достатъчно. Самото най-лошо е парите. Той ѝ дава фиксирана сума седмично три до четири лева. Иска детайлен отчет за всяка копейка.
Къде изчезнаха двадесет лева?
Купих кроасан
Кроасан? Дома имаме хляб!
Исках нещо сладко
Исках! Парите не са гумени! Следващия път питай разрешение!
Тя се чувства като възрастна жена, която трябва да пита съпруга за кроасан.
Тя търси работа, ходи на интервюта, но Сашо ги разбира и предизвиква скандали.
Какво, разбъркала се? Искаш да работиш! Кой ще почиства дома?
Ще се справя и с двата.
Няма да се справиш! Правиш всичко на половина! Престани да измисляш! Твоето място у дома!
Той забранява общуването с приятелките. Казва, че те са лошо влияние.
Сашо, искам да отида на рождения ден на Татяна
На Татяна? На тази развратничка? Тя е три пъти омъжена!
Какво? Тя е моя приятелка
Не е приятелка! Приятелите подкрепят семейството, а не подбуждат към изневяра! Не отивай!
Тя не отива. Постепенно приятелките спират да я канят. Обиждат се, не разбират.
Татяна се обажда няколко пъти.
Райна, какво с теб? Изчезна!
Заета съм
Заета! Седиш у дома! Хайде да се видим, да пийнем кафе!
Не мога, Сашо не одобрява
Плискай на Сашо! Какво, в сектата ли си се впуснала?
Може би всъщност сектата е домът им, а гуруто съпругът.
Години минават пет, седем, десет. Райна се превръща в сянка, крачи тихо, говори ниско, избягва вниманието. Единственото, което я поддържа, са малките радости книги, тайно четени, сериали, гледани, когато Сашо е на работа.
Един ден всичко се променя. Тя влиза в супермаркет за пазар и чува позвъняващ глас.
Райна? Това си ти?
Обръща се. Татяна найдобрият й приятел, който не е виждала от осем години.
Татяна
Боже, как си! Татяна я прегръща. Къде изчезна? Пишех ти, звънках!
Знам, съжалявам. Бях заета.
Заета, Татяна се отдръпва, поглежда я внимателно. Райна, добре ли си? Изглеждаш сива.
Всичко е наред.
Не, не е. Похубава си, но отслабнала, изтощена. Какво се случва?
Райна иска да отведе разговора, но Татяна я хваща за ръка и я дърпа в кафе, през улицата.
Седни, поговорим. Без спор!
В кафето тя разказва почти всичко контролът, постоянните критики, парите. Татяна слуша, лицето й се мрачи.
Райна, това се нарича домашно насилие. Психологическо.
Какво насилие? Той не ме бие…
Не е нужно да бие! Той те унищожава морално! Следи всяка стъпка!
Може би е просто изискващ…
Изискващ! Татяна удря с ръка по масата. Събуди се! Той те третира като слуга! Съм човек или робот?
Човек
Тогава защо му позволяеш такова отношение?
Райна не знае какво да каже. Защо? От любов? Но любовта отдавна е изчезнала, останаха само навика и страха.
Татяна, как ще се издържа? Нямам нищо!
Има! Има ти самата! Ще намериш работа, ще си наемеш жилище!
На 45? Кой ще ме иска?
Ти си опитна счетоводителка! Ще намериш работа! Искаш ли помощ? Имам контакти!
Татяна му помага. След седмица се обажда и казва, че има свободно място в малка фирма. Заплата прилична, график удобен.
Иди на интервю. Говорих с директора, готов е да те приеме.
Райна отива, скрити от Сашо, казвайки, че отива в магазина. Интервюто минава добре. Директор мъж на около петдесет, приятелски разглежда автобиографията, задава въпроси.
Райна Михайлова, защо толкова дълго не сте работили?
Семейни обстоятелства. Дом, съпруг
Разбирам. Опитът ви е добър. Ще се включите бързо. Готови ли сте от понеделник?
Готова!
Тя се връща у дома развълнувана. За първи път след дълги години усеща радост работа, свои пари, свобода!
Как да каже на Сашо? Той ще се противопостави.
Вечерта, когато съпругът се прибира от работа, тя събира смелост.
Сашо, искам да поговорим.
За какво? той не вдига поглед от телефона.
Устроих се на работа.
Мълчание. Сашо бавно повдига глава.
Какво каза?
Устроих се. Счетоводителка. Започвам в понеделник.
Без мое разрешение?
Сашо, аз съм възрастна жена. Не ми трябва твоето разрешение.
Той се изправя, лице изкривено от ярост.
Не трябва? Аз казвам, че трябва! Ти си моя жена! Трябва да питаш!
Вече подписах договора.
Завинаги ще се откажеш!
Не ще се откажа.
Какво?
Казвам не ще се откажа! Райна се изненадва от смелостта си. Достатъчно! Десет години търпях! Твоят контрол, критиките! Достатъчно!
Какво, се бунтуваш? Сашо я хваща за раменете. Кой си без мен? Никой! Аз те храня, обличам!
Ти ми даваш три лева седмично! С тях мога само хляб и вода да купя!
Спри дотук! Ти се отрупваш!
Отрупвам! Последен път купих нови дрехи преди пет години! Ходя в дрехи от миналото! А ти всеки месец купуваш нещо ново!
Трябва да изглеждам прилично на работа!
И аз също! Аз съм човек!
Сашо вдига ръка. Райна затваря очи, очаквайки удар. Той не удря, а се обръща и изтича в стаята, затваряйки вратата с гръмък.
Тя стои в кухнята, треперейки, коленете ѝ се клатят, но вътре има странна лекота. За първи път от десет години казва какво мисли.
В понеделник тя отива на работа. Сашо мълчи, не се сбогува, но и не забранява. Вероятно просто изчаква.
В офиса всичко е ново колеги, задачи. Тя се чувства чуждо, но постепенно се вживява. Спомня си уменията, учи нови програми.
Колегите се оказват приятелски. Особено Ирина, жена на същата възраст, също счетоводителка.
Райна, как върви? Успяваш?
Опитвам се. Малко съм забравила всичко за тези години.
Нищо, ще се върнеш! Ако нещо питай!
Първата заплата идва след месец 25 лева. За някои копийка, за нея състояние. Тя държи плик в ръце, не може да повярва. Своите пари, спечелени със собствен труд.
Отива до магазина, купува си нов пуловер, красив, ярък точно какъв иска. Купува добри продукти, не най-евтините, а тези, които харесва. Купува торта за нищо, без повод.
У дома Сашо вижда пакетите, хмурено:
Какво е това?
Продукти и пуловер.
Откъде са парите?
Получих заплата.
Той минава до пуловера, се намръщи.
Колко струва?
Половин лева.
Половин лева за парче плат! той хвърля пуловера на масата. Транжира! Казвах ти да спестяваме!
Това са мои пари. Аз ги спечелих.
Не са твоите! Ние сме семейство! Всичко общо!
Тогава и твоите пари са общи. Нека споделяме.
Сашо се замисля, разбира, че е хвърлен.
Както искаш бръмча. Но от днес ти плащаш за продуктите сама! Няма да ти дам копейка!
Чудесно. Ще плащам сама.
Той заминава, бие вратата.Райна се усмихна, знаейки, че найважното е, че найнакрая е свободна.
