Зълва ми и брат ми ме помолиха да се погрижа за сина им.
Вчера вечерта бях у дома, приготвях вечерята и наглеждах тримата си годишен син, докато чаках съпругът ми да се прибере от работа. Изведнъж на вратата се позвъни и брат ми се появи на прага с шестгодишния си син и торба с плодове. Помоли ме да гледам детето им, защото били поканени на гости. Приех с усмивка знаех, че синът ми обожава да играе с братовчед си.
Вечерта започна да се снишава, но брат ми и жена му не се върнаха в уговорения час. Пробвах да им се обадя всеки път ме уверяваха, че пристигат скоро. Часовете обаче минаваха, а тях все ги нямаше. Реших да сложа децата да спят, вече беше късно. По-късно синът ми се почувства зле и трябваше да извикам бърза помощ. Лекарите настояха да го закараме в болница. Напразно се опитвах да се свържа отново с брат ми и съпругата му не отговаряха.
В това объркано положение нямах избор, освен да се обърна към доверената ми съседка баба Катя, която често наглеждаше децата от блока. Тя веднага се съгласи да остане с племенника ми. Прекарах нощта в болницата до болничното легло на сина си.
На сутринта брат ми дойде да вземе детето си.
След няколко дни срещнах зълва ми Десислава в кварталния супермаркет. Към мен се изправи буря: нападна ме гневно, като ме обвини, че съм оставила сина ѝ на чужд човек. Възмутено повиши глас, държеше се враждебно. Опитах да обясня положението, но тя още повече се разгневи и поиска да върна парите, които оставила на съседката за грижите ѝ. Отказа сама да плати услугата и продължи да ме обвинява, да вика пред всички. Накрая ме заплаши, че ще извика полиция. Чувствам се огорчена понякога дори най-добросърдечният жест остава неразбран и непоценен.
