Велико Търново
Какво правиш? попитала Радослава, гледайки как съпругът ѝ бута бележка с телефонен номер под ресора на колата, която току-що удари, като се качва назад.
Оставям си номера, да ме потърсят трябва да си покрия щетите.
Защо? Навън е тъмно, никой не е видял, прошепна жена му, оглеждайки се. Това дори не е нашия квартал, да си тръгваме.
Не е редно така. А ако някой беше ударил мен и избягал?
Погледни тази кола! Струва като цял апартамент. За тях тази вдлъбнатина е дреболия!
Не, не мога, разбираш ли?
Качиха се в колата, и Георги внимателно изкара от малкия двор.
С какво ще плащаш ремонта? Нямаме нищо, само жалки стотинки, част от които трябва за наема, неотстъпваше Радослава.
На новата работа ще взимам добра заплата, ще ги върна за година дори няма да усетим, успокояваше я Георги, следвайки маршрута на навигатора.
Още не си започнал, а вече си задлъжнял, мърмореше Радослава, гледайки непознатите къщи през прозореца. Казвах ти, че тази твоя прекалена честност няма да доведе до добро, после ще останем под моста. Не може така, схвани го!
Георги млъкна.
След половин час, когато слънцето вече изгря над покривите, пристигнаха на адреса, където ги чакаше наемодателят.
Ще живеете само двамата, нали? попита педантичен мъж в костюм, след като огледаха апартамента.
Седнал на кухненската маса, вече започна да попълва договора.
И котка, добави Георги, а Радослава свидетелства очи.
Котка? намръщи се наемодателят. Съпругата ви не спомена нищо.
Радослава се чувстваше сякаш ще се провали на място от срам.
Нямаше да ви дам апартамента, знаейки за животното, каза мъжът, спирайки да пише.
Помисли малко, докато младенците се нервяха, но накрая се съгласи:
Добре, виждам, че сте добри хора, идващи от далеч.
По изражението му личеше как претегля варианти.
Предлагам да увеличим наема с осемстотин лева защото животните понякога правят безредия, и можете да се нанесете.
Не мисля, че почна Радослава, но Георги я прекъсна:
Съгласни сме. Извинете, че не споменахме.
Добре, договорихме се, усмихна се наемодателят и подписа договора.
***
Защо му каза за котката? Нарочно я оставих в колата! нахълта Радослава след като той си тръгна.
Не е редно да скриваме неща, нечестно е, възрази Георги, подреждайки дрехите.
А осемстотин лева годишно повече са честни? нервираше се Радослава, мятайки вещи. Обичам те, защото си искрен, но трябва да има граници!
Важното е, че ще живеем тук. Не се притеснявай, ще ги спечеля на работата.
Да, първо си намери работа. С тая честност няма да те вземат за регионален управител, запази думите ми. Там трябват хора, които могат да заблуждават, а ти ще си върнеш пари на автомата, ако случайно ти даде по-скъпо кафе.
Мислиш, че няма да ме вземат? Георги изглеждаше уплашен, дори сложи чашата край масата, и тя се разби върху плочките, които се напукаха.
Можем да го скрием с килимче. Но ти ще искаш да си платиш ремонта, нали? отвърна Радослава с въпрос.
Георги виновно кимна.
Няма да те вземат, категорично отсече тя.
Какво да правя? той падна на стол, чувствайки се като пълен неудачник.
Новата работа беше причината за целия този преместване. Трябваше да ги изправи на крака, да им даде възможност да спестят за жилище и да имат деца.
Покажи, че можеш да бъдеш хитър, когато трябва. Научи се да заблуждаваш понякога. Вярвай, няма лошо. Всички го правят.
Георги кивна със съкрушение. Разбираше, че хората се възползват от неговата честност, а успехът не идва. Реши: време е да се промени, а интервюто е шансът му.
Добре, права си, ще го направя.
***
На интервюто Георги беше неотразим. Дипломата и биографията му говориха сами за себе си. Директорът задаваше стандартни въпроси и след всеки отговор кимваше доволен. Георги нямаше съмнения, че мястото е негово.
От разговора си личи, че сте перфектен за позицията, усмихна се директорът. Остава един въпрос, който ще реши всичко, каза сериозен, и сърцето на Георги премръзна. Готов ли сте да действате в полза на фирмата, дори ако това означава да заблудите клиент?
Моля? Георги не разбра.
Можете ли да манипулирате хората? Да поступите нечестно, само за да има печалба за всички?
Директорът го гледаше пронизващо, а вътре в Георги всичко се сви. От сърце искаше да каже не, но си спомни съвета на жена си и отвърна уверено:
Да, лесно. Няма проблем, стига да е полезно.
Не сте подходящ за нас, довиждане, рязко отвърна директорът, и сърцето на Георги падна.
Защо?
Нашата фирма е изградена върху доверие. Ние не сме някакъв Букет и лук, гласът му стана твърд. Не ни трябват измамници. В нашия бизнес важно е да имаме чиста репутация.
Но Георги запна, просто не разбрах въпроса. Никога не съм измамвал никого! ДаГеорги усети, как светът му се срива, но когато директорът му подаде ръка с топла усмивка и каза: “Започваме утре”, разбра, че истинската победа винаги идва, когато останеш верен на себе си.
