Петгодишният ми син започна да се държи много странно напоследък. Бързаше да се плаши, трепереше при най-малък шум, особено през нощта. Аз си мислех, че е възрастова криза може би въображение, може би чувствителност. Всички деца минават през това.
Но с всеки ден ставаше по-зле. Събуждаше се през нощта, крещеше, притичаше се в спалнята ни в сълзи и повтаряше едно и също:
Чувам ги Шепнат Някой е там
Първо се пошегувахме с баща му, после просто се опитахме да го успокоим. Глезях го, милвах го по косичката и казвах:
Това беше просто сън, скъпи. Никой няма. Проверихме.
Няколко пъти, за да го успокоим, претърсихме цялата му стая: под леглото, в гардероба, зад пердето и разбира се, зад голямото огледало на стената. Нищо.
Но вчера всичко се промени.
Съпругът ми и аз стояхме в хола и гледахме филм. Беше тихо и спокойно. Изведнъж синът ни се втурна към нас, със сълзи в очите, ужас по лицето и треперещи устни, крещейки:
Той се върна! Той е там, зад огледалото! Чудовището! Чувам го!
Синко започна съпругът ми, вече говорихме за това
Моля ви, махнете го! Той е там! Чувам как сича!
Съпругът ми въздъхна тежко и стана. Аз последвах. В стаята на сина беше тихо. Прекалено тихо. Само леко напрежение във въздуха.
Ето там прошепна синът ни, сочейки огледалото. Той е там
Приближихме се. Погледнахме. Мълчание. Но изведнъж огледалото сякаш се по-помръдна едва забележимо, като от лек вятър. Съпругът ми направи рязък крак напред и грабна огледалото от стената без предупреждение.
Зад него, в пукнатината между стената и гипсокартона, се гърчеше огромна черна змия.
Нейните люспи шушуваха тихо срещу бетона. Това беше звукът, който синът ни чуваше. Не си го въобразяваше. Усещаше го наистина.
Веднага се обадихме на спешните служби. Експерти дойдоха и само те успяха да извадат влечугото от стената. Оказа се, че змията се бе промъкнала от мазето и живеела там, в тесния отвор зад огледалото.
Сега огледалото го няма. Стената е оправена. И аз, като майка, си направих един важен извод:
Винаги ще вярвам на сина си. Дори когато говори за чудовища. Понякога децата усещат неща, които възрастните просто не искат да видят.
