Преписваща съдбите – Влизай, мила. Да, сега всичко ще ти кажа, всичко ще разкажа. Подай ми ръчичката си. Баба Маруся не лъже, само истина ще чуеш. Как се казваш? Татяна? Танечка, значи? Много добре! Каква малка, почти детска длан – мекичка… А линиите – като книжка. Ако искаш нещо да питаш, не се притеснявай, кажи. Иначе баба Маруся ще започне да чете дланта ти, а може да чуеш нещо, което не очакваш. Всичко да ти кажа? Добре! Любовта ти е светла, чиста. Ще се омъжиш. Мъжът ти ще е добър човек, сериозен. Ще се държи добре с теб. Виждаш ли тази линия? Това е любовта… Ще имате син – прекрасен. Ще завърши училище отлично, после университет. На дланта ти всичко е написано. После ще работи в министерство или в чужбина. Много пари ще изкарва, ще помага на вас с мъжа ти. Ще имаш и дъщеря – сладурка. И нейният живот ще е лек, ще има семейство, ще ти роди внуци. С децата всичко ще е наред… Работа – виждам развитие. Казваш, няма накъде? Винаги има! Сега така мислиш, но после ще си спомниш за баба Маруся, ще запалиш свещичка за здраве в църквата… Пари ще имаш много. Виж сама, не разбираш? Няма и какво да разбираш… Здравето ти – сама знаеш, не е най-доброто. А на кого е? Ще попаднеш на добър лекар, той ще ти каже как да се лекуваш. Скоро ще се срещнете – не по болест, а в приятна компания. Той ще ти помогне. Дълго ще живееш, повече от мен. А баба Маруся вече е на почти осемдесет… Война, глад – всичко съм преживяла. Но не за мен е думата! Това са твоите интереси – скоро ще откриеш нещо ново, може би в науката, може и друго. Ще ти донесе слава, успех. Хората ще идват при теб за помощ. Всичко това е на меката ти длан… За родителите ти малко мога да кажа. Само… Майка ти ще ти пише, ще иска прошка. Уважавай я, стара е. Не е искала да те изостави, съдбата така е решила. А баща ти… вече не го виждам. Но баба ти е жива, нали? Казвам ти – жива е! Здраве да има! На сватбата ти ще танцува! Не ходи? Как не ходи? Виждам я да танцува! Може лекарят да помогне – този, с когото ще се срещнеш! Всичко разбра ли, Танечка? Добре, няма да те изпращам, краката ме болят… Къде да сложа подаръчето? На масата, под покривката. Благодаря ти, дъще, върви, всичко ще е наред! Разкажи на приятелките си какво ти каза баба Маруся, на баба си. Може още някой да дойде на гости… *** – Какво гледаш, мустакат приятелю? Очите ти се разшириха… Не ти харесва, че казвам истината? А печеното дробче и сметаната харесваш? Сам от „Уискас“ се мръщиш, а рибка искаш по-скъпа, мойва не ядеш! Откъде баба Маруся да има такива пари? Всички искат да плащат за хубавото, не за истината! Какво трябваше да ѝ кажа? Че годеникът ѝ е свиня, каквато светът не е виждал? Че вечер ще ги нападнат хулигани и той ще избяга? Че след месец ще се жени за приятелката ѝ, защото баща ѝ е бизнесмен? Че Танечка ще забременее от насилието, а баба ѝ ще почине от мъка? Това ли трябваше да кажа? Че синът, който ще роди, ще стане наркоман, ще я бие, ще ѝ пие кръвта? Че ще попадне в психиатрия, ще загуби работа, ще живеят бедно, докато стане чистачка? Че на 45 ще ѝ открият рак? Това ли трябваше да кажа? Че няма да преживее операцията? Това ли трябваше да ѝ разкажа? И после да ми даде подарък? Аз така мисля, мустакат – истинската ѝ съдба знаем само аз и ти. А тази, която ѝ измислих, знаем вече аз, Танечка, приятелките ѝ и баба ѝ. Не се мръщи, знам, ще разкаже на всички, само да стигне до дома! Колко? Повече от нас двамата? Повече! Повярва ли ми Танечка? Повярва! Значи всичко може да се обърне… *** Танечка вървеше от баба Маруся и се усмихваше. Добре ѝ беше, светло ѝ беше на душата. Макар разказаната съдба да приличаше на добра приказка… Но може би така ще бъде? Тази гадателка ѝ я препоръчаха… В тъмната празна уличка момичето чу стъпки и смях зад гърба си. Таня побягна. Но те се приближаваха… И щяха да я настигнат, ако зад ъгъла не се беше появил млад мъж с огромно куче. Песът изръмжа, стопанинът извади газов пистолет: – Назад, негодници! Иначе… Танечка едва си пое дъх, а добрият ѝ спасител се усмихна: – Аз съм Виталий. Хайде с Джак да те изпратим до дома? И всичко се обърна. *** – Влизай, мила! Как се казваш? Олга? Танечка ти е препоръчала? Помня я… Как е тя? Сватба имаше? Чудесно! Дай си дланта… Мекичка ти е, гладка…

Преписвачка на съдби
Влизай, душичко. Сега ще ти разкажа всичко, няма да крия. Дай ми ръчичката си. Баба Пенка не лъже, само истини казва. Как ти е името? Цветелина? Цвети, значи? Чудесно!
Каква малка длан, като на дете. Мека, пухкава А линиите като роман. Ако нещо те гложди, питай смело, не се притеснявай. Че ако баба Пенка почне да гледа, може да чуеш нещо, дето не ти трябва.
Всичко да ти кажа? Добре!
Любовта ти е чиста, светла. Ще се омъжиш. Мъжът ти свестен човек, сериозен. С добро ще се отнася към теб. Ето тук, виждаш ли? Линията любовна е
Син ще имате. Прекрасен. Ще завърши училище с отличен, после университет. Всичко това го пише на ръката ти. После ще работи в министерството или ще замине в чужбина. Много левове ще изкара. На вас с мъжа ти ще помага.
Дъщеря ще имаш, сладурка. И нейният живот ще е лек. Ще си има семейство. Внуци ще ти подари.
С децата всичко ще е наред
Работа Ето тук виждам развитие. Казваш, няма накъде? Винаги има!
Сега така мислиш, ама после ще се сетиш за баба Пенка, ще запалиш свещичка за здраве в църквата Пари ще имаш много. Виж сама, виждаш ли? Нищо не разбираш?
Няма и какво да разбираш
Здравето ти сама знаеш, не е идеално. А на кого е? Ще попаднеш на доктор, той ще ти каже повече от мен как да се лекуваш. Докторът е специалист, да. Скоро ще се срещнете Не по болест, просто така, в приятна компания. Той ще ти каже. Дълго ще живееш, повече от мен. А баба Пенка вече е на години. Колко? Почти осемдесет Не си личи. А съм минала война, глад Но не за мен е думата!
Виж, това са ти интересите. Скоро нещо ново ще откриеш може в науката, може другаде. Слава и късмет ще ти донесе. Хората ще идват за помощ при теб. Всичко това е тук, на меката ти длан
Не, Цвети, за родителите ти малко виждам. Само Майка ти ще ти пише, ще иска прошка. Уважи я, стара е. Не е искала да те оставя, съдбата така е решила. А баща ти Вече не го виждам. Но баба ти е жива, нали? Казвам ти жива е! Здраве да има! На сватбата ти ще танцува! Не ходи? Как не ходи? Виждам я да танцува! Може докторът да помогне?
Онзи, дето ще срещнеш!
Всичко разбра ли, което искаше? Добре, Цвети. Няма да те изпращам, краката ме болят Къде да сложиш подаръчето? На масата, под покривката. Благодаря ти, дъще, върви, всичко ще е наред! Разкажи на приятелките си какво ти каза баба Пенка, и на баба си. Може още някой да дойде на гости
***
Какво гледаш, мустаката муцуно? Очите ти като чинии Не ти харесва, че не казвам истината? А печеното дробче и сметанката ти харесват? Сам от Уискис се мръщиш, а риба само скъпа, цаца не ядеш! Откъде баба Пенка да има такива пари? Ето ти го! Всички искат да плащат за хубаво, не за истина!
Какво трябваше да ѝ кажа? Че годеникът ѝ е свиня, каквато светът не е виждал? Че ще ги нападнат хулигани в тъмното и той ще избяга? За него като вода от гъска! Че след месец ще се жени за приятелката ѝ, защото баща ѝ е бизнесмен? Че Цвети ще забременее от насилието, а баба ѝ ще си отиде от мъка? Това ли да ѝ кажа?
Че синът, който ще роди, ще стане като баща си ще се забърка с наркотици на 14, ще бие майка си, ще ѝ пие кръвта? Заради това тя ще попадне в психиатрия, ще загуби работа. Ще живеят с хляб и вода, докато стане чистачка. Че на 45 ще ѝ открият рак? Това ли да кажа?
И че няма да преживее операцията? Това ли да ѝ разкажа? И после да ми даде подарък?
Изобщо, според мен, мустакат, истинската ѝ съдба я знаем само аз и ти. А тази, която ѝ измислих, вече я знаем аз, Цвети, приятелките ѝ и баба ѝ. Не се мръщи, знам, ще разкаже на всички, само да стигне до дома! Колко? Повече от нас двамата? Повече! Повярва ли ми Цвети? Повярва! Значи, може и да се обърне всичко
***
Цвети вървеше от баба Пенка и се усмихваше. Леко ѝ беше, светло на душата. Макар съдбата ѝ да звучеше като приказка, но Ами, може пък да стане? Гледачката ѝ я похвалиха
В тъмната празна уличка момичето чу стъпки и смях зад гърба си. Цвети хукна. Но те я настигнаха И щяха да я хванат, ако зад ъгъла не се появи млад мъж с огромен каракачанец. Кучето изръмжа, стопанинът извади газов пистолет:
Назад, негодници! Иначе
Цвети едва си пое въздух, а добрият ѝ спасител се усмихна:
Аз съм Борислав. Хайде с Джаро да те изпратим до вкъщи?
И всичко се нареди.
***
Влизай, мила! Как се казваш? Десислава? Цвети те препоръча? Помня я
Как е тя? Омъжи се? Чудесно!Каква хубава длан, Деси! Мека, топла Линиите като карта на приключения. Я да видим какво ще ни разкажат.
Любовта ти ще е като баница с късмети, все ще ти се падне нещо хубаво. Мъжът ти ще е работлив, умен, ще те носи на ръце не буквално, че тежко е, ама ще се старае! Деца ще имаш едно момче, едно момиче. Момчето отличник, ще завърши гимназия с медал, после ще стане адвокат или ще замине за Германия, да печели евро, ама ще праща левове на мама. Момичето артистична душа, ще рисува, ще пее, ще ти носи радост и ще ти подари внучета, дето ще ти пеят Мила моя мамо на всяко семейно събиране.
Работата ти ще се развива, ще смениш офиса, ще имаш нови колеги, дето ще ти носят козунак за Великден и ще те канят на именни дни. Пари ще има, ама не ги харчи всичките за обувки, че после ще се чудиш как да платиш тока!
Здравето ще се оправи, ще намериш добър доктор, дето ще ти препоръча чай от мащерка и разходки в парка. Дълъг живот те чака, ще стигнеш до деветдесет, ще разказваш на внуците как едно време хлябът беше по 20 стотинки.
За родителите ти майка ти ще ти се обади, ще иска да се видите, прости ѝ, че е инат. Баща ти не го виждам ясно, но баба ти тя е като дъб, ще танцува на сватбата ти, ако не с крака, то поне с ръце!
Интересите ти ще откриеш ново хоби, може би ще започнеш да плетеш терлици или да правиш сладко от дюли, ще станеш известна сред приятелите си.
Всичко ще е наред, Деси. Остави подаръчето тук, под вазата с мушкато. Благодаря ти, мила, върви с късмет! И разкажи на приятелките си, че баба Пенка гледа не само на ръка, а и на душа.
***
Ей, Джаро, пак ли се цупиш? Не ти хареса, че не казах на Деси, че ще се спъне в любовта? Ама ти, като ти сипя сметана, веднага забравяш всичко! Хората искат хубави думи, не истини, нали?
Какво да ѝ кажа че годеникът ѝ ще я остави заради съседката, че ще се наложи да се мести в друг град, че ще работи като счетоводител, а мечтаеше да стане актриса? Че синът ѝ ще се забърка с лоша компания, а дъщеря ѝ ще се омъжи за французин и ще забрави българския? Това ли да ѝ кажа?
Не, Джаро, съдбата е като шопска салата всеки си слага каквото му харесва. Аз ѝ дадох най-хубавите домати, а тя ще разкаже на всички, че баба Пенка е най-добрата гледачка в квартала.
***
Деси излезе от къщата на баба Пенка, усмихната, с леко сърце. Може и да не вярваше на всичко, но ѝ стана топло, като на слънце през май.
На улицата я чакаше Борислав с Джаро, готови да я изпратят до дома.
Хайде, Деси, да вървим каза Борислав, а Джаро махна с опашка, сякаш разбираше всичко.
И всичко се нареди както го беше видяла баба Пенка на меката длан.